Добре е казал Айнщайн: „Умът създава проблеми и трудности, но не е в състояние да ги реши сам“.

Тази мисъл много ми допада. Ние се объркваме в нашите собствени мисли мисли, но не можем да решим проблемите си, защото то генерира вътре в нас.

Следователно решението трябва да дойде отвън. Откъде по-точно? От Христос.

На нас ще ни помогне ум Христов, християнски ум, умът на някой приятел, който може да бъде в този момент находчив или да съобразява бързо.

Лесничеят Игнат затъгувал, че не минава ден без неприятности. Едва не заплакал, но решил да каже за това на Бога.

Изведнъж той се загледал в кълвача, който чукал по клона на едно дърво. Целият ствол затреперил от тези удари. Дървото завикало:

– Много боли. Моля ти се, не издълбавай в мен такива големи дупки.

– Ще загинеш, ако отлетя. Ще те унищожат личинките. Сега те лекувам, изтрий ненужните си сълзи.

Когато лесничеят чул този разговор се усмихнал. Разбрал, че трябва да се огледа малко.

Открил, че доста боклук се е събрал, смърди на ларви – грехове, които тегнели в живота му. За това имал и проблеми.

Раздели ли се с греха, всичко край него ще ухае на свежи цветя и тъгата ще изчезне.

В началото на април 1933 г. станало известно, че банковите сметки на Айнщайн в Берлин били конфискувани. Загубата на 30 хиляди марки не натъжила учения. Той се оказал достатъчно прозорлив, защото очаквал такова развитие на събитията.

От финансовата помощ на холандските си колеги Айнщайн се отказал, защото всички свои приходи извън Германия той превеждал по сметка в Лайден и в Ню Йорк, така че особени материални затруднения не изпитвал. Всеки, който го е познавал, знае, че ученият малко се интересува от битовите си проблеми.

Икономичната му съпруга Елиза убеждавала мъжа си да протестира и да привлече световното внимание към безчинствата на нацистите, за да получи някаква материална компенсация, но физикът решително се отказал, той не искал чрез влиянието си в света, да решава личните си неуредици.

Отнасяйки се към много житейски проблеми с хумор, Алберт и в този случай намерил повод да се пошегува:

– В Берлин оставих яхтата и приятелите си. Хитлер взе само първата, що се отнася до последните, явно е оскърбително.

На брега на Калифорния активисти за правата на животните са открили рядка морска отровна змия. Тя се намира на стотици километри от нейното място на обитаване.

Учените смятат, че причината за това е климатичния феномен Ел Ниньо.

Редката змия Pelamis platura е била забелязана изхвърлена на плажа Силвър Стренд Стейт Бич. Дължината ѝ е 60 см.

За последен път тази змия е наблюдавана в този район през 1972 г., по времето на Ел Ниньо.
По мнение на еколозите, този случай няма да бъде единствен.

Природозащитниците смятат, че природен феномен Ел Ниньо е опасен за бъдещето на екологичното състояние на земята. Активирането на Ел Ниньо води до нагряване на повърхностните води на Тихия океан. Усилване и честота на явлението може да доведе до смъртта на морски живот и да се наблюдават други екологични проблеми.

Ел Ниньо през 2009-2010 беше най-тежкият през последните четири десетилетия и е причинил тежка суша в Индия.

Много е лесно да се разбие и унищожи това, за което е положен много труд и е отнело много време.

Можеш дълго и внимателно да строиш къща, за да я направиш красива, да я снабдиш с удобни мебели, дори да промислиш и за най-малките подробности, а след това да я взривиш наведнъж.

Домът това е нашия семеен живот, а взривът е нашият гняв, егоизъм и неотстъпчивост.

Понякога, думите раняват много повече, отколкото кое да е оръжие и особено изреченото, което е излязло от устата на половинката ни.

В семейния живот е, както в шахмата. Необходимо е човек да се научи два три хода напред, да мисли, да предугажда, към какво ще доведе всяка казана дума или действие.

Трябва да отстъпваме в малките неща, за да не загубим големите. Като шахматист мъжът понякога трябва да пожертва пешката, като знае, че ако не направи това, след два хода ще загуби царицата си.

Идвайки си в къщи, независимо от трудния ден, проблемите в работата, съпрузите трябва да запазят доброто си настроение. Те трябва да се поддържат и радват взаимно.

Когато зарадваме любимия човек, радваме себе си. Весела шега, мила дума доставя радост на душата и за двамата съпрузи.

Най-важното между мъж и жена в едно семейство е, да запазят любовта си, чувствата и уважението един към друг, а всичко останало е „дреболии, на всеки може да се случи“.