Тази трогателна история е станала в Австралия, край брега на юг от Мелбърн.
Мис Греъм яздила своя кон Астро. Конят леко маневрирал между локвите, образували се от скорошния прилив. Изведнъж конят бил уловен в кално блато и започнал да потъва в капана от плаващи пясъци.
Галопираща малко по-напред дъщерята на госпожа Греъм успяла да избегне със своя кон опасния участък. Двете с майка си със всички сили се старали да измъкнат коня от калния капан, но нищо не се получило.
Тогава Мис Греъм изпратила дъщеря си за помощ, а сама тя останала да утешава коня си. Изтощена и оплескана с кал от главата до петите, мис Греъм държала главата на коня си повече от 3 часа …
Огромните усилия, които положила жената да измъкне коня, довели до обратното. Астро все повече потъвал в тресавището. Положението още повече се утежнило от приближаващия прилив.
Накрая дошла помощта. Ветеринарът Стейси Съливан се готвел да бие инжекция на Астро за успокояване, но мис Греъм вършела това много по-добре. Спасителите се готвели да измъкнат коня. В същото време водата идвала все по-близо. Хората използвали различни начини. Времето изтичало.
Най-накрая и решението дошло. На помощ на бедното животно дошъл тракторът на местния фермер, живеещ наблизо.
Изтощеното животно, ритайки с копита изпаднало  в безсъзнание.
Ветеринарът Стейси Съливан помогнал на Астро да се изправи, когато действието на успокоителното преминало.
Всичко приключило добре и мис Греъм повела  коня си далеч от плажа.
Ветеринарът казал, че конят не би оцелял, ако не е била намесата на неговата стопанка.

Американските учени са склонни да приравнят танорексията, зависимостта от слънцето, до пристрастяването към алкохола и наркотиците.
Според изследователите болни от танорексия са доста. Желанието за добиване на загар, учените смятат, че е аналогичен на желанието за използване на стимуланти. Зависимите от получаване на слънчев загар са хора, които не желаят да съкратят времето, което прекарват на слънце. Главната им цел  е, колкото може повече да бъдат на слънце. Тези хора получават рак на кожата, но все пак продължават да се препичат. Този тип поведение е типично за хора, страдащи и от други видове зависимости.
Повече от половината постоянни посетители, които посещават солариумите страдат от същия тип зависимост.
Edinof Brion твърди, че слънчевата светлина активира прилива на кръв към тези участъци от главния мозък, които отговарят за удоволствието и пристрастяването. При липса на ултравиолетови лъчи, пациента се опитва да си възвърне еуфорията и отново попада под палещите лъчи, а когато няма естествени такива посещава ежедневно солариум.