Съвременните технологии позволяват да се произвежда изкуствено сърце, изкуствен бъбрек, изкуствени крайници за хора и животни. Но до сега, лекарите не са имали възможност да направят изкуствена кръв и затова тя се взима от живи донори.
Но науката не стои на едно място. През лятото на 2014 г. екип от учени в Университета на Единбург представили веществото, което нарекли ​​“изкуствена кръв“.
Според учените, това вещество напълно повтаря физическите и физиологичните свойства на истинската кръв. То може да пренася кислород за насищане на тъкани с хранителни вещества, да регулиране температурата на човешкото тяло, да свързват различните органи и системи благодарение на сигналини вещества – хормони, да осигурява водно-електролитния баланс, стабилна работа на имунитета и други важни функции на тялото.
Създадено от стволови клетки вещество може да бъде прелято на хора с всякакъв вид кръв. В момента цената на една доза – 450 мл от това вещество е 145 евро. Но при промишленото производство, тази цена може да падне най-малко два пъти.
Появата на изкуствена кръв ще помогне да се избегнат проблемите, свързани с недостига на налична кръв. Разбира се, тя все още е малко по-скъпа, отколкото синтетичния ѝ аналог, но често има случаи, когато работата не е в цената, а наличието на тази важна субстанция.

Вие никога няма да промените нещата в живота си, ако не знаете, че са дефектни. Промяната изисква научаване на истината.
Исус каза: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“. Ти няма да бъдеш свободен, докато не разбереш истината. Тайната на лична промяна не е хапче, програма или процес. Това не е терапия, книга или семинар. Това не е позитивно мислене или психология. Доказателството за личната промяна е намерена в истината. Трябва да се изправите пред истината за себе си, за Бога и да осъзнаете вашите отношения с Него, преди да започнете да се променяте.
За всеки лъжата действа самоунищожително. Ако си затънал в дългове в момента, това е, защото си повярвал на някои лъжи. Мислите си: „О, аз трябва да имам тази къща“. Наистина ли трябва да я имате? Можете ли да го докажете?
Ние лъжем себе си през цялото време. Но трябва да можем и да се изправим пред истината, ако наистина желаем да се променим.
Исус каза, че истината ще ни направи свободни. Но за първи път като че ли сме нещастни! Истината те кара да си нещастен, не можеш да го отречеш, защото тя те изобличава. В момента, в който застанете честно пред истината за вас и всичко останало в живота ви, започвате да се освобождавате.
Кой е истината? Исус каза: „Аз съм истината.“ Не „Аз го имам.“ Не „Аз сочи пътя“. Той каза: „Аз съм истината“.
Можете да се доверите на думата Ми. Неговото Слово е Библията.
Библията е като път. Тя ни показва къде да ходим и как да останем на пътя. Тя ни показва, как да се върна на пътя, ако сме се отклонили.
Помислете добре!
Какво е това в живота ви, за което се преструвате, че не е проблем, но трябва да се промени?
Не се страхувайте Библията ще ви разкрива истината, ще ви освобождава и променя.

Днес по улиците на американските градове, можете да видите човек, който яде само храна от кофи за боклук. Не, той е напълно обезпечен финансово и има покрив над главата си. Този човек е природозащитник, активист, пътешественик. С тези си действия, той се опитва да привлече вниманието на хората към проблема с изхвърлените неразвалени продукти, с които могат да се нахранят стотици хиляди гладни хора.
Според изследвания в Харвардския университет в САЩ всяка година от американците се изхвърлят около 40 процента от храната, цената на която се оценява на 165 милиарда щатски долара!
28-годишният активист и природозащитник Роб Гринфилд решава да покаже на хората колко много годни за консумация продукти, които биха могли да се дадат на нуждаещите се, са в кофите за боклук. На своя велосипед обикаля градовете на Америка, по което време се храни само от кофите за боклук.
Както сам признава, първоначално той се е стеснявал публично да се храни от контейнерите за боклук. Но когато видял, че за една нощ е събрал количество храната, която е била достатъчна, за да се нахранят няколко десетки души, Роб започнал да привлича доброволци за това дело.
Намерените в кофи за боклук неразвалени плодове, хляб и бисквити, доброволци нареждали върху тревните площи или направо на улицата. Минувачи, които разбирали от къде са били взети тези продукти, били силно впечатлени и изненадани.
Като цяло, по време на тази кампания били събрани продукти в размер на 10 000 долара, които били разпределени на повече от 500 нуждаещите се.
Друг човек, който също помагал на бездомните е стилистът Марк Вистън. Всяка неделя той ходи из улиците на Ню Йорк и безплатно подстригва косите на бездомните.

