Известният пианист Йосиф Хофман написал на Рахманинов възторжено писмо, където било написано:

„Скъпи мой премиер! Под „Премиер“ разбирам първи сред пианистите…“

Рахманинов веднага отговорил:

„Скъпи Хофман, има една такава история:

Някога в Париж имало много шивачи. Когато на един от тях му се отдало да отвори шивашко ателие на улица, където нямало нито един шивач, той написал на табелата си: „Най-добрия шивач в Париж“.

Друг шивач отворил своя ателие на същата улица и бил принуден да напише на табелата си: „Най-добрият шивач на света“.

Какво оставало на третия шивач, който дошъл на същата улица?

Той написал скромно:

„Най-добрият шивач на тази улица“.

Вашата скромност ви дава пълното право на тази титла: „Вие сте най-добрият на тази улица“.

На 22-ри юли 1962 г. Египет е провел изпитания на балистични ракети със среден обсег. В „Мосад“ получили информация, че по проекта работят немските учени и инженери.

Исер Харел, директорът на  „Мосад“, бил уверен, че става дума за смъртна заплаха за Израел.

Първоначално немските специалисти започнали да получават заплашителни писма. Когато тези заплахи не довели до някакъв резултат, започнали атентатите.

Няколко от инженерите загинали при получаване на колети с експлозиви. Други от тях просто изчезнали.

Например на 11 септември изчезва Хайнц Крюгер – мениджърът на Мюнхен клон на компанията „Интра“ в Щутгарт, която е преставяла в Египет ракетните двигатели.

„Мосад“, дори успял да използва бившия германски саботьор, оберщурмбанфюрер от СС Ото Скорцени, чиито колеги взели участие в египетския проект.

През март 1963 г., двама израелски агенти са били арестувани в Швейцария, докато се опитвали да наемат хора, свързани с проекта.

След това Израел започна да действа по-открито и обвинява Египет в създаването на неконвенционални оръжия.

Световното обществено мнение, включително и на германското командване поддържало израелците. Немските учени напуснали и програмата била сведена до минимум.

Въпреки това, във връзка с терористичните атаки, срещу които протестирал израелският премиерът Давид Бен Гурион, директорът на „Мосад“ Исер Харел бил освободен от длъжност.

Операцията била приключена от новият ръководител на разузнаването – генерал Меир Амит.

Австралийският премиер, лидер на Лейбъристката партия, архитектът на австралийското „обществено благоденствие“.

Когато Къртин почина през юли 1945 Чифли станал премиер. В живота си е наложил лейбъристка програма за повишаване на пенсиите, изплащане на обезщетение за безработица, отстъпки в медицинското обслужване и образованието.

Най-голямото лично достижение на Чифли е станало банковото законодателство през 1945 г., което предоставяло на федералната банка на Австралийския съюз пълномощия, свързани с контрола на операциите в частните банки, а федералния министър на финансите можел напълно да контролира политиката на банката на Австралийския съюз.

През 1947 г. Чифли успял да прокара закона за национализирани на банките. Въпреки, че тази мярка е отговаряла на лейбъристката партия, новият закон предизвикал недоволство у избирателите.

Кралският съвет е обявил закона за противоконституционен, а този инцидент е допринесъл за разгрома на Лейбъристката партия на парламентарните избори през 1949 г.

След това Чифли става лидер на опозицията и такъв остава до смъртта си.

Япония се надява да проведе паралелно с летните Олимпийски игри и Олимпийските игри за роботи. Това изявление бе направено от премиера Шинзо Абе.

По думите на министър-председателя, той иска да използва тази възможност, за да покаже постиженията на световната роботиката, в който Япония е водеща. Японските власти възнамеряват да организират „роботизирана революция“, за която ще се създаде специална комисия.

Земя на изгряващото слънце вижда роботиката като ключов отрасъл, който ще помогне да се подкрепи развитието на икономиката. Aбе разказа за намеренията си по време на посещенията си в заводите, които са специализирани в изграждането на роботи.

Японците се надяват, че до това време тяхната роботизирана индустрията ще нарасне три пъти до 23,5 милиарда. долара. XXXII Летни олимпийски игри ще се проведат през 2020 г. в Токио.

Макаци станаха неочаквана пречка за развитието на Интернет в Индия, най-вече в град Варанаси, намиращ се в северната част на страната.
В съответствие с плановете на индийския премиер Нарендра Моди за подобряване на интернет услугите в страната, градските власти започнали да се разширяват оптичната мрежа.
Индийското ръководство е планирало в следващите три години, да достигне до 700 000 km широколентов кабел в цялата страна, за да се свържете с интернет 250 000 селища. За това е трябвало да бъдат заделени около 18 милиона долара. Въпреки това, маймуни ядат оптичните кабели, предотвратявайки тези планове.
„Ние не можем да премахнем храмовете, в които живеят маймуните, които дъвчат жиците“ – заяви един от инженерите, с когото са разговоряли журналисти.
Варанаси е известен в Индия не само като парламентарен избирателен район на Нарендра Моди, но и като свещен град, чиято възраст е над три хиляди години. Всяка година тук, на брега на Ганг, идват милиони посетители и поклонници. Много от посетителите, както и местните жители почитат маймуни като свещени животни и често ги хранят. Но очевидно, маймуните проявяват по-голям интерес към кабелите, отколкото към угощението предлагано им от туристите.
Властите не искат да изгонят маймуните, защото могат да предизвикат недоволството на гражданите.
Прокарването на интернет кабели под земята също е неудобно, защото жилищата в пренаселения град са много близко едно до друго. Впрочем, за развитието на интернет комуникаците пречат не само макаците, но и постоянното прекъсване на електроснабдяването.