Всички знаеха, че за него жена му е абсолютен авторитет. Смееха се зад гърба му, но той чувстваше сигурност в нея, а за него това беше много необходимо.
– Не спорете с Лили, – казваше той, – тя винаги е права.
– Дори ако казва, че шкафа лежи на тавана? – недоумяваше един от приятелите му.
– Разбира се, – категорично казваше съпругът.
– Но нали шкафа лежи на пода? – продължаваше да се учудва приятелят му.
– Това е от ваша гледна точка, – обясни спокойно мъжът. – А какво би казал съседа ви, който живее от долу?

Рано една сутрин един човек се скарал на поизтрезнелия си приятел:

– Защо пиеш толкова много? Защо не се грижиш за себе си, за семейството си и за живота си?

Отговорът бил:

– Имам си право!

– Но ти имаш и още едно право, да не пиеш. Може би си избрал не това, което трябва?

Сибелиус бил голям любител на празниците. В неговия дом те продължавали по цели седмици.

Веднъж му гостувал финландския диригент Робърт Каянус, стар негов приятел.

Три дена двамата в обкръжение от многочислени гости разговаряли, пили шампанско, композирали, разхождали се в гората.

На третия ден вечерта, след отличен горски пикник Робърт се спънал и паднал в една рекичка. Отказал да вечеря и отишъл да се изкъпе.

Във ваната си спомнил, че на другия ден трябвало да дирижира гастролни концерти в Петербург. Бързо се измил, обръснал се и успял да хване първия влак.

На другия ден, когато Каянус се върнал обратно в дома на приятеля си, Сибелиус го посрещнал с мълчалив укор. Въздъхнал и накрая казал тъжно:

– Кака така, Робърт? Ние тук гуляем, веселим се, а ти? Как не те е срам толкова време да седиш във ваната?

Веднъж решил да се скара един от обитатели на дом за глухонеми с друг.

Когато директорът на дома дошъл да види какво става, видял , че единият е обърнал гръб на другия и се тресе от смях.

– Защо се смееш? – попитал директорът с помощта на ръцете си. – Защо твоят приятел изглежда толкова сърдит?

Немият отговорил по същия начин:

– Защото той иска да се скарам с него, но аз отказвам да го гледам.

– Ало, здравей, мамо! Как си?

– Здравей, сине, аз съм добре, а ти?

– Аз съм нормално, след 5 дни ще си дойда у дома.

– Много се радвам, синко!

– Мам, със мен ще дойде един мой приятел. Може ли да остане няколко дена у нас?

– Да, разбира се. Ако иска може да остане и месец, няма да ни пречи.

– Мам, той е загубил краката си при взривяването на една мина.

– Не, сине, той ще ни бъде допълнителен товар.

След един ден звънят от армията на майката:

– Вашият син се самоуби. Той е оставил следната бележка: „Мам, не искам да ти бъда в тежест до края на живота ти. Прости ми.“