Празник е, а Драган се опиваше от собствената си философия:
– Времето има много скрити измерения.
– Глупости, – възрази Пламен, – времето си е време. То се измерва по определен начин.
– Много тесногръдо разсъждаваш, – упрекна го Драган.
– И какви са тези скрити измерения? – попита Пламен присмехулно.
Драган пое дълбоко въздух и започна да обяснява важно и наперено.
– Първото измерение е, когато физически се пресичаме един с друг в пространството.
– Може да се приеме, – уклончиво се съгласи Пламен.
– Второто измерение е времето, изминало от появата ни на земята, – продължи самоуверено Драган. – Това е нашата натрупана възраст.
– Ха, – възкликна Пламен сякаш бе намерил пробойна в твърденията на Дечо. – Един старец и едно бебе могат физически да пресекат пътя си в едно и също измерение на времето, но техните корени се връщат към различни слоеве на времето, от които са „израснали“.
– Има моментни потоци на времето от раждането до смъртта и всичко това тече тук и сега, – наблегна на думите си Драган. – Можеш да излезеш и да се срещнеш с хора от всички възрасти.
– А какво е следващото ти измерение? – попита Пламен.
– Това е времето, през което чрез различни дейности се обучаваш, – поясни Драган.
– Интересно, – повдигна вежди Пламен, – някои неща се получават мигновено, а за други трябват хиляди часове.
– Тайната на успеха се крие именно в това трето измерение на времето.
– Сигурен ли си? – попита скептично Пламен.
– Напълно, – изпъчи се Драган. – Тук постигаме успехите си в бизнеса, науката, спорта …
– А не си ли забелязал, – Пламен наклони главата си леко на една страна, – че каквото и да постигнеш, се чувстваш празен. Нещо не ти достига.
– Именно това кара човек да продължи напред и да превзема нови висоти, – патетично заяви Драган.
– Не ти трябват нови висоти, а Един, Който може да ти даде радост и мир, дори и в трудните ситуации.
– Имаш предвид Господ?
Пламен поклати глава утвърдително.
– Не съм убеден, че Бог съществува, – заяви Драган. – Според мен човек трябва да се усъвършенства непрекъснато.
– Това, че не вярваш, не отрича Неговата реалност и вездесъщност, а потвърждава нежеланието ти да Го приемеш.
Драган само вдигна рамене, но замълча. Той знаеше колко е ревностен Пламен особено, когато ставаше въпрос за Бог.