Разговарят двама приятели Гошо и Дони.

– За белязал ли си, че вечерните новини винаги започват с „Добър вечер“, – каза Гошо.

– Да не искаш да ти кажат: „Добро утро“? – потупа го по рамото Дони.

– Нямах предвид това, – навъси се Гошо. – Виж как след това продължават…

– Предават новините, какво толкова, – вдигна рамене Дони.

– Започват с „Добър вечер“, а след това ни казват, защо не е така, – поясни Гошо.

Една вечер на един от големите празници, полицейски отряд бил изпратен да патрулира пътя в близост до изхода на един местен бар. Мястото било изчислено точно.

След няколко минути пиян „клиент“ изпълзял от вратата. След това залитайки се добрал до своята кола и със треперещи ръце завъртял ключа, за да запали колата си.

В този момент към него скочили полицаите, които вежливо му предложили да диша в тръбата.

Странно, тестът показал, че шофьорът е напълно трезвен. Полицаите били обезкуражени.

Можете ли да откриете причината за случилото се?

Не може апаратът да не отчете пиян човек. Тогава, какво се е случило? Ако шофьорът не е изхитрувал по някакъв начин, нима наистина е пил с приятелите си в бара?

Е, сега вие решавате загадката. Ако сте нетърпеливи да узнаете какво се крие зад тази мистерия, прочетете….

Отговор: Мъжът наистина си е почивал в компанията на приятелите си. Още от самото начало приятелите се договорили, че един от тях няма да употребява алкохол тази вечер. Когато компанията напуснала бара, пръв тръгнал трезвият от тях, като се правел на доста попийнал. И докато той отвличал вниманието на полицаите, другите се измъкнали и си тръгнали.

Голям част от времето си Рабия прекарвал в дома си, молейки се.

Един ден до прозореца на дома му дошъл един от приятелите му и извикал:

– Рабия, излез, погледни красотата на природата!

Зад затворените прозорци се дочул отговор:

– По-добре ела тук и виж красотата на Твореца.

Денят бе изморителен и мъчителен, може би поради жегата. Отдавна не бе валяло. Хората навели глави бързаха след работа към магазините, за да напазаруват преди да се приберат.

Марта бе много уморена, но успя бързо да намери необходимото в близкия супермаркет и сега отегчено чакаше на опашка пред касата.

Погледа ѝ бе привлечен от възрастен мъж, навярно дядо и неговия немирен внук, чиито ръце бяха пълни с бонбони, шоколади и всякакви сладки, но детето продължаваше да крещи и да се върти.

– Спокойно, Владо, остана съвсем малко ….. Добро момче!

На интервали момчето отново почваше да капризничи, а дядото спокойно казваше:

– Всичко е наред, Владо. Само още няколко минути и ние ще се приберем у дома. Потърпи, човече!

На касата внукът съвсем пощръкля, сякаш някой демон го бе обладал и изхвърли всички продукти от количката.

Дядото отново каза със спокоен тон:

– Владо, Владо, отпусни се, приятел, не се разстройвай. Още пет минути и ние ще бъдем у дома. Успокой се, моля те.

Това направи силно впечатление на Марта. Когато излезе на улицата, тя се насочи към дядото с внука, които се настаняваха в колата си и каза:

– Това разбира се не е моя работа, но вие се държахте невероятно! Останахте сдържан и спокойно говорехте на момчето, даже когато то започна да се държи още по-ужасно. Владо, ти си голям щастливец, провървяло ти е с такъв дядо.

– Благодаря, – отговори дядото, – но Владо съм аз, а този малък разбойник  се казва Младен.

Александър и Марин бяха на бригада. Те учеха в един от престижните университети в страната. Тази есен им се падна да работят в селското стопанство и то здраво.

Александър наблюдаваше сортировъчната машина, по чиято лента множество ръце отбираха картофите между буците земя.

Той дълго време стоя замислен,а накрая каза:

– Това много ми напомня на процеса на възприятие на сетивната информация.

А след това обясни примера на сортировъчната им работа от гледна точка на процеса на възприятие, включваща дълговременна и кратковременна памет. Така съдържанието  на съответстващите глава от учебника се възпроизвеждат на практика за няколко минути.

Марин осъзна, че образа на нещо, подобно на сортировката на картофи първоначално е било в съзнанието на авторите на учебника, но те не си го признават, затова се опитват да използват езика на науката.

И изведнъж настъпи промяна, бе изявен, вътрешния жив език. И това, което с часове може да се обясни на научен език, стана зримо и по-разбираемо.

– Сега разбирам, – каза Марин, – че зад високопарния и празен за мен научен език, стоят прости и земни неща.. Такива като тази сортировъчна машината.

– Тогава нека да говорим за това което виждаме, – усмихна се Александър.

– Сега вече всичко си е на мястото, – Марин потупа по рамото приятеля си.