Ричард Харис, изиграл ролята на Албус Дъмбълдор в „Хари Потър и Философският камък“, три пъти отклонявал предложението за тази роля, тъй като бил сериозно болен.
Когато неговата 11 годишна внучка узнала за предложението казала:
– Аз повече няма да разговарям с дядо, ако той се откаже от тази роля.
Едва след това Харис дал съгласието си да се снима във филма.
Мина доста дълго време, преди Димо Спасов да се реши да отиде на дерматолог. Една подозрителна бенка, все попадаше пред очите му и започна да го тревожи сериозно.
Докторът го прегледа и каза:
– Да направим биопсия, но на друго място, не на рамото където е бенката ви.
Димо бе изненадан от предложението на лекаря.
„Все пак той е специалистът, – каза си Спасов, – учил е и е практикувал дълги години в тази област“.
След две изследвания се откри ранен стадий на злокачествен процес. Това въздейства доста травмиращо на Димо.
– Хубавото е, – каза лекарят, – че го открихме навреме, преди да се разпространи. Сега лесно ще бъде унищожен.
Димо дълго се бе молил тази бенката да изчезне сама.
„Но ако това беше станало, – помисли си Димо, – нямаше да отида на лекар, а проблема ми щеше да се задълбочи, а последствията щяха да бъдат много сериозни“.
Колко пъти всеки от нас се е молил трудностите да изчезнат и се отчайваме, когато това не стане. Дори лошото може да се превърне в добро, както в случая на Димо.
Ние сме благословени, Бог ни обича и се грижи за нас. Той ни предпазва от опасности, които ние не подозираме.
„Всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според неговото намерение.
Веднъж Честър Карлсон изобретил чудо на технологиите. Той го патентовал и решил да го пусне чрез някоя компания на разумна цена.
През много компании преминал човекът със тази забавна фамилия, но от всякъде му отказвали.
– Както вас има много, луди изобретатели!
Накрая от предложението му се заинтересувал не коя да е компания, а легендарния General Electric. Но те не бързали да вложат парите си в някакво непонятно чудо. За това наели консултантска агенция „Артър Андерсен“, която провела широкомащабно изследване на изобретението, струващо луди пари.
Изводът им бил ясен и печален: „Този боклук няма да донесе никаква печалба“.
От General Electric отказали предложението на Карлсон, но след година си късали косите и си гризели ноктите.
Честър все пак прокара своето изобретение в една малка компания, която нямала пари за маркетингови изследвания. Тя приела риска и внедрила разработката. След една година тази компания черпела доходи от капитал в ценни книжа с много бързи темпове.
И знаете ли какво бил изобретил Честър Карлсон? Ксерокса – копирна машина.
ъж, вратовръзка, полет, кино, думи, Пътниците вече бяха заели местата си в салона на самолета, когато вътре влезе една жена. Тя водеше за ръка малкия си син, който недоволно се дърпаше и все нещо искаше от майка си. Тази жена бе бременна.
Някои от пътниците я гледаха със съчувствие, а други с неприязън.
– Ако тоя малкия постоянно писка и хленчи, – измърмори сърдито един възрастен мъж в солиден костюм и вратовръзка, – полетът ни ще отиде на кино. Никой няма да може да си почине от него.
Като потвърждение на думите му, хлапето започна настойчиво да дърпаше нещо от малката чанта, която носеше майка му и запищя пронизително.
Хората възмутени обърнаха глави по посока на шума.
Един мъж стана , приближи до жената и каза:
– Извинете, бих искал да ви помогна. И аз съм имал малки деца. Ще позволите ли да взема сина ви при себе си, да се грижа за него по време на полета. А вие си отдъхнете, имате нужда от почивка.
Жената бе изненадана. Тя се смути от предложението, но приветливо кимна:
– Да, да …много ви благодаря.
През целия път мъжът вървеше по пътеката между седалките, носеше малкото момче и го люлееше като собствен син. Детето скоро се укроти и заспа в прегръдката му.
Тези, които бяха по-назад в салона, не разбраха какво бе станало, затова възприемаха мъжа като баща на детето.
Една жена се трогна до сълзи от случилото се и благослови „бавачката“ на малкото момченце:
– Бог да и благослови, господине.
Този мъж наистина беше за възхищение, защото беше бял, а детето, което държеше в ръцете си бе черно.
За да станеш герой, не е нужно да тръгнеш да спасяваш света. Ето един такъв обикновен и незабележим жест, може да върне вярата в човека, че добротата все още съществува в нашият объркан и отчаян свят.
Жално мяукане се разнасяше пред вратата на кабинета. Първа го чу Надя Стоилова. Тя бе отскоро стажант в полицията.
– Какво е това? – заслуша се внимателно Надя. – Прилича ми на мяукане на котка.
Когато отвори вратата Надя видя мяукаща красива сива котка на черни райета и бяло на коремчето.
– От къде се взе тази котка? – недоумяваше Надя. – На входа е инсталиран домофон, но от там едва ли се е провряла.
– Истински диверсант.
– Преминала е през стената.
Всички се смееха, но никой не можа да разбере как тази котка се бе промъкнала в полицията.
Но това не променяше факта, че „космат нарушител“ бе проникнал вътре при самите полицаи. Котката бе „задържана“ в кабинета, полагаше ѝ се някакво наказание, за непозволеното нахлуване.
– Изхвърлете я на улицата, – каза строго Стоян Миланов, – какво толкова ѝ ахкате наоколо.
– Не бъди груб, – сряза го Надя, – просто трябва да намерим стопанина му.
– Да бе, нали си нямаме друга работа, – възрази като смръщи вежди Стоил Симеонов, – ще търсим къде да подслоним тази мяукана.
– Какво толкова ви е направило животинчето? – Надя се опита да смекчи коравите сърца на сърдитите мъже.
– Какво предлагаш тогава да направим? – попита я строго Стоян.
– Първо да попитаме местните, дали някой не си е загубил котката, – предложи като начало Надя.
Никой не откликна на това предложение, но поместиха съобщение за котката в интернет.
Докато съобщението събираше многобройни харесвания и препращания до приятели, котката успя да се разходи по масата в полицията и „да провери“ наказателните дела и протоколи.
След това котешкият живот взе ново направление.
Благодарение на старанието на полицаите, „мустакатият натрапник“ си намери нов дом. Котката бе взета, от една възрастна двойка.
– Казаха, че ще нарекат котката „ченге“, – съобщи на колегите си Надя, като се заливаше от смях.
– Какво пък, името е хубаво! – засмя се и суровият Стоян, – Нека лови мишки така, както полицаите ловят мошениците!
Търсейки нови стопани, котката прекара истинска „полицейска школа“ и то не къде да е, а в полицията.