Зоомагазин, отдел риби. Девойка разглежда „продаващата се“ там стока. Изведнъж открива екземпляр, която отдавна търси неин приятел. И веднага му звъни по телефон:
– Здравей! Аз съм в аквагалерията. Тук има моли снежинки. Нали си търсеше от тях? От кои искаш? Колко? Тук още и черни има. Да, ще се разберем после. Сега ще ги купя, а ти довечера ще дойдеш да си ги вземеш.
Договориха се и си казаха довиждане.
Вечерта на същия ден тя среща своя познат, който и разказа следното:
– Диди, представяш ли си, поговорих с теб по телефона, а след това гледам колегите едва сдържат смеха си. Питам ги: „Какво се е случило?“ А те и дума не могат да ми кажат. Смеят се не могат да се успокоят. След като се успокоиха цитираха разговора ми с теб, така както са го чули от едната страна:
– Здравей!Отлично! Искам! Много искам! За мен момичета! Двойка! Но по-добре давай три! Не, не само бели! Колко пари? Става! В шест вечерта ще бъда при теб! …..

Берлинският приятел на бедните барон Котовиц посетил веднъж философа И.Фихте, който бил прям човек и не скривал своето отрицателно отношение към убежденията на барона. По време на разговора им Фихте гордо заявил:
– Децата се молят, а мъжете искат.
На което Котовиц смирено отговорил:
– Господин професоре, аз имам грижата за 600 човека и често не знам от къде да им взема хляб. Но до сега знаех само едно средство. Моля се на моя Небесен Баща и Той винаги ми е помагал.
Фихте замълчал, след това погледнал барона с очи изпълнени със сълзи и тихо казал:
– Да, скъпи бароне, тази моя философия не можа да ме обогати.
Молитвата е ключ към милосърдието и щедростта на Бога. Тя гаси огъня, спира войната, усмирява бурята, изгонва демони, развързва връзките на смъртта, прогонва болестите….
Не говоря за молитва, която се произнася само с устни, а за тази, която се издига от дълбините на душата.

Към какво се стремим в живота – към по-добро или по-лошо?
Обществото трябва да бъде едно цяло, а не да се пропуква в основата на своите взаимоотношения.
Днес в нашето съвременно общество има доста проблеми, които могат да бъдат апокалипсис за самите нас.
По-рано при по-простите хора, всичко е било по-добре, по-добро, нямало е алчност, помагали си, доверявали се един на друг.
А сега какво?
Материализиране на съзнанието. Повечето хора се стремят да получат модни дрехи, нови джаджи, да посетят някой фестивал, вместо да седнат да прочетат някоя книга, да посетят някоя изложба, да се запознаят с някого, да укрепят отношенията си със своите приятели. За повечето е по-добре да седнат пред компютъра, да се снабдят със някоя екстравагантна стока, …..
За съвременната младеж четенето на книги, ходенето на театър, посещението на изложби и музеи е тъпо. За тях е по-добре да отидат в някое заведение и ако не изпият няколко чаши някакъв силен алкохол, може поне да гаврътнат една чаша бира.
Това, което изброявам е все още нищо, за напред ни очакват още по-големи проблеми.
Нека погледнем някои исторически факти.
Исус е ходел между хората и безкористно им е помагал. Днес в съвременното общество всеки търси само собствената си изгода, отхвърля приятелите си и не им помага.
Ето застигат ни и глобални проблеми: замърсяване на околната среда, войни…. Не бихме могли да ги решим ако не се поддържаме едни други и не сме единни.

Най-старото фламинго в света в живеело в зоопарка Аделаида, Южна Австралия, от 1933 г.
Птицата наричали Грейтер на английски розово фламинго. Както съобщава администрацията на зоопарка фламингото е приспано на 84 години.
Състоянието на най-стария обитател на зоологическата градина се влошило и ветеринарите изчерпали всички свой възможности да му помогнат.
Грейтер имала дългогодишен приятел, чилийско фламинго, което е на възраст над 60 години.  Ветеринарите ще го наблюдават как ще реагира на загубата на приятел.
Грейтер не само е било най-старото фламинго в света, но и последното розаво фламинго обитаващо Австралия. Сега най-старото фламинго е в зоопарк в Южна Америка и е на 67 години.
Дивите фламинго живеят на свобода само до 25 години, но ако се полагат грижи за тях превишават неколкократно тази възраст.

В Бразилия бездомният Фабио Ригол живее в гробищата в Сао Пауло и прекарва в криптата, където е погребан негов приятел. Местните жители го нарекли Попо.
Скоро хората забелязали, че всяка вечер един мъж отива на гробищата. Оказало се, че Попо живее там вече 13 години.
Преди това работел в офис, имал семейство и жилище. Но се появили проблеми свързани с наркотиците. Тъй като бил зависим от дрогата, бил уволнен от работа, а близките му го изгонили от дома.
Ригол разказва:
– Помня, че в този ден валеше силен дъжд. Разхождах се по улиците. На следващия ден се събудих на пода в криптата.
В криптата, където се е установил да живее Попо, има десет рафта. На един от тях лежи приятелят му, който е починал преди 5 години.
– Аз бих искал да се върна в света на живите, да живея в дом, да ходя на работа, – казва бездомника. – Ако има за мен такъв шанс, веднага ще се възползвам.
Ригол за 13 години е видял много погребения и познава всеки гроб. Понякога той отива и гледа новия надгробен камък, опитва се да намери познати.