Когато Вагнер пристигнал в Лондон, той се запознал с някой си лорд Питкин, който навсякъде обявявал, че е поклоник на Вагнеровата музика.
Узнал от композитора, кога ще има концерт, аристократът решил да го посети.
След концерта Вагнер бил поканен на прием във висшето общество, където лорд Питкин от цялата си душа го поздравил за успеха.
– Честно казано, сър, аз никога през живота не съм се смял така, – обърнал се лорд Питкин към композитора. – Повярвайте, отне ми половин час, докато ви позная с пищна перука и лице боядисано в черно.
Оказало се, че „фенът“ объркал концертните зали и попаднал ….. на изпълнението на негърски оркестър.

На входа на дома на Абдул Кидир Джилани имало саксия с цветя. Пред нея имало надпис: „Помириши и кажи какво е това?“ На всеки дошъл се предлагал лист хартия, на който да напише отговора, ако пожелае.
В края на деня Абдул Кадир подавал кутията с отговорите на един от учениците и казвал:
– Отговорилите „роза“ могат да останат, ако желаят, за да продължат обучението. А тези, които нищо не са написали или са записали нещо друго освен „роза“ са свободни.
Някой попитал:
– Нима трябва да се прибягва към такъв повърхностен прием, за да се оцени годността на ученика?
Абдул Кадир казал:
– Аз знам какви са отговорите, но искам да покажа на останалите, че под повърхностното проявление се забелязва вътрешната природа.
И така той предал списъка на всички събрали се. В него се съдържали имената на всички, които са написали „роза“, макар че той не е видял нито един от отговорите им.

През 1699 г. в на кораба „Крепост“ била група от руски посланици оглавявана от секретарят Емелан Украинцев. Неговата мисия се заключавала в подписване на мирен договор.
Корабът „Крепост“ бил командван от капитан Памбург, португалец, бивш пират, за чиято глава английските власти давали солидна сума.
„Крепост“ влязъл внезапно в Истанбул, освободил се от турския ескорт и заявил за себе си чрез оръдеен поздрав, който предизвикал немалко объркване в Османската империя.
Но групата от посланици не се ограничила само с този „дипломатически гаф“. Капитан Памбург сметнал за необходимо да посети английското посолство, където отказали да го приемат. Това предизвикало серия от „неподходящи изрази“ по адрес на посланика и Негово Величество краля на Великобритания.
Последният не останал длъжник и на дипломатическия прием, организиран от турците, съгласно отчета на Украинцев,“избълвал хули“ за височайшата особа на руския цар. В отговор на това съветникът му отвърнал с още „по-неприлични думи“ и псувни.
Така можем да заключим, че в този случай псувните и нецензурния език са начин за разговаряне в дипломацията.
В заключение трябва да отбележим, че мисията на Украинцев се е увенчала с успех. Мирът с Турция бил подписан.

Един джентълмен трябвало да отиде на прием при английската кралица Елизабет и за случая необходимо било да облече фрак. За него това му изглеждало нещо като маскарад.
— А не може ли без фрак? — попитал той специалиста по протокола.
— Не може.
Човекът се примирил с дворцовия етикет и си купил фрак, а щом се върнал в хотела от приема, с облекчение го съблякъл и го натикал в кошчето за боклук мислейки, че такава неудобна вещ никога повече няма да му потрябва. И  си заминал. А след седмица фракът, внимателно изваден от хотелската прислуга от кошчето за боклук, изчистен и изгладен, бил му доставен от Лондон в къщи като ценна пратка.
При следващото пътуване мъжът нарочно взел фрака, отседнал в същия хотел и пак хвърлил дрехата в кошчето за боклук. А камериерката пак го извадила оттам и почистеният и изгладен фрак отново се върнал като пратка по местожителството на злощастния си стопанин, който не разбирал, че при заминаване фракът се слага в куфара, а не в кошчето.
За сега не зная каква е по-нататъшната съдба на този злополучен фрак.