Специалисти от Китай предлагат да се прави пластмаса от нишесте и глина, които могат напълно да се разлагат в земята.

Компанията „Huawei“ предлага кутии, лъжици, пръчици за хранене, пакети, филмови ленти изградени на базата на глина и нишесте.

Такива продукти по външен вид и якост изобщо не се отличават от съвременните пластмасови изделия.

Освен това те могат напълно да се разлагат в земята на вода, въглероден диоксид и азот.

Новата китайска технология може да реши проблемите със замърсяването с пластмасови отпадъци.

Обикновено глинените съдове се пекат в специални пещи при температура от 500 до 1150 градуса по Целзий. Порцеланът се изработва от разтопена глина и се пече при температура 1280 градуса по Целзий. Той има глазирана повърхност.

Тайната на порцелана е в употребата на чиста глина, позната като каолин или китайска глина, която при много високи температури променя физическия си състав, става полупрозрачна и напълно водоустойчива. Процесът е известен като витрификация – превръщане в стъкло.

Причината , поради която китайците „изобретяват“ порцелана по-рано от другите народи е, че техните грънчари са могли да открият подходяща глина, така и да създават достатъчно висока температура, за разтопяването ѝ.

На практика чистият каолин се смесва с „порцелановия камък“, който е междинен продукт от разпадането на вулканичните скали в глина през хилядолетията.

Порцелановият камък съдържа висок процент на фелдшпат, който осигурява алкалното съдържание чрез флюса, необходим за снижаване на витрификационната температура на глината, така и допълнителното количество силициев двуокис, улесняващо достигането на прозрачност.

Порцелановият камък се използва и за приготвянето на високо температурни глазирани покрития, които също съдържат силен флюс, като например дървесна пепел или вар, като спомага за превръщането на глазираната микстура в стъкло при загряване до температура, необходима за производство на порцелан.

В резултат на това се получава полупрозрачен порцелан от смесването на глина и стъкло.

Разходката в планината бе чудесна. Владислав, Велин, Делян и Станко често излизаха заедно на излети. Приятели още от деца съвместно изучаваха и изследваха природата, по-точно скалите и минералите.

Днес по време на разходката си откриха интересен къс от скала. Пръв го забеляза Владислава и извика:

– Момчета, намерих нещо много интересно! Невероятно красив е! Какво ще кажете?

Останалите бързо се скупчиха около него.

Владислав въртеше камъкът в ръцете си и го оглеждаше от всички страни. Това бе слабо просветляващ призматичен кристал. Той не беше много голям, но яркия блясък отразяващ слънчевата светлина, очароваше и пленяваше.

– Това е берил, – пръв констатира Станко.

– Минералът берил е относително често срещан камък, който не представлява особено голям интерес, – уточни Велин. – Смята се за страничен продукт от добиването на слюда и фелдшпати.

– Когато в състава му има алуминий, берилът става аквамарин и се смята за полускъпоценен камък – намеси се Делян.

– А когато вместо алуминий природата е добавила примеси на хром, берилът се превръща в изумруд, един от най-желаните скъпоценни камъни за човека, – засмя се Станко.

– Вижте цвета! Каква чистотата и дълбочината само! Усещането от пречупването на светлината е невероятно, – възкликна Владислав вперил поглед в минерала.

– Дълбочината на цвета му се определя от количеството хром, – поясни Велин. – Ако е много количеството му, изумрудът е тъмен, мастиленочерен, лишен от жизненост и всякаква активност. А ако е малко съдържанието на хрома, камъкът е светъл и блед.

– Каквото и да си говорим, – намеси се Делян, – идеалният изумруд притежава дълбочина и наситеност на цвета. Същевременно има и блясък.

– Да не забравяме, че цената му е доста висока, – усмихна се Станко.

Бяха доволни. Към общата им колекция щеше да се прибави още един екземпляр и то какъв. Момчетата го предаваха от ръка на ръка и се наслаждаваха на сиянието му.

Геолозите са открили, че микроорганизмите са в състояние да променят пейзажа на Земята в реално време.

Например, те допринасят за образуването на пещери, благодарение на своята лакомия.
Учени са изследвали система от карстови пещери в източна Италия. Те се състоят предимно от варовик, който лесно се разгражда от киселини.

Във тези пещери има изобилие и от сероводород. За хората този газ е отровен, но за някои микроби той е ценен източник на енергия.

Учените отбелязват, че микроорганизмите в пещерите често са лишени от „нормални“ източници на храна, като растения и водорасли, растящи благодарение на слънчевата енергия.

Бактериите поглъщат сероводорода и отделят като страничен продукт сярна киселина. тя е причината за ерозирането на варовика в резултат, на което пещерите увеличават кухините си.

Ролята на микробите като творци на пещери е безспорна само за кухини, където има сероводород. Именно такива са огромните пещери на планетата.

Ако на ден се ядат по-голямо количество виолетови картофи, то може да се намали риска от развитие на рак. Това твърдят сътрудниците на Индийския селскостопански изследователски институт.

Именно във виолетовите картофи се съдържат специални съединения, които помагат за убиването на раковите стволови клетки на дебелото черво.

Също така, тези съединения не позволяват раковите клетки да се делят и да се разпространяват в целия организъм.

Стволовите клетки са ключът на живот, не само за здравето на тялото, но също така и за тумори. Следователно, важно е да се унищожат ракови стволови клетки.

Учените опекли виолетови картофи и забелязали, че независимо от термичната обработка, в продукта са се съхранили противораковите свойства.

След това учените отделили от картофите екстракт и с него обработили раковите стволови клетки. Резултатът поразил специалистите. Екстрактът не давал на клетките да растат и ги убивал.

След експеримента, в лаборатория учените са тествали екстракта при мишки с рак. В живите организми екстрактът е успял да преодолее рака.

Известно е, че в списъка на активните съединения от екстракта са  антоцианини, хлорогенова киселина, и устойчиво нишесте. Последното, по-специално задържа растежа на раковите клетки.