Ние сме привикнали към скоча. Използваме го за хиляди неща.
А знаете ли как се е появил?
Това се случило през 1923 г. Изобретателят Ричард Дрю започнал работа на фирма за хартия.
Била му поставена задача да проследи продажбата на хартия в магазините и работилниците. По това време той посетил цех за автомобили.
Дрю забелязал, че при боядисването на автомобила с няколко цвята, не се получават равни линии. И той си поставил задача да реши този проблем.
При следващото си посещение в цеха Дрю носел 5 сантиметрова „лента за поливане“, която била намазана с лепило и от двете страни. Но тя се смачкала и малко по-късно вече не можела да се използва.
Бояджията се заинтересувал от направеното, но не платил за изобретението. Всички останали с мисълта, че идеята не е толкова добра.
След 7 години Дрю си спомнил за своето изобретение. Но този път събитията протекли по-различно.
На 8 септември 1930 г. се появил нов образец на скоча, които веднага отишъл при клиент в Чикаго.
И какво се случило по-нататък?
Изобретението компенсирало всички вложени усилия. Скочът най-накрая бил оценен по достойство.

Великобритания стана първата страна в света, където е разрешено да се използва ДНК на трима души за изкуствено оплождане. Почти всички са гласували в парламента за приемане на закона, насочени към предотвратяване на сериозни наследствени болести, които се предават от майка на дете.
Почти всички клетки на тялото ни са митохондриите. Те имат собствена ДНК, не носеща отговорност за външността, но се предават от майка на дете. Ако митохондриите в клетките на тялото на майката е повредена, тя може да доведе до увреждане на мозъка, сърдечно-съдови заболявания, слепота и други сериозни проблеми за детето.
Ако има митохондрии на здрав донор, при изкуствено осеменяване чрез този метод 0.1% от ДНК на донора се предава на детето. Това е достатъчно за предотвратяване на болестта. Освен това, здравата ДНК ще бъде приет от потомство на детето.
Първото дете заченато в епруветка по такъв начин ще се роди през следващата година. Противниците на решението са църквата и хората, които се противопоставят на така наречените „дизайнерски децата“, когато родителите могат да избират генетично външен вид, интелект и т.н. Но, според британския министър на здравеопазването Джейн Елисън, това решение за много семейства е светлината в края на един много тъмен тунел.

Представители на пивоварната Oregon Brew Crew са заявили, че ще започнат да произвеждат алкохолни напитки, използвайки отпадъчни води. За това ще им помогне една фирма, която се занимава с очистване на „боклуците от течностите“. Бизнесмените смятат, че проектът има голямо бъдеще.
За производството на продукта ще бъдат използвани рециклирани отпадъчни води, които са преминали през тристепенна почистваща система.
Интересно е, че според орегонските закони, пречистените отпадъчни води могат да се използват само за напояване и промишлени цели.
Фирмата почистваща отпадъчните води се стреми да измени отношението на потребителите към този род вода.
Според техен представител водата преминала през тристепенно очистване е абсолютно безопасна. Освен това използването на очистените води, ще помогне да се решат много екологически проблеми.

Нищо не тревожи сърцето и не напряга нервите така, както излишните грижи. Те са като старец, който носи торба с пух, но се е изгърбил така, все едно е понесъл чувал с олово.
Притеснението за това, какво може да се случи, превръща и най-малката трудност в огромен проблем. Напрежението при обмислянето на трудностите, които могат да възникнат, изчерпва всички сили у човека.
Вместо да се отдаваме на „излишните грижи“ и постоянно да се безпокоим за бъдещето, по-добре да се осланяме на обещанието на Исус: “ Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои“.
С каквото и да е обременено сега сърцето ти, дай го на Исус и повярвай, че той ще се погрижи за всичко.
Позволи твоите грижи да бъдат заменени с Неговия мир.

Човешко желание да направи всичко по най-добрия начин, но не за себе си, а за някои оценител, чието присъствие играе ключова роля. Първо, тези оценители са родители, учители, а след това работодателя, съпругата, колегите и обществото като цяло. Болезнената зависимост на човека от похвалите на другите е явно проявлението на този синдром.
Колко опасен е синдрома на отличника?
Странно е, но желанието да бъдем най-добрите във всичко, по-скоро е пречка, отколкото да помогне на човека в живота.
Първо „отличникът“ е твърде много зависим от чуждото мнение. Той може да стане прекрасен изпълнител, но там където трябва да се прояви самостоятелност, той се проваля.
Второ, „заразените“ със синдрома на отличника се страхуват да поемат ангажимент, опасявайки се, че няма да успеят да го реализират на нужното ниво и не ще получат желаната похвала.   Трето, тези хора обикновено са много взискателни към себе си и другите. Те трудно общуват и често остават сами. Ако успеят да създадат семейство, прекомерните им изисквания често са причина за семейни конфликти.
Четвърто, такива хора се страхуват да направят грешка. Те не умеят да падат. Отсъствието на похвала или наличието на критика ги води в състояние на апатия, която постепенно се превръща в депресия.
И накрая, ефективната дейност на „отличника“ обикновенно е снижена. В стремежа си да направят най-доброто, те неоправдано губят много време и енергия за несъществуващи детайли. Такива хора не са в състояние да правят разлика между необходимост и достатъчност.
Може ли да се преодолее този синдром?
Може! Разбирането и осъзнаването на проблема е вече малка крачка към неговото отстраняване.
И най-важното, такъв човек трябва да се научат да мисли за себе си като любящ и любим човек, независимо от това дали е извършил „отлична“ грешка или направи всичко както трябва. Той често трябва да си казва, че близките му го обичат и тогава, когато той е несъвършен.