Трима мошеници Васко, Алекс и Ники били хваната и обвинени за кражба на портмоне, но никой от тях не искал да си признае престъплението. По време на разпита те казали:

Васко: „Не съм взел портмонето. В деня на кражбата аз отидох при приятелката си на село. Навярно Ники го е взел“.

Алекс: „Портмонето е откраднал Ники. Аз имам много пари. Ако бях взел това портмоне, никога не бих си признал“.

Ники: „Не съм вземал портмонето, въпреки че търся отдаван такова натъпкано. Васко вярно казва, той наистина отиде на село“.

По време на разследването, полицаите установили, че всеки от заподозрените по два пъти казва истината и един път лъже.

Кой е крадеца?

Отново сте детективи. Просто трябва да съобразите с това, което са установили полицаите и това, което са казали тримата крадци. Ако сте достатъчно съобразително бързо ще се досетите, ако ли не, очаква ви …

Отговор:

Ясно е, че Васко не може да открадне портмонето, в противен случай и трите му твърдения биха били лъжа. Това не може да е направил и Алекс, защото тогава първото му изявление е лъжливо, а останалите две ще бъдат верни, а всички думи на Васко биха били верни. Следователно Алекс е бил крадеца.

Във всяка страна хората имат особено отношение към полицаите. На много места такива униформени мъже всяват страх. Дори човек да не е направил някое престъпление, сърцето му се свива, когато види наблизо полицай.

И все пак ….

Николов и Стефанов бяха дежурни през деня. Те патрулираха по една от улицата, когато забелязаха спряла линейка, пред една от къщите. Двамата бързо се насочиха към мястото.

Николов се обърна към една жена, стояща наблизо:

– Какво се е случило?

– Горката майка, – каза жената, – критично е намаляло нивото на кръвната ѝ захар. За това бе извикана линейка.

– Какво ще правят петте ѝ деца сами? – каза един дядо, който неусетно се бе приближил.

– Защо децата са останали сами? – попита Стефанов.

– Лекарите казаха, че майката трябва незабавно да постъпи в болница, – каза жената.

– Казахте, че има пет деца, – намеси се Николов, – те сами ли живеят с майка си?

– Не, но баща им е на работа и ще си дойте след два-три часа, – уточни жената.

– А близки и роднини нямат ли наблизо? – попита Стефанов.

– Те скоро се преместиха тук. Идват от другия край на страната, – каза жената. – А за близки не съм чула да имат. Гледам ги всеки ден, сами се справят  с всичко. Как издържа тази жена и сега ѝ се чудя. В къщи имаме само един калпазанин, но не можем да се справим с него, а тя с пет…. Как се оправя, само Бог знае.

Николов и Стефанов се спогледаха. Когато всички любопитни се прибраха по домовете си Николов каза:

– Колега, какво ще кажеш да видим тези деца. Не бива да ги оставяме без надзор. Току виж направили някоя пакост.

Стефанов вдигна рамене и каза:

– Добре, да вървим! Да видим какво правят!

Двамата полицая съвсем не очакваха, че децата са толкова малки. За тях наистина трябваше да се погрижи някой.

– Навярно баща им ще си дойде скоро, щом разбере, че жена му са я откарали в болница, – каза Николов. – дай да позанимаем децата, виж какви симпатяги са.

И двамата останаха. Заиграха се с децата. По едно време едно от тях каза:

– Искам да ям.

Стефанов се засмя и му отговори:

– Добре, юнако. Сега да видим какво можем да сготвим с колегата.

Може да ви се стори смешно, дори странно, но двамата мъже нахраниха децата, даже измиха и съдовете. След това смениха напиканите памперси на някои от по-малките.

Когато бащата на децата се прибра, той не можеше да се начуди на станалото.

– Благодаря ви. Чудесно сте се справили, – засмя се бащата. –  Най-малко помощ съм очаквал от полицаи ….

Какво да кажем за случилите се терористични актове на много места по земята? Можем само да плачем и да се молим.

Ние живеем в свят, където всяка наша дума и постъпка се отразява на всичко около нас.

Всяка война започва с „безобидните“ дрязгите в блока, където живеем, но на нас това не ни прави впечатление.

Ние също създаваме конфликти, макар и малки, микроскопични, но ужасни и жестоки. Това става, когато отмъщаваме един на друг, сеем омраза един спрямо друг, …..

Ние не забелязваме тези „терористични актове“, защото те имат много по-малки размери, но подобни създаваме почти всеки ден. Оскърбяваме, обиждаме, сипем проклятия и желаем нашия „враг“ да умре.

Но ние не обръщаме внимание на тези случай, докато те не достигнат до катастрофални размери.

За съжаление престъпленията и нещастията са станали нещо обикновено в ежедневието ни.

Бог обича всички хора. За това се и бави, за да се покаят всички, да се поправят, така че да станем едно с Него.

Ще дойде време, когато Бог ще унищожи всяко зло, но това ще бъде края. Божията благодат действа навсякъде и във всеки. Хората, който я приемат, ще имат вечно блаженство, а тези, за който тя е нежелана, се обричат на вечна мъка.

Не терористи, а Страшният съд чака всеки от нас. Готови ли сме за него?

Връщайки се към смъртта на хората в Брюксел, ще кажа, че такива събития ни напомнят, че и ние сме смъртни и можем да умрем неочаквано. За това трябва да се приготвим още сега за срещата си с Бога. Нека да използваме по най-добрият начин времето, което ни е дадено за покаяние и поправление.

А за убийците и тези, които са загубили близките си в тези кървави събития нека се молим.

В една страна живеел крал, чиято страст била, да се шегува. Един ден трябвало да бъде наказан човек за престъпление. На краля му станало скучно и той дал шанс на престъпника.

Пред човекът, който очаквал присъдата си, поставили два големи съда с топки. Те били абсолютно еднакви по размер и маса. Във всеки имало по 25 броя. Единствената разлика била, че в единия съд имало само червени топки, а в другия черни.

Условието било, да завържат очите на затворника, а след това няколко пъти да пренаредят съдовете и да разбъркат съдържанието им. Осъдения трябвало да изтегли една топка. Червената означавала живот, а черната смърт.

Осъденият помолил краля, преди да му завържат очите да премести няколко топки от единия съд в другия. Може ли това да увеличи шансовете му за живот?

Вие как мислите? Има ли затворника по-голям шанс при това условие да оцелее? Ако бяхте на негово място как бихте пренаредили топките в съдовете, за да останете живи?

Може и малко да експериментирате, макар и с по-малко топки, но смятам че в случая трябва да съобразите нещо, все пак не става въпрос за 100 % отърваване от смърт.

Отговор: Да, това е възможно. За целта затворникът трябва да размести топките така, че в първият съд да останат само червени, а във втория останалите. По такъв начин ако попадне на първия съд, то със сигурност ще остане жив. А ако тегли от втория, шансовете му са 24 към 25, т.е. почти 50% на 50%.

Съдили веднъж един поп за някакво престъпление. Защитавал го Фьодор Плевако известен адвокат.

Попитали Плевако:

– Добра ли е вашата защитна реч?

– Тя се състои само от едно изречение, – отговорил адвоката.

След обвинителния акт на прокурора, който искал полагащото се наказание, дошъл редът на защитата.

Плевако станал и казал:

– Господа, нека си спомним колко грехове ни е простил отеца, така че сега не е ли наш ред и ние да му простим и да го освободим само за един грях?!

Реакцията била очаквана. Попа бил оправдан.