В чекмеджетата на стаята си Стоян държеше различни „боклуци“.

Един път се опита да ги очисти, но безпорядъкът си намери път обратно и се настани за дълго време.

Същото се случва и със срама.

Стоян се срамуваше за някои неща, които бе извършил.

Исус го освободи от него, но той отново се връщаше към стария начин на мислене. Предишните навици отново го оковаваха.

Когато Стоян бе освободен от срама му казаха:

– Свободен си. Исус плати висока цена за теб, собствената Си кръв.

– Как да живея свободно, аз все още помня това, което съм извършил? – наведе глава Стоян.

– Промени начина си на мислене чрез Божието Слово. Това ще даде отражение на твоите взаимоотношения и навици ти, – посъветваха го.

Стоян все още не бе убеден.

– Направи смела крачка напред, – насърчи го приятелят му Николай. – Прости си. Заглуши лъжите, които те държат в миналото. Предложи същата свобода на другите.

– Само Бог може, – въздъхна съкрушено Стоян. – Господи, дай ми смелост да пусна срама и да не позволявам отново той да се вкопчва в мен.

Методи бе отново с приятеля си Симеон. Двамата не бяха се виждали отдавна, тъй като Симеон се премести да живее на друго място.

Сега те отново можеха да споделят това, което ги вълнуваше в момента.

– Мъдрият човек е търпелив към хората, – отбеляза Методи.

– Е, разбира се, – възкликна Симеон. – Щом разбере причината за лошото поведение, веднага намира смекчаващи вината обстоятелства.

– За разлика от него, избухливият реагира гневно. Той не търси разбиране, – изтъкна Методи.

– Гневът донася още по-големи конфликти, само със сътрудничество и компромис може да се достигне доброто, – намекна Симеон.

– Все пак гневът сам по себе си не е грях, – отчете Методи.

– Но трябва да бъде краткотраен, насочен изцяло за разрешаването на даден проблем, – бързо реагира Симеон.

– В крайна сметка трябва да води до спокойствие, – поклати глава Методи.

– Ето, Божият гняв е за миг, – махна с ръка Симеон, – но благоволението Му продължава цял живот.

– Не контролираният гняв стимулира много други грехове, – забеляза Методи.

– Така е, – съгласи се Симеон. – Никоя друга емоция не води до толкова много насилие и трупове.

– Гневът разрушава взаимоотношения, дори цели животи, виждал съм това няколко пъти, – сподели Методи. – Това особено е показателно чрез отречения натрупан гняв.

– Забележи,- въздъхна Симеон,- Божият гняв срещу мен никога не е бил погрешен и въпреки това Бог го отхвърли чрез Исус.

По този въпрос можеха още дълго да говорят, но денят преваляше, а и те трябваше да се прибират вече.

Боли, когато те лъжат. Чувстваш се измамен дори като глупак.

Много пъти, когато сме мамени, чувстваме, че нещо не е наред или е твърде хубаво, за да е истина.

Когато игнорираме това чувство, ставаме жертва на измама.

Елена силно се влюби в един мъж. Когато се срещнаха, бързо станаха приятели.
Двамата прекарваха много време заедно. Наслаждаваха се взаимно на компанията си.

Елена бе неомъжена и когато го попита:

– А ти женен ли си?

Мъжът не я погледна в очите, преди да отговори:

– Не.

Нещо в Елена ѝ подсказа, че той я лъже, но го игнорира, защото много го харесваше. Искаше да продължи да се среща с него.

По-късно тя научи,че имал три деца. Беше съкрушена. Не защото бе влюбена, а защото много му вярваше.

Той бе предал доверието ѝ.

– Мислех, че сме приятели, – каза си Елена. – Не мога да повярвам, че позволих да бъда измамена, въпреки, че нещо ми подсказваше:“Тук нещата не са наред“.

За съжаление измамата е доста често срещано явление. Ние живеем в свят на измама.

Ако някога сте били измамени, приемете случилото се.

Колкото и да ни се иска, не можем да върнем времето назад, за да накараме нещата да се развият по различен начин.

Живот ни научи на някои трудни уроци.

Трябва да вземем наученото и да го приложим към бъдещи решения и взаимоотношения, за да не попаднем отново в същия капан.

Преди да решите какво ще правите, първо се помолете, за да разберете каква е Божията воля.

Позволете на Бог да ръководи вашите решения и следвайте ръководството и подтика на Светия Дух.

Нека Господ да направлява стъпките ви, защото Той вижда по-добре от нас.

Христо работеше на новостроящата се магистрала. Той бе шофьор.

Един ден заедно с други негови колеги го командироваха чак в Ихтиман, да помагат за поправка на пътната настилка.

Когато се върна, той сподели с приятеля си Милан:

– И там има цигани, но не са като нашите тук.

– Какво им е? – изненадано го изгледа Милан.

– Не крадат, не лъжат и много работят, – поясни Христо.

– Бре бре …, – възкликна изумен Милан.

– Някакви … евангелисти били, – доуточни Христо. – Много бяха любезни и внимателни. Един от нашите се опита нещо да ги обиди, но те кротко го посъветваха, да не прави така.

Милан се почувства изобличен. И той се водеше като тези цигани евангелист, но досега нищо не бе казал на Христо за Христос и това, което е направил за хората.

По-късно останал сам, Милан си казваше:

– Аз мълча и чакам удобен момент да говоря ….., а тези хора са споделили Благата вест чрез живота си …

Размисли се.

Накрая реши:

– Или съм с Христос, говорейки и живеейки като Него или по добре да не се наричам с Исусовото име.

Дамян бе пропадал в ледена вода. Ледът бе крехък и не издържа под краката му. Едва се отърва. Простудата бе нищо в сравнение със страхът, който бе преживял.

Един ден приятелите му го заведоха до едно замръзнало езеро.

– Няма опасност да се счупи ледът, – увещаваше го Петър. – Той е замръзнал яко.

Живко изтича на замръзналото езеро и скочи няколко пъти върху него.

– Ето виж, – каза му той, – здрав е. Не се страхувай.

Как ли не го убеждаваха, но Дамян бе непреклонен:

– На вид, да. Докато пропаднеш под него …

Накрая приятелите на Дамян го хванаха и го довлякоха до средата на замръзналото езеро.

Отначало той го изпробва плахо. След това бавно и колебливо започна да се доверява на леда.

Миналия опит с леда ми напомня за философиите и ученията, в които сме вярвали.

Уповавате ли на тънък лед или на нещо по-стабилно?

Няма по-здрава основа от Христос.

Доверете миналото на Божията милост, настоящето на любовта Му и бъдещето на Неговата промисъл.