Тя продължи да върви като се вглеждаше в тревата. Край нея крачеше юноша доста източил се за годините си. Отдавна не бяха се разхождали заедно.

– Знаеш ли, след като се омъжих за баща ти, исках да имам дете. Но минаха три години, а аз още не можех да забременея. Много хора мислеха, че проблема е в мен и аз смятах, че е така.

Въздъхна и погледна вече порастналия си син.

– Не можех да си представя живота си без деца.

Болката, която беше изпитвала тогава се изписа на лицето ѝ. Приближи до едно дърво и затърси нещо по кората му. Засмя се и каза:

– Беше една нощ и аз не можех да заспя ….

Когато отдръпна ръката си от дървото, младежът се вгледа внимателно. Той забеляза букви, които едва се четяха: „МОЛЯ..“

– Не само децата обичат да дълбаят, – усмихна се тя.

– Какво е това? – попита синът.

– Молитва.

– За дете? – очите на юношата се уголемиха.

Тя кимна и прибави плахо:

– Дърветата по цял ден гледат към Бога.

Синът смръщи вежди.

– Знам, че това беше глупаво, но ……

Тя отново докосна дървото, погали го с длян върху издълбаното място и се обърна към сина си:

– Сега знаеш колко много са желани децата, а те често забравят това. Мислят си, че са бреме, а не сбъднато щастие.

Той приближи до нея и я прегърна.

Отново избори. Една огромна тълпа като настръхнал мравуняк напираше да влезе в киносалона.Какво очакваха тези хора? Може би някой да им разреши проблемите, кой знае?!

Един от „силните на деня“ започна разпалено. Хората го слушаха внимателно и от време се чуваше някоя одобрителна реплика.

– Повярвайте ми, не мога да ви лъжа ………

Ораторът размахваше ръце и се опитваше да покори хората. За него нямаше значение колко ще излъже и колко неосъществими неща ще обещае. Сега му се е удало случай, защо и той да не опита какво е това власт?

Малка групичка отзад го гледаше, а хората в нея тихо си шушукаха и леко се подсмиваха. Сред тях седеше едър човек, с прошарени коси, а в погледа му се четеше ярост и негодувание.

– Този ли, – изсъска през зъби мъжът. – Колко нещо е „присвоил“, а за жените да не говорим, няма женена, няма мома, щом е хубава, негова е. Дом има като дворец, две вили и четири коли.

– Да не мислиш, че не знаем, отдавна сме му влезли в дирите.

Един старец до тях поклати глава и каза:

– Има недостойни хора, чиято намеса харесаме или не, определят хода на събитията.

– А не можем ли с нещо да допринесем за намаляването им? – пракъсна го голобрадо момче, с едва наболи мустаци.

– Вероятно може да се постигне нещо, като не им даваме възможност да действат, – продължи старецът.

Опрял се на вратата, млад мъж с очила, дънки, синя фанела с „чуждестранен“ надпис, присви очи и каза:

– Външният вид нито прави някого да бъде подходящ, нито неподходящ. На нас ни липсва проницателност. Единствено мъдроста на Бога е достатъчно адекватна в управлението на Неговото царство. Не трябва да се впечатляваме от външния вид и гръмките думи, а точно това правим при поредните избори. Обикновено търсим хора, които са инициативни, които могат да разтърсват и разчувстват, настъпателни, общителни, амбициозни, които имат добър подход към хората и могат да се представят добре. А някога питали ли сме ги, какво правят през свободното си време, как се отнасят в семейството си към баща, майка, съруга. Децата уважават ли ги? Могат ли да плачат, да се  грижат за инвалиди, болни и стари хора?…..

Старецът се засмя тихичко и прибави:

– Понякога Господ трябва да ни избавя от нашите „избраници“. Защото на време не сме гледали и не сме се застъпвали, за когото трябва.

Дребна жена с прошарени коси изгледа групичката и каза:

– Такава апатия е обхванала хората, че какъвто и ярем да им наложат, все ще го тегля.  Нявярно нещо силно трябва да ги разтърси, за да разберат на къде да гледат и какво да направят.

Групичката се умълча, а ораторът продължаваше да омайва аудиторията…..