Всеки от нас поне веднъж отива във фитнес зала, за изграждане на мускули или нулиране на теглото, но повечето от тези мерки, не са довели до нищо.
За това е нужна правилна мотивация за тренировките.
Един добър начин за мотивация е да тренирате с приятел. Хубаво е ако в началото преди да почнете заниманията имате еднакви параметри. Това ще въведе съревнование помежду ви и значително ще повиши ефективността от тренировката. Така, когато сте заедно  взаимно ще се насърчавате и вдъхновявате.
Мотивацията е важна не само за постоянни тренировки. Особено, когато се изпълняват силови упражнения, трениращият трябва да прилага известни усилия, а това зависи и от настроението.
Нужно е да се повтарят упражненията без да се ограничавате до определена цифра, така се създават условия за изпитване на волята и възможностите.
Който не работи стриктно за спазване на някаква схемата, а до пълното и цялостно изтощение, изпитва само положителни емоции и постига резултатите много по-бързо.
Като цяло в тренировките и натоварването човек трябва да се забавлява. Хората тренират доброволно, защото им е приятно и искат да са здрави. Не се нахвърляйте на големи цели. Започнете от малкото и съответното му постигане, а след това апетита ще дойде и за по-големи неща.

Веднъж една девойка се оплакала на приятелят си, че някой хора постъпват с нея несправедливо. Младежът се замислил, а след това отишъл при тези хора.
Казал им всичко, което смятал за нужно, давайки им да разберат, че той не разрешава да се отнасят така с приятелката му.
Девойката била свидетел на тези разговори, но младежът забелязал, че тя не е останала доволна от всичко това.
– Нещо не както трябва ли казах? – попитал я той, когато останали сами.
– Не, ти каза всичко както трябва, но аз исках друго, – казало момичето. – Когато ти разказах за несправедливостите спрямо мен, просто исках да ми съчувстваш, да ме съжалиш.

Мартин Карлов беше роден за лидер. И щеше да стане такъв, то си личеше ясно. Днес беше поканил приятеля си, както обикновенно на масата с бутилка „подсилващо“.

– Обърна ли внимание на новите ми книгите, – подхвърли Карлов, – Цицерон, Софокъл, Аристотел, ….

– Като младеж и аз се увличах по тях, – скромно каза Данчо.

– Помня Едип цар и онова нещо дето го наричаме съдба – размърда се Мартин, впетил невиждащ поглед в масата.

– Наричай го както щеш съдба, – примирено повдигна рамене Данчо, – предопределение, свободна воля.

– Мисля си за живота ни, който водим, – поде патетично Мартин, – за решенията, които вземаме. Дали са предопределени? А успехите ни и провалите ни? Нима са закодирани в нас още преди раждането? Или всичко е благодарение на нашата воля?

– Питаш ме дали вярвам в съдбата? – спря потока от въпроси Данчо.

– Мм … да, – каза Мартин. – Съдбата ли предопределя живота ни, който водим или ние сами си чертаем пътищата?

– Мисля, че хората разполагат с различни инструменти, – опита се да отговори Данчо,  –  за вършене на добро и на зло. След това, всичко зависи от нас самите.

– Това някаква хибридна система ли е? – размърда се неспокойно Мартин, притеснен, че е изпуснал нещо важно.

– Нещо такова, – неопределено добави Данчо.

– И тези инструменти са различни за различните хора, така ли? – Мартин изкаше да разчопли нешата до край.

Данчо въздъхна:

– Според мен животът на мнозина от нас протича в търсене на тези инструменти и начините, по които трябва да ги използват.

– А нима хората отделят време за това? – удиви се Мартин

– Може би не, – сви рамене Данчо.

– А какво ще кажеш за отговорността?

– Какво точно имаш в предвид?

–  Всеки човек трябва да бъде лично отговорен за нещата, който му се случват в живота и добрите, и за лошите, независимо от последиците. Съгласен ли си?…

Двамата мъже дълго още спореха, но дали това щеше да реши проблемите им? Дали щеше да им отвори очите за истината или ще си остане поредния диспут, в който опонентите разкриват своята интелигентност и жажда за философстване, но без никакъв резултат ……

Мракът пълзеше в ледената нощ и обричаше всичко на тъмнина. Тодор беше обзет от безпокойство. За първи път изпитваше съмнения.

Доктор Савов почука на вратата. Той често посещаваше приятеля си от детските години. Вратата бавно се отвори, но от нея лъхаше мраз и отчаяние. Тодор стоеше на прага, но явно присъстваше там само тялом. Очите му бяха хлътнали, а вечната му ведра усмивка се бе стопила.

Докторът имаше рижава коса, която покриваше с  изгубилия си цвета каскет. Дългото палто с жълти копчета, с което приличаше на адмирал, покриваше леко приведения му гръб. Той се опита да прогони ужасното настроение на приятеля си, когато бяха вече седнали край масата пред традиционната бутилка червено вино и съпътстващите я две чаши.

–  Тодоре, това е времето на съмненията за всички мъже. В телата настъпва промяна, която се отразява на ума. Мъжете вече не вярват в способностите си. За тях парите и престижът нямат вече същата стойност.

– И какво да правя тогава? – тъжно го погледна Тодор.

– Преживей по-спокойно този период, – успокояващо каза докторът. –  Ще дойдат и по-добри времена.

– Има ли лек за мен? – попита Тодор с тъжна усмивка.

– Да, – прозвуча бодро гласът на Савов. – Нарича се смелост, защото много трудно е човек да оцелее без нея в този безсмислен свят.

„Kато съм уверен именно в това, че оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа“.
Божието Слово никога няма да промени живота ви, докато не го оставете да стане нещо лично за вас. Тук не става въпрос за вашия съсед, вашия приятел, вашият съпруг или непознатият, който сте срещнали на улицата, а за вас самите. Божието Слово трябва да се прилага в живота. Библията няма да стане динамична, докато не стане приложима в живот ви.
Как да направим Божието Слово действено?
Опитайте метода за персонализиране-то на Библията, т.е. внасяне на лична специфика и предпочитания в употребата ѝ. Всеки може да го направи. Вие не се нуждаят от никакви специални инструменти или да напреднете в дадено богословско обучение.
Можете просто да сложите името си на мястото на местоименията или съществителни в Писанието. Например, в Йоан 3:16, можете да напишете нещо като това: „Защото Бог толкова възлюби (вашето име), че даде Своя Единороден Син, така че (вашето име) няма да погине, но да има вечен живот.“
Или, във Филипяни 1: 6: „Този, който е започнал добро дело във (вашето име) ще го усъвършенства до деня на Исуса Христа“.
Това ще укрепи вярата ви и ще ви помогни да се насърчите.
Направете това, в много от пасажите на Писанието. Тогава ще започнете да четете Библията като Божие любовно писмо към вас. То ще бъде Божи дар за вас! Четене на Библията не е само за да се запознаят със съдържанието на Словото, Тя е за да се запознаеш с Автора на Словото – лично!