Китай все повече ни изненадва със своята изобретателност. Не знам на кого му е дошло наум да прави яйца, но това е факт. Фалшиви яйца от химикали отдавна се продават в Китай.
Както знаете у нас яйцата доста поскъпнаха. И най лошото е, че никой не може да различи истинските от авантюристичните.
Производството на такива яйца всяка година се осъвършенства така, че те по нищо не се различават от истинските. Но те нямат никаква хранителна стойност и водят до здравословни проблеми. Тази технология може да се прикрие не само в Китай, но и да прескочи нейните граници. Фалшивите яйца не се развалят толкова бързо, колкото истинските.
Първоначално се прави жълтъка. Специално подготвени химически смес от протеини в жълто се поставя в специална полукръгла форма, за придаване на сферична форма. След това, формата се потапя в разтвор на калиев карбонат, за да се образува защитен слой, който предотвратява разпадането на „жълтък“.
Белтъкът около жълтъка се прави по същия начин, само че в различна форма. След приготвяне на яйцето за получаване на черупка се потопява в смес от парафин, гипс и калиев карбонат. Специалният разтвор след изсъхване по нищо не се различава от истинската черупка.
И все пак има начини да се открият фалшивите яйца по следните признаци:
1.Черупката е по лъскава и груба.
2. Ако се свари такова яйце, обели се и се постави в хладилник, след 4-8 часа белтъка става жълт.
3.Структурата на белтъка не е еднородна и се разлива.
4 Белтъкът и жълтъкът на изкуствените яйца след разбиване след известно време образуват еднородна смес, която изглежда все едно е направена от еднакъв материал.
5. Такива преварени яйца не посиняват.
Не бих се изненадала ако започнем да консумираме изкуствени плодове и зеленчуци, изкуствен хляб….То какво ли естествено остана, нали и земята, и въздуха отровихме с химикали?

Високо в планината живеел великан с дъщеря си. Често тя седяла и не знаела какво да прави. Чудела се как да прогони тъгата от себе си. Съседите й били дошли до гуша, а и нямало за какво да разговаря с тях.
Пробвала да слуша музика, да рисува, но нищо не й носело радост. Душата й оставала пуста и студена.
Под краката й множество хора се занимавали с нещо. Тя ги наблюдавала, но не разбирала смисъла на действията им. Те пълзели като мравките напред, назад, но на тях изглежда им било добре.
Да, но тук на върха било скучно. Измъчвала се душата на великанката и тя не знаела какво да прави.
И в един прекрасен ден великанката забелязала как под самите й крака един човек се изкачвал по скалата. Изведнъж с него се случила беда. Паднала лавина от върха и затрупала човека.
Дошла великанката и измъкнала затрупания от снега. Сложила го в пазвата си и така го стоплила. Човекът оживял. Сложила великанката малкия човек до ухото си и разбрала, че й благодари за своето спасение.
Мъжът разказал, защо се е покачил на скалата. Оказало се, че в дома си имал болна жена и малки деца, а нямали за храна нищо. И тогава той излязъл на лов за кози.
Това заинтригувало великанката и тя го помолила да й разкаже още нещо. И започнал бедняка да й разказва за своите мъки и радости. Великанката никога до сега не бе чувала такива истории, дори в интересните книжки. Животът на тези малки хора се оказал по-интересен от всяка приказка и увлекателна книга.
Обикнала великанката този човек и й станало хубаво. Приискало й се да помогне на него и приятелите му. Започнала да вниква в проблемите, притесненията и мъката им.
Всеки ден великанката варяла треви, за да лекува тези хора. Следяла да не ги затрупа някоя лавина.
Хората непрекъснато благодарили на великанката, а тя благодарила на мига, в който съдбата я свързала с тези хора. Сега сърцето й било изпълнено с радост и щастие.

Тя вървеше към женската консултация. Вървеше внимателно и бавно, гледайки в краката си, както подобава на една бремена жена.
Невероятно, но тя забеляза малко тъмно петно, което въпреки законите за привличането, стоеше вертикално на мокрия асфалт.
Учудването ѝ нямаше граница. В началото на декември, в центъра на града, при температура по-ниска от десет градуса на мокрия тротоар лежеше пеперуда.
Когато сложи крехкото насекомо върху дланта си, усети как лапичките му се захванаха здраво за кожата ѝ. Момичето надвеси глава над създанието и си помисли: “ Да вървим да се посгрееш, пък после ще видим“.
В женската консултация беше топло и задушно, както в повечето болнични заведения. Тя внимателно постави пеперудата върху паянтовата маса пред себе си и се загледа в голямата опашка пред кабинета. Никой не я забелязваше, всеки се беше в задълбочил в собствените си проблеми. Времето минаваше, а опашката едва-едва се влачеше. Някой не си взел талона от регистратурата, друг не заплатил нужната сума.., а всичко това нарушава строгия ред на приемането. Напрежението растеше.
Девойката седеше и разглеждаше рекламите за дрехи на бременни жени. Е, това е много по-добре от плакатите на отсрещната страна с развитието на зародиша в утробата.
Мислите се блъскаха в главата ѝ. Днес е майка, но ще я остържат и утре няма да бъде…. А дали трябва?
„После, – започна момичето да се уговаря в ума си, – когато се устроя, всичко ще бъде както трябва.“
– Вижте пеперуда! – изведнъж извика някой.
Всички повдигнаха глава и видяха пърхаща в светлината на лампата пеперуда.
Олекна ѝ, беше оживяла. Най-накрая я повикаха и нея. Влезе и кратко каза:
– Аборт!
Лекарят кимна:
– Паспорт, застраховка….. Ще трябва да преминете няколко теста, ще ви направят изследване и тогава отново ще дойдете при мен.
След кратка пауза, момичето набра смелост и попита:
– А него ще го боли ли?
– Кой?
– Детето…или там, както го наричате плод, зародиш.
Лекарят  само повдигна рамене.
Изведнъж вратата се отвори и в кабинета влетя медицинската сестра, седна на един стол и тържествено съобщи:
– Идвам от залата и изведнъж виждам пеперуда. Не каква да е, а истинска красавица. И лети.
Лекарят неотделяйки очи от книжата си студено каза:
– Убийте я, за да не се мъчи, тя и без друго тук няма да оживее тук. – не променяйки тона си добави, – Тук имаме още един аборт. Запишете за направление и анализ.
На момичето му стана жал за пеперудата.
– Защо да я убиват? – неочаквано попита тя.
– Какво? – неразбирайки попита лекарят.
– Защо ще убивате пеперудата? – уточни момичето.
– Не мога да разбера, – с досада промърмори сестрата. – Пеперудата съжалява, а самата тя аборт е дошла да прави. Прищявка някаква.
Думите на тази жена бяха като шамар за девойката. Със странен поглед изгледа дървото надничащо през прозореца, побеляващата глава на лекаря и изведнъж разбра, че въпреки всичко, след няколко месеца тя ще стане майка.

Светът е натрупан със разнообразни сензори. Big Brother получава все повече нови способности. Броят и функционалността на устройства за проследяване в действителност растат. Има различни начини за лечение на това, но трябва да призная, че в някои случаи, това оборудване помага за решаване на сериозни проблеми. Едно от най-актуалните направления за развитие на сензорите са местата за паркиране.
Наличието на места за паркиране е главоболие за всеки шофьор в един голям град. В света средно на ден един шофьор е зад волана 60 минути, от който 20 минути губи за намиране на място за паркиране. Възможно ли е да се улесни задачата му? Да, ако поставят сензори във всички паркинги, който ще показват, че мястото е заета или не.
Един от тези проекти сега се реализира в Англия. По план на всеки от 13 милиона паркинги ще бъдат монтирани в асфалта малък диск със сензори. Дискът ще предава информация на базовата станция, а от там могат да я получат и потребителите. На мобилния телефон ще може да се види картата на града с отбелязаните свободни и заети места на паркингите. В зависимост от количеството на свободните  места, районите на града ще бъдат оцветени в различни цветове. Разбира се мрежата от сензори ще сигнализира за паркиране на грешно място.
Друг подобен проект се реализира в Сан Франциско. Компанията SFparк вече е поставила в осем района на града 8200 сензора. За да имат пасажерите достъп до интерактивната карта, трябва да изтеглят специално приложение за смартфона си. Интересно е, че американската компания заедно с градските власти вече са монетизирали проекта. Цената на места за паркиране зависи от цялостното натоварване на областта. Свободните места в „синята зона“ струват 25 цента, а в „червената зона“ 6 долара.