Тази стъпка е предшествана от шестгодишни изследвания, които са показали, че маслото от насекоми може ефективно и безопасно да замени соевото масло в пилешката дажба.

Маслото от насекоми съдържа високи нива на лауринова киселина, която като цяло положително въздействие върху здравето на домашните птици, укрепва имунната система, костите и подобрява състоянието на кожата. Освен това продуктът е напълно органичен.

Експерти посочват, че прилагането му може да се разглежда като първа стъпка към използването на алтернативни суровини в ЕС. В бъдеще, производителите на фуражи за животни планират да започнат активно да използват шрот от насекоми, но по въпроса за безопасност на тази практика все още не е напълно решен.

Независимо от обстоятелствата, никой от възрастните не може постоянно да бъде до заболялото си дете в болницата.

Шведския студент Линус Сандблад е разработил много мил робот за болни деца, наречен Kompis. В превод от шведски Kompis означава „приятел“.И наистина това миловидно творение е разработено, за да стане приятел на болно дете.

Kompis може да занимава детето с музика, фотография, пеене, рисуване или решаване на пъзели. В същото време се явява и средство за комуникация. Благодарение на робота възрастните могат да имат постоянна връзка с детето.

Студентът разработил робота за гледане на разболели се деца, се надява в скоро време неговото изобретение да влезе на практиката в педиатричните отделения.

Пред вас имате парче тънък тел, обикновена линийка и молив.

Как може съвсем точно да се измери диаметърът на проводника?

Е, това се казва геометрия приложена на практика.

Как ще стане измерването? Помислете малко!

Нещо трябва да направите с молива и проводника, а с линийката само ще измервате.

Трудна ли се оказа задачата този път? Тогава вижте ….

Отговор:

Навийте проводника около молива, като плътно притискате намотките една до друга. Колкото са повече навивките, толкова е по-точно измерването.

С линийката измерете разстоянието от първата навивка до последната, а след това го разделете на броя на намотките.

Представяте ли си хора от едно населено място да живеят в една сграда? Не става дума за казарма. Дори помещенията  в казармата са разделени на малки постройки.

Населението на град Уитиер в Аляска се състои от 217 човека. На практика всички хора от това населено място живеят в една 14 етажна сграда.

В това здание са разположени всички необходими организации: кабинета на кмета, болницата, полицията, пощата, магазини и Методистка църква.

Училището се намира отделно, но е свързано с дома чрез топли преходи.

Андрей и Радослав от малки бяха неразделни. Те заедно играеха и се веселяха. Винаги намираха нещо интересно, което да ги увлича и двамата.

Минаха години и приятелите решиха да си намерят работа, с която да се занимават през целия си живот.

Веднъж Андрей дойде при Радослав и му се похвали:

– Срещнах един много богат човек. Той ще ме научи правилно да инвестирам и управлявам парите си. От него ще науча как да преумножа това, което притежавам.

Радослав се зарадва за приятеля си и го помоли:

– Кажи някоя дума и за мен на този човек. Нека ме вземе за свой ученик и да ме научи да инвестирам добре и аз.

Но човекът отказа да вземе още един да обучава.

След няколко дни Радослав развълнуван отиде при Андрей:

– Скоро и аз ще се науча да инвестирам. Срещнах много добър човек, който ще ме научи да инвестирам своята любов към хората, да им помагам, да ги подкрепям. Просто да ги обичам и да се грижа за всеки един от тях.

Андрей се засмя:

– Това е пълна глупост. Чиста загуба. Няма нищо да получиш от такова инвестиране.

Но въпреки всичко уважил изборът на приятеля си.

След няколко години Андрей и Радослав трябваше да се разделят. Пътищата им се разминаваха много години.

Изминаха десет години и Андрей стана много богат човек. Той преживя много финансови изкачвания и падения. Смяташе, че напълно е овладял изкуството да инвестира.

Но всичко това беше малко за него. Той искаше още по-голямо богатство. На практика Андрей нямаше минута свободно време, за да се наслади на това, което имаше. Безпокойството и напрежението никога не го напускаха.

Даже, когато жертваше част от парите си за хората, те отново идваха и искаха още. Да дава вече му беше трудно, алчността не му даваше покой.

Веднъж Андрей реши да посети приятелят си от детството и да види какво бе постигнал в живота си. Той разпита за селото, в което живееше Радослав и отиде при него.

Андрей се изненада на спокойствието и хармонията, които царяха на това място. Имаше чувството, че е попаднал в друг свят.

Той намери къщата на Радослав и разбра, че не беше единствения човек, който иска да се срещне с него. Много хора чакаха на опашка, за да поговорят с Радослав.

Най-накрая дойде реда и на Андрей. Той видя приятелят си облечен в бели дрехи., изглеждаше като истински цар.

Когато Андрей погледна в добрите и любящи очи на приятеля си, се разплака от радост и щастие.

Радослав го прегърна и цялото напрежение на Андрей се изпари. Тревогите и притесненията му изчезнаха, а в сърцето му настъпи мир.

Андрей се усмихна и с треперещ глас каза:

– Приятелю мой, ти си истинския инвеститор.

– Да, скъпи, дивидентите от Любовта е любов.