Не това не е фантастика. Става дума за полева кухня. Такава са изпробвали през февруари жