Денят беше напрегнат и умората силно притискаше слепоочията му. Главата му бучеше, а мислите за още нерешените проблеми в града, го измъчваха много по-лошо от всякаква болка.
Изведнъж усети мирис на дим, огледа се. Наблизо гореше къща. Притеснен се отправи натам. Група полицаи безпомощно размахваха ръце срещу пламъците. Горещината беше непоносима. Той дочу, че някой викаше:
– Вътре има жена…, как да я измъкнем….огъня се е разраснал.
Той не се поколеба и тръгна напред към горящата къща. Усети как една ръка го хвана и в суматохата едва дочу:
– Назад, господин Кмете, пожарната идва…
Той се отскубна и влезе сред пламъците. Двама души веднага тръгнаха след него. Това не е шега….ами ако пострада, та нали той е кмет на града,
Огънят още по-силно засъска. Лютивият дим стисна здраво гърдите му, така че едва си поемаше дъх. Очите му се насълзиха, но той продължи напред. Там имаше човек и той се нуждае от помощ.
Прекрачи горящата каса на вратата и в гъстия дим едва напипа паднало тяло. Бързо го грабна и хукна навън. Недогорели парчета го гонеха по петите. Те с грохот се стоварваха на сантиметри от гърба му.
Излезе навън, предаде тялото на изумения полицай насреща и припадна.
В болницата беше с още двама полицаи и един пожарникар, пострадали от огнената стихия. Лекарят, който го прегледа остана изумен, че дори не е получил драскотина.
Бързо го освободиха. Излезе навън, въздъхна дълбоко и закрачи бодро към дома.

Наистина трябва да престанем да търсим живия между мъртвите. Време е да спрем да блуждаем в гробището на греха, болестта и неуспеха и да заживеем възкресенски живот.
Не трябва да бъдем играчки в ръцете на съдбата. Живота ни не е произволно сплетена мрежа от събития и обстоятелства. Бог има конкретен план за нас. Той ни е подготвил такова откровение, с което ще благословим целия свят. Но ние никога няма да разберете това, ако не се обърнете към Него.
Затова и дяволът със всички сили се старае да съсредоточи вниманието ни върху проблемите в този живот, така иска да ни откъсне от живото слово на Бога. Той не иска да знаем, че върху нас оказва влияние възкресението на Христос. Само мисълта за това го хвърля в ужас.
Не позволявайте да бъдете вързани в погребалните дрехи на вчерашния грях. Вие вече не сте мъртви Излезте от гробовете и започнете да живеете новия възкресенски живот.

Китай все повече ни изненадва със своята изобретателност. Не знам на кого му е дошло наум да прави яйца, но това е факт. Фалшиви яйца от химикали отдавна се продават в Китай.
Както знаете у нас яйцата доста поскъпнаха. И най лошото е, че никой не може да различи истинските от авантюристичните.
Производството на такива яйца всяка година се осъвършенства така, че те по нищо не се различават от истинските. Но те нямат никаква хранителна стойност и водят до здравословни проблеми. Тази технология може да се прикрие не само в Китай, но и да прескочи нейните граници. Фалшивите яйца не се развалят толкова бързо, колкото истинските.
Първоначално се прави жълтъка. Специално подготвени химически смес от протеини в жълто се поставя в специална полукръгла форма, за придаване на сферична форма. След това, формата се потапя в разтвор на калиев карбонат, за да се образува защитен слой, който предотвратява разпадането на „жълтък“.
Белтъкът около жълтъка се прави по същия начин, само че в различна форма. След приготвяне на яйцето за получаване на черупка се потопява в смес от парафин, гипс и калиев карбонат. Специалният разтвор след изсъхване по нищо не се различава от истинската черупка.
И все пак има начини да се открият фалшивите яйца по следните признаци:
1.Черупката е по лъскава и груба.
2. Ако се свари такова яйце, обели се и се постави в хладилник, след 4-8 часа белтъка става жълт.
3.Структурата на белтъка не е еднородна и се разлива.
4 Белтъкът и жълтъкът на изкуствените яйца след разбиване след известно време образуват еднородна смес, която изглежда все едно е направена от еднакъв материал.
5. Такива преварени яйца не посиняват.
Не бих се изненадала ако започнем да консумираме изкуствени плодове и зеленчуци, изкуствен хляб….То какво ли естествено остана, нали и земята, и въздуха отровихме с химикали?

Високо в планината живеел великан с дъщеря си. Често тя седяла и не знаела какво да прави. Чудела се как да прогони тъгата от себе си. Съседите й били дошли до гуша, а и нямало за какво да разговаря с тях.
Пробвала да слуша музика, да рисува, но нищо не й носело радост. Душата й оставала пуста и студена.
Под краката й множество хора се занимавали с нещо. Тя ги наблюдавала, но не разбирала смисъла на действията им. Те пълзели като мравките напред, назад, но на тях изглежда им било добре.
Да, но тук на върха било скучно. Измъчвала се душата на великанката и тя не знаела какво да прави.
И в един прекрасен ден великанката забелязала как под самите й крака един човек се изкачвал по скалата. Изведнъж с него се случила беда. Паднала лавина от върха и затрупала човека.
Дошла великанката и измъкнала затрупания от снега. Сложила го в пазвата си и така го стоплила. Човекът оживял. Сложила великанката малкия човек до ухото си и разбрала, че й благодари за своето спасение.
Мъжът разказал, защо се е покачил на скалата. Оказало се, че в дома си имал болна жена и малки деца, а нямали за храна нищо. И тогава той излязъл на лов за кози.
Това заинтригувало великанката и тя го помолила да й разкаже още нещо. И започнал бедняка да й разказва за своите мъки и радости. Великанката никога до сега не бе чувала такива истории, дори в интересните книжки. Животът на тези малки хора се оказал по-интересен от всяка приказка и увлекателна книга.
Обикнала великанката този човек и й станало хубаво. Приискало й се да помогне на него и приятелите му. Започнала да вниква в проблемите, притесненията и мъката им.
Всеки ден великанката варяла треви, за да лекува тези хора. Следяла да не ги затрупа някоя лавина.
Хората непрекъснато благодарили на великанката, а тя благодарила на мига, в който съдбата я свързала с тези хора. Сега сърцето й било изпълнено с радост и щастие.

Тя вървеше към женската консултация. Вървеше внимателно и бавно, гледайки в краката си, както подобава на една бремена жена.
Невероятно, но тя забеляза малко тъмно петно, което въпреки законите за привличането, стоеше вертикално на мокрия асфалт.
Учудването ѝ нямаше граница. В началото на декември, в центъра на града, при температура по-ниска от десет градуса на мокрия тротоар лежеше пеперуда.
Когато сложи крехкото насекомо върху дланта си, усети как лапичките му се захванаха здраво за кожата ѝ. Момичето надвеси глава над създанието и си помисли: “ Да вървим да се посгрееш, пък после ще видим“.
В женската консултация беше топло и задушно, както в повечето болнични заведения. Тя внимателно постави пеперудата върху паянтовата маса пред себе си и се загледа в голямата опашка пред кабинета. Никой не я забелязваше, всеки се беше в задълбочил в собствените си проблеми. Времето минаваше, а опашката едва-едва се влачеше. Някой не си взел талона от регистратурата, друг не заплатил нужната сума.., а всичко това нарушава строгия ред на приемането. Напрежението растеше.
Девойката седеше и разглеждаше рекламите за дрехи на бременни жени. Е, това е много по-добре от плакатите на отсрещната страна с развитието на зародиша в утробата.
Мислите се блъскаха в главата ѝ. Днес е майка, но ще я остържат и утре няма да бъде…. А дали трябва?
„После, – започна момичето да се уговаря в ума си, – когато се устроя, всичко ще бъде както трябва.“
– Вижте пеперуда! – изведнъж извика някой.
Всички повдигнаха глава и видяха пърхаща в светлината на лампата пеперуда.
Олекна ѝ, беше оживяла. Най-накрая я повикаха и нея. Влезе и кратко каза:
– Аборт!
Лекарят кимна:
– Паспорт, застраховка….. Ще трябва да преминете няколко теста, ще ви направят изследване и тогава отново ще дойдете при мен.
След кратка пауза, момичето набра смелост и попита:
– А него ще го боли ли?
– Кой?
– Детето…или там, както го наричате плод, зародиш.
Лекарят  само повдигна рамене.
Изведнъж вратата се отвори и в кабинета влетя медицинската сестра, седна на един стол и тържествено съобщи:
– Идвам от залата и изведнъж виждам пеперуда. Не каква да е, а истинска красавица. И лети.
Лекарят неотделяйки очи от книжата си студено каза:
– Убийте я, за да не се мъчи, тя и без друго тук няма да оживее тук. – не променяйки тона си добави, – Тук имаме още един аборт. Запишете за направление и анализ.
На момичето му стана жал за пеперудата.
– Защо да я убиват? – неочаквано попита тя.
– Какво? – неразбирайки попита лекарят.
– Защо ще убивате пеперудата? – уточни момичето.
– Не мога да разбера, – с досада промърмори сестрата. – Пеперудата съжалява, а самата тя аборт е дошла да прави. Прищявка някаква.
Думите на тази жена бяха като шамар за девойката. Със странен поглед изгледа дървото надничащо през прозореца, побеляващата глава на лекаря и изведнъж разбра, че въпреки всичко, след няколко месеца тя ще стане майка.