Какъв прекрасен ден! Слънцето грееше ярко, листата на дърветата весело шумоляха под напора на лекия ветрец, а птиците сякаш се бяха събрали да се надпяват.
Валери вървеше въодушевен. Рядко човек можеше да сключи такава сделка, дори шефа му го похвали.
Той беше още млад, но и амбициозен. Бе решил да се изкачи нагоре по стълбицата …. и да достигне върха.
Унесен в мечти, той крачеше бодро.
Изведнъж Валери забеляза, че зад него тичаше една циганка и викаше:
– Спри, златния ми, имам работа с теб!
„Тая от къде се взе? – помисли си Валери. – Всичко друго само не и предсказания. Това са пълни глупости. Чудя се как хората още се хващат на тази въдица“.
Валери се спря и започна следното гневно словоизлияние:
– Не са ми нужни никакви гадания. Аз съм реалист ….
Изведнъж той забеляза в ръцете ѝ портфейла си, който тя му подаваше. Задъхана едва успя да му каже:
– Изтърва го, златния ми….. Бъди по-внимателен!
Валери прегледа портфейла си. Всичко бе на мястото си. Той бе шокиран.
„Боже, – каза си Валери, – тя бе циганка и въпреки всичко не бе прибрала портфейла ми в джоба си, а ме гонеше за да ми го върне. Невероятно. А аз си мислех какви ли не глупости за нея ….. Очаквах да ми прави предсказания, да ми гадае на ръка или карти. А то,…. никога ни бих предположил нещо подобно“.
Матрицата отново се бе провалила.