За много от нас кафето е като добър приятел. То е винаги с нас, независимо дали е студена сутрин, делничен ден или по време на нощен труд.
Топлото кафе ни успокоява и зарежда с енергия. Но знаем ли как кафето влияе на мозъка ни? Знаете ли, че всички учени, често пият кафе? Затова те най-добре знаят за неговото въздействие.
Кофеинът започва да действа много бързо. От първата глътка кафе до началото на действие на кофеина минават около 10 минути.
Максималната концентрация на кофеина в кръвта се наблюдава след 45 минути, след приемане на напитката. Действието на кофеина може да се задържи от 3 до 5 часа.
Кафето води до пристрастяване. При редовната консумация на кафе, мозъкът започва да иска по-големи дози кофеин, за да бъде бодър.
Страничните ефекти при пиене на кафе са:
Замъглено зрение, виене на свят, сухота в устата, зачервяване на кожата, студена пот, сърцебиене, задух, диария, сънливост, потискане или усилване на глада, жажда, нервност, обърканост , раздразнителност, безсъние, хипергликемия, тремор, гадене, болки в корема, често уриниране.
Лекарите предупреждават, че ако сте привикнали да пиете кафе ежедневно, резкия отказ от него може да доведе до проблеми със здравето, а именно силно главоболие, което може да продължи до 9 дни.

Това беше един обикновен разговор. Миглена го наблюдаваше с малко присмехулните си тъмни очи и следеше за реакциите му.

– Когато баща ми изчезна, годините станаха много трудни, – започна тя с малко напевен глас. – Сестра ми по-бързо свикна с мисълта, че е мъртав и бързо се приспособи. За нея беше важно да се утвърди. Учеше упорито, спортуваше, ръководеше разни групи, участваше в различни мероптиятия. Не е лесно да си популярен, когато си беден.

– Парите за сестра ти постоянен проблем ли бяха? – попита Страхилов.

– Не само за нея. Преди да изчезне баща ми, аз не осъзнавах колко сме бедни. Когато навлязах в пубертета,започнаха да ми правят впечатление дрехите, обувките, каква кола кара или каква къща има всеки, който ме заинтригуваше. Майка ми блъсна колата, добре, че поне остана жива, а след това нямахме възможност да си купим друга. Парите не стигаха, можеха да ни спрат тока, а това бе потискащо и кошмарно.

– Сестра ти е искала да бъде популярна, известна, а ти какво точно искаш от живота? – попита Страхилов.

– Свой собствен живот. През първата ми година в гимназията си купих уокмен, с част от парите, които бях искарала на полето през лятото. Живеех със звуците, които постоянно се блъскаха в ушите ми.

– А сестра ти?

– Тя танцуваше с приятели, а аз слушах записи.

– Прилича на идилично детство, – каза Страхилов с разбираща усмивка. – Така ли наистина беше?

– Не точно. Докато другите момичета на моята възраст излизаха с коли извън града и се натискаха на задните седалки, аз правех нещо по-различно.

– И какво беше то?

– Наблюдавах хората, птиците, растенията, прогнилата ограда, голямата локва в задния двор и след това сядах и рисувах. Най-напред не се получаваше, във фигурите нямаше живот, бяха много стегнати и статични. След това ръката ми започна да оформя нещата някак плавно…..

– Да и аз забелязах това, – каза Страхилов. – На една от картините ти имах чувството, че птицата ще излети и ще се удари в мен. Имаш невероятен талант. Непременно трябва да представиш свои картини в предстоящата изложба.

– Изложба, – тихо се засмя Миглена. – Много пъти в живота си съм претърпявала присмехи и разочарования, но болката след това не бих могла да преодолея. Когато рисувам, че чувствам жива, преиспълнена с радост. Не искам огорчения и мъка. Това би ме пречупило и тогава едва ли бих хванала четката отново.

– И все пак опитай, – насърчи я Срахилов. – Вярвам, че и други освен мен ще харесат картините ти. Ще успееш.

– Ще видим, – засмя се хитро Миглена, – до тогава има още две седмици.

Страхилов стана подаде и ръка и каза:

– Имаш талант, не го заравяй, позволи и на другите да му се порадват.

Миглена стана да го изпрати до вратата, а после дълго гледа след отдалечаващия се с отмерена широка крачка мъж.

На 28 май 1934 г. в канадска ферма преждевременно се родили пет момичета близначки. Скоро след това световната общественост кръстила близначките Дион „чудо на бебетата“.
Този квинтет се превърнал в истински символ на радост и надежда по време на Голямата депресия. Ивон, Анет, Сесил, Емили и Мария Дион били първите пет близнаци оцелели в ранна детска възраст. Това бил първият квинтет, който бил документиран.
Майка им е подозирала, че носи близнаци, но изобщо не е могла да предположи, че може да роди пет деца наведнъж. Даже и днес раждането на абсолютно еднакви пет деца все още се случва съвсем рядко.
Скоро нещата взели трагичен обрат. По разпореждане на правителството в щата Онтарио момичетата били взети от родителите им и били изложени в музей наречен Квинтленд. Така момичетата станали неволна атракция и били лишени от възможност да се виждат с родителите си.
Благодарение на това правителството по време на Голямата депресия спечелило милион долари, от продажба на кукли, календари и сувенири с изображенията на близначките.
Животът на тези невероятни близначки бил трагичен.
В резултат на такава експлоатация в детството, сестрите  добили множество психични и лични проблеми, вече като по-големи, като алкохолизъм, биполярно разстройство, неуспешни бракове.
През 1977 г. трите оцелели сестри дали под съд правителството на Онтарио за възтановяване на обърканият им и унищожен живот. Те спечелили делото и получили един милион долара. Но това по никакъв начин  не намалява жестокостта и безчовечността, с която се отнесла обществеността с тези малки деца.
До сега са останали само две от сестрите Анет и Сесил.

Днес знаем за света много повече от преди. Компютри и оптични кабели предават информацията във всяка точка на земята за съвсем кратко време.
В последно време са направени много повече научни открития, в сравнение с останалото време от съществуването на човечеството.
Въпреки това миналият век е белязан от най-страшните и жестоки войни в човешката история. Да не говорим за днес, когато има множество стълкновения, издеварелства над хора, ….
Но никога не сме били толкова далеч от решаването на най-главния въпрос.
В Библията се казва, че в света има два вида мъдрост. Първата е Божията мъдрост. Мъдрост, която съди всичко от гледна точка на вечността.
За тази мъдрост Писанието казва: „… мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна“.
Вторият вид мъдрост е „мъдростта на този свят.“ Тази мъдрост не допуска идеята Бога и Неговите морални принципи да влияят за решаването на човешките проблеми. Тя се стреми да реши всички проблеми на обществото, без Бога. И до какво ни доведе това?
Внимавай, коя мъдрост ще избереш!

Християнин насърчен от службата излязъл от църквата. Пред него се изпречил мъж доста добре попийнал. Явно този човек почти не е изтрезнявал, алкохолната му зависимост била изписана на лицето и вида му. Загубил всичко в живота си, той се намирал на самото дъно на ямата.

Когато християнинът го срещнал, с мъжът можело все някак да се разговаря. Използвайки възможността, християнинът разказал на пияницата за Бога.

Мъжът започнал да проявява интерес, даже задавал въпроси.

Най-накрая възкликнал:

– И сега какво да правя?

Християнинът му предложил:

– Покай се!

Пияницата с досада махнал с ръка:

– Ето в това се състои целия проблем, няма за какво да се покая.