Аз съм свободна, когато избера да направя по определен начин нещо, което бих могла и да сторя по-друг начин. Навярно ще се съгласите, че в този смисъл робът определено не е свободен. Но не е достатъчно да кажем, че свободата в във възможността да избираш.
Кое формира тази възможност и тези избори? Ами ако всички наши действия са последици от предшестващите ги причини? Ако това е така, нашето бъдеще е толкова неизменно, колкото и нашето минало и почти никой не е свободен. Тогава единствено свободен е този, който знае, че не е свободен.
Освен това не е достатъчно да свържеш свободата с избора. Какво представлява изборът? Той е преднамерен и все пак не е като преднамереността. Един кон и едно малко дете могат да предприемат преднамерено действие, но не и да направят разумен избор. Можем да наречем преднамерени нещата, които правим по принуждение на момента. Тогава можем ли да ги наречем свободни постъпки?
Ние неизбежно търсим причина за всяко действие. Законите за причинността са заложени дълбоко в природата ни. Тогава как ще сме „свободни“ да правим различни неща, когато като я потърсим, веднага можем да открием причината за всяко нещо, което правим?

Социалното и културно обкръжение може да помогне за формирането в учащия на желания за знания, в замяна на съревнованието и показността.
Смята се, че човек търси нови знания по две причини. Те или го интересуват, или той иска да се открои от останалите. Има учащи се, които се стремят да разберат дълбочината на предмета, но има и такива, които учат заради оценката или по добра диплома.
Първите са по-продуктивни, защото не се разстройват лесно от провалите и не се страхуват от предизвикателствата. Като цяло са склони да увеличат собствените си умения. Вторите се стремят на първо място да се отделят на фона на общата маса. В замяна получават стабилна депресия и обсебваща тревожност. Те зависят много от другите. Страхуват се да изглеждат глупави и несъобразителни, затова често хитруват. Явно от това страда процеса на обучението.
Психолозите и педагозите постоянно търсят начини, за да се формира желание за трайни знания, а не учащите да се съревновават помежду си. Известно е, че ценностната ориентация зависи от обкръжението.
Изследователи от Станфордския университет се опитали да разберат колко голямо в такива случаи е влиянието на околната среда и дали може по някакъв начин да се коригира. За това те три пъти задали въпроси на ученици от горните класове за техните ценности.
Първите въпроси били зададени преди лятната ваканция, вторите – след летни обзорни програми, през които на подрастващите се обяснявала необходимостта от желание за добиване знания, а третия път – няколко месеца след като учениците се върнали в училище. Участниците в експеримента трябвало да се съгласят или отхвърлят такива изказвания като: „За мен е важно да науча повече за най-новите научни теории“ или „Бих искал да демонстрирам своята осведоменост за това какво се случва в съвременната наука“.
Както  се очаквало, в навечерието на лятната ваканция царяла изключително съревнователна атмосфера. Всеки искал да докаже нещо на другите. През лятото по време на образователните програми, ценностите се променили. Но интересното е, че шест месеца след връщането си в училище, учениците не се съревновавали по между си , както преди, а се ориентирали към трайно усвояване на знанията, както били обучаване през летните курсове.
Вероятно това е един от начините учениците да учат заради самите знания, а не заради оценките. Но това зависи изключително от педагозите, които трябва да докажат на учениците предимството на знанията пред конкуренцията и себеизтъкването.

Учени от Университета в Райс са установили, че растенията се предпазват от насекомите чрез циркадния ритъм.
Тези  ритми са колебания в интензивността на различните процеси в тялото, свързани с промяната на деня и нощта. Те са присъщи на почти всички живи същества на Земята. Независимо от факта, че на пръв поглед, циркадните ритми се  се обуславят от външни причини, те имат ендогенен произход. Например, растения, които се въртят през целия ден по посока на слънцето, през нощта обръщат листата си на изток точно преди изгрев слънцето.
Една трета от целия геном на растенията се активира в съответствие с циркадния ритъм. Учените смятат, че гените, отговорни за реакция на растенията спрямо деня и нощта им помагат да се бори с насекомите.
Направили експеримент.  В един от случаите ритъмът на гъсениците съответствал на този на растенията, а в друг случай, когато гъсениците били будни, растенията се намирали в спящо състояние. Оказало се, че опящите растения не са се съпротивлявали на изяждането им и са пострадали повече от будните.
През деня, в съответствие на циркадните ритми при растенията се променят съдържание на веществото, отговарящо за растителната устойчивост на атаки от насекоми и болести, по-специално то активира механизмите за растителна отбрана и позволява на растението да се възстанови бързо.
Трябва да се отбележи, че циркадните ритми помагат за оцеляването на растенията в един променящ се свят. Те правят възможно, растенията да издържат на абиотичния стрес и да се запази целостта им в тежките градски условия.