В края на Втората световна война в Гуам била случайно внесена кафява дървесна змия.

Тази змия била малко отровна и не била опасна за хората, но се превърнала в истинско бедствие.

Змиите унищожили почти всички птици и често правели късо съединение върху проводниците за високо напрежение.

По-рано в Гуам змии нямало, но сега те са по 2 хиляди на квадратен километър.

Гуам вече е популярен като Рая на паяците и змиите. Причината за всичко това е, че островът е затворена екосистема и няма как популацията на видовете да се разсее.

Как да стане това? Първо, трябва да направите Исус управителя на живота си.

Проблемът е, че ние обикновено искаме да бъдем мениджър на собствения си живот, за това спорим и не са съгласяваме с Бога. Ние мислим, че знаем какво е най-добре за нас. Причината да сме под голямо напрежение е, че постоянно се борим Бога в ума си.
– Знам, че Бог казва, да се направи това, но искам да направя нещо друго

Всяка сутрин, когато се събудиш, ще трябва да вземеш решение: Кой ще бъде отговорен за живота ти? Кой ще бъде в контрола на нещата, вие или Бог? Кой ще командвате парада, вие или Бог? Всеки ден, миг по миг, вие взимате това решение. Когато решите да бъдете мениджър на собствения си живот, това предизвиква конфликт, объркване и стрес.

Исус казва: “ Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва“. Ето какво християните са склонни да правят. Когато станем вярващи в Христа, ние не Му даваме мястото на водача, а Го оставяме на задната седалка и сядаме отпред на мястото на шофьора. Ние постоянно Му даваме „съвети“:

– Не, включи по този начин. Спри се. Изчакайте. По-бързо! Искам да го направя така. Нека да видя с очите си.

Животът ти не изглежда много красив, когато се опитваш да доведеш Бог в живота си. Ти просто трябва да Му позволиш на да бъде Бог. Направи Исус управител на живота си.

Всички ние по някаква причина наддаваме на тегло и за звездните момичета това не е изключение.

Ана стана майка през март. Преди това тя отряза крачолите на любимите си дънки и каза на приятелката си:

– Не е срамно да напълнееш по време на бременността си или да увеличиш въобще теглото си.

– Да, но можеш да се върнеш в предишната си форма, – каза приятелката ѝ, – стига да искаш. В това няма нищо срамно.

– Съвсем не се срамувам, че отрязах крачолите на любимите ми дънки и без това ми станах тесни в бедрата.

– Нашите тела растат.

– Да но винаги изглеждат великолепно! – веднага опонира Ана. – Не позволявай другите да те убедят в обратното.

Ако Той знае, защо трябва да се молим? Молитвата не е за да получите отговор на прошенията си, това е съвършено и пълно единение с Бога.

Ако ние се молим само, за да получим отговор, ще Му се сърдим, ако не ни отговори така, както очакваме. Но ако така постъпваме нямаме единство с Господа.

Ние сме за това на земята, за да бъдем живи примери за Божията благодат.

Достигнали ли сте такава близост с Бог, че желаете да живеете в молитва, защото Господ Исус Христос е живял с молитва?

Когато нямате отговор на молитвите си, не трябва да вините някого за това.

Внимателно погледнете и ще намерите причина, която е поучителна за вас, а не за някой друг.

Николета бе напълно здрава жена. Но изведнъж започна да се държи някак странно и веднага я отведоха в болницата.

Лекарят, който я прегледа бе категоричен:

– Тя има психическо разтройство.

Николета можеше няколко минути да ридае в истерика, а след това да се разсмее. Движеше се някак странно, с опънати ръце напред. Временно тя бе абсолютно нормален човек, а след секунда получаваше халюцинации и можеше да заяви, че баща ѝ я е отвлякъл.

Николета започна да страни от медицинските сестри, когато се опитваха да я успокоят. Тя имаше истински припадъци. Смяташе, че болничния персонал крои нещо лошо против нея.

– Мозъкът ѝ е в огън, – каза лекуващият я лекар. – Но каква е причината за такова поведение? Това е рядък случай. Та тя съвсем неочаквано започва да се държи съвсем нормално.

Неврологът сериозно се замисли:

– Вероятно невротичното ѝ разтройство има биологична причина. Я да видим дали това е така. Николета я ми нарисувай един часовник.

И тя нарисува такъв, но при него цифрите бяха само от едната страна.

– Явно при нея е поразено само едното полукълбо на мозъка, – каза неврологът. –  Болестта ѝ не е психическа,  а има неврологичен източник.

И това я спаси. Направиха ѝ биопсия.

– Николета има автоимунно заболяване, – въздъхна с облекчение невролога, – Тя има рецепторен енцефалит. Поради развитието на това заболяване, нейните собствени антитела са атакували мозъка ѝ, предизвиквайки в него подуване и повреди.

– Това заболяване е доста коварно, – каза лекуващият я лекар. – С такива симптоми бях готов да я лекувам за психическо разтройство, въпреки, че то има органичен произход. А като си помисля само … заболяването може да предизвика тежки увреждания на мозъка, дори и смърт.

– Е, – каза облекчено неврологът, – това се лекува, само навреме трябва да се открие проблемът.

Лекарите бързо подбраха необходимите медикаменти и Николета напълно оздравя.