Христос не винаги е правел чудеса, дори когато това бе поискано. И всички чудни дела, извършени от Спасителя винаги и безусловно, се обединяваха около една мисъл: Чудесата на Христос, това са чудеса, въз основа на любовта и състраданието към човека.
Тези, които вярват, че вярата в чудеса е признак на наивност имат невярна представа за християнството, както и естеството на чудесата.
Хората са убедени, че чудеса не се случват и зачестява разбирането, че нарушението на определения порядък на нещата е естествено.
Християнинът вярва, че естествения ход на нещата може да бъде нарушен. Би било странно да се съмнява, че Всемогъщият Бог е в състояние да направи това.
В последните години много хора пред очите ми сериозно промениха живота си. Те повярваха в Исус Христос и тяхната промяна се прояви в действията им, привичките им, дори смениха приоритетите си.
Например, един мой познат, когото познавах от дълго време като женкар и светски лъв, стана любящ съпруг и баща.
Шефът на една фирма, който в името на умножаване на печалбата си изцеждаше и последните сили у подчинените си, спря да изпада в истерия, а на хора прибави още половин заплата към това, което получаваха до сега.
Почти завършеният алкохолик и наркоман се изкубна от зависимостта си и стана доброволец в служба на милосърдието.
Мисля, че всеки християнин, оглеждайки се наоколо и поглеждайки към себе си, може да назове десетки такива примери.
Преобразяването на човешкото сърце, това не е ли чудо?
Архив за етикет: признак
Защо японците не гледат в очите човека, с когото разговарят
При нас е прието, че когато разговаряш с човек трябва да го гледаш в очите. Това е признак на доверие и искреност.
Ако разговаряте с японец ще забележите, че той избягва погледа ви. Не си мислете, че те са разсеяни, несериозни и неискрени. При тях това е израз на учтивост.
По-възрастните хора или тези с по-високо обществено положение в Япония се смятат за „човек над очите на другия”. По тази причина японците смятат, че е невъзпитано да погледнат в очите, по-издигнат от тях човек.
Освен това те вярват, че отклоняването на погледа при разговор, би представило говорещия като по-сърдечен и искрен. Така отсрещният би могъл да слуша по-внимателно, това което му се казва.
В наши дни родителите и учителите в Япония учат децата, колко е важно да се установи зрителен контакт при разговор с чужденци.