Една млада двойка от Бостън жертва за благотворителност половината от годишния си доход.

– Може да се мине и с по-малко, – казва младото семейство.

И те са напълно уверени в това. За седем години Джулия Вайс и Джеф Кауфман са пожертвали за нуждаещите се 400 хиляди долара и са решили да не спират до тук.

През 2013г. двойката е заработила 245 хиляди, но е използвала само 15 хиляди от тях за свои нужди, т.е. шест процента от своя доход, а останалите са дадени на нуждаещи се.

– Ние имаме всичко, от което се нуждаем. Така че има смисъл да споделяме с другите, – казва 30 годишният социален работник Джулия и 29 годишният програмист Джеф.

Двойката се опитва да внуши любов към ближния и на тяхната едногодишна дъщеря Лили.

– Надяваме се, че ще порасне и ще смята помагането на другите хора за част от своя живот. Мисля, че ние не правим нещо необичайно, – казва Вайс.

В офиса компютъра нещо се развали. Обадиха се на специалист. Той дойде и всичко оправи.
Ето какво разказва служителят за всичко, което се е случило:
– Дойде програмистът, погледна компютъра, вдигна ръце към небето, нещо прошепна, обърна стола 10 пъти обратно на часовниковата стрелка, ритна компютъра по крака, отново нещо прошепна и излезе. Всичко заработи. Той е истински магьосник.
А ето и гледната точка на програмиста за всичко, което е станало:
– Обадиха ми се по телефона, нещо се случило с компютъра и не работел. Отидох. Изглежда сътрудникът е нервен и неспокоен. Постояно се върти на стола и ето шнурът се е навъртял около крака на стола и щепсела е излязъл от контакта. Аз се ядосвам тихичко, като развивам кабела от стола, наричайки този глупак с какви ли не имена. След това поставих компютъра по-далече, вмъкнах щепсела и си тръгнах. Бива ли за такава глупост да ме викат?

В една банка работел програмист. Всичко било много добре, но в един прекрасен ден той изчезнал. Минали ден, два, но него го нямало на работа….
Директорът на банката решил да го открие.
Тръгнал към дома на програмиста.
След като звънал, никой не отворил вратата, но от вътре се чувало плясък на вода. Разбил вратата и влязал.
Намерил програмистът да лежи във ваната, целия син, на главата му почти нямало коса, а в ръката му флакон с шампоан.
Директорът взел флакона, а на него Инструкция:
Намокрете главата си. Сложете малко количество от шампуна в ръка си и го разтрийте в косата си. Оплакнете с вода. Повторете……

Програмистът изживява писането на програма като най-висша форма на на творческо умение. Както авторът на роман с помощта на букви и думи създава въображаем свят, в която се разиграва една история, така програмистът с битове и байтове пише своята поредица от кодирани знаци за компютъра., чрез която излитат и кацат самолети в гъста мъгла, без намесата на пилот, хирурзите извършват сложни операции или се изстрелват ракети от подводницата към сушата и те достигат целта си с голяма точност. Разбиването на сложни програми се приема от посветените, като още по-висша форма на творчество. Точно като писането на роман. Интензивна, омайваща, интелектуална и изморителна дейност.

В края на интервюто мениджърът попитал младия програмист:
– Каква начална заплата бихте искали да получавате?
Програмистът казал:
– 75 хиляди долара на година в зависимост от соц. пакет.
Мениджърът казал:
– А какво ще кажете ако пакета се състои от 5 седмична ваканция, 14 платени отпуска, пълна медицинска и стоматологична осигуровка, компанията да ви прехвърля в пенсионния фонд до 50% от заработката ви, а също да имате служебен автомобил, който ще се сменя на всеки 2 години, например, да кажем червен Corvette?
Програмистът се изправил и казал:
– Ау! Шегувате ли се?
Мениджърът отговорил, като леко се усмихнал:
– Разбира се…., но ти първи започна.