Изхождайки от резултатите по проучване на Имперския колеж в Лондон, електроното обучение може да даде възможност на милиони хора да учат за лекари и медицински сестри.
Изследването е направено по молба на Световната здравна организация (СЗО). Стигнало се е до извода, че електроното обучение може да бъде толкова ефективно, колкото и традиционните методи за обучението на здравни специалисти. Според един от последните доклади на СЗО, в света не достигат 7,2 милиона здравни работници, като броят им продължава да расте.
Учени са анализирали онлайн обучението, изискващо връзка с Интернет и самостоятелното обучение с помощта на CD-ROM или USB устройство. Британците са провели систематичен преглед на научната литература, за да оценят ефективността на електронното обучение за студенти по медицина.
Изводите от общо 108 проучвания са показали, че студентите придобиат знания и умения чрез онлайн или електронни медии много по-добре, отколкото чрез традиционните форми на обучение.
Авторите смятат, че комбинацията от електронното обучение с традиционните методи може да бъде по-подходящо за подготовка на такива кадри, отколкото курсове които са изцяло на електронно обучение, поради необходимостта от изграждане на практически навици.

Преди 25 години на мястото на Дубай е било пустиня
Днес този град се е изменил до неузнаваемост. Превърнал се е в един от най-гъсто населените и икономически развитите места на Обединените арабски емирства.
Фантастичната трансформация на този мегаполис, не е единственият пример, как един град може да се измени до неузнаваемост за няколко десетилетия.
Такива градове са и Шанхай, Ню Йорк, Бостън, Париж, Токио, Джакарта…..
За съжаления в историята е известно, че някога в процъвтяващите градове настъпава упадък и по някаква причина те изчезват от лицето на Земята.
В това нагледно можем да се убедим при прегледа на градовете, по улиците, на които вечв не се ходи, но все още можем да се запознаем с тях.

През 1901 г. първи получил Нобелова награда Вилхелм Рьонтген. С неговото име е наречена цяла наука – рентгенология.
Рьонтген имал тежък характер. Той успял даже да се скара с кайзера Вилхелм.
През 1895 г. открива нови лъчи, а през следващите години е публикувал три малки статии за своето откритие. За това пък след него всяка година множество различни автори са написали 49 книги и над 1000 статии.
Докторската си десертация защитил на 24 години.
След като Германия обявила война на Русия, тъй като бил абсолютно аполитичен, той се отказал от професорското място и отишъл в лабораторията.
Студентите не обичали мрачния му вид и сухите, скучни лекции. Той бил изоставен от всички. Ученият продавал всичките си награди включително и Нобеловите медали, а парите давал на държавата „за общо разпределение“.
Рьонтген се грижел за болната си жена до самата ѝ смърт. От всички забравен, той гладувал и едва се движел.
С Рьонтген работел А. Йоффе, бъдещият съветски академик, организатор и първи директор на физико-технически институт в родината си.
Рьонтген загубил за две седмици 20 килограма от теглото си. Именно Йоффе дал пари, за да отиде на преглед при лекар, но трябвало да чака 2 седмици на опашка за рентгеноскопия.
Диагнозата била рак на дебелото черво. Лекарят рентгенолог бил много удивен, когато чул фамилията на пациента и дълго не вярвал, че това е човекът, който е открил рентгеновите лъчи. Лекарят отказал да вземе пари …
Рьонтген е поискал в завещанието си да бъдат унищожени всички документи, писма, скици и недовършени работи.
Той умира през 1923 г. Тялото е било кремирано.

Сътрудниците на Имперския колеж в Лондон установили, че безработните мъже остаряват по-бързо, отколкото работещите им връстници.
Група учени изучавали повече от 5,5 хиляди образци на ДНК на фински мъже и жени, родили се през 1966 г. и преминали пълен медицински преглед, на възраст 31 години.
По време на анализа изследователите забелязали, че в някои нишки на ДНК, извлечени от клетките на мъже се намирали скъсени теломери – крайните участъци на хромозомите, необходими за нормалното клетъчно делене.
Скъсяването на теломерите се счита за причина при появата на немощ в тялото. Оказало се, че собствениците на тези хромозоми са прекарали 2 години и повече време без работа.
Според Бакстон, поради безработицата клетки на ДНК при мъжете остаряват по-бързо, отколкото при работещите им връстници.
Трябва да се отбележи, че подобен ефект сред безработните жени е нямало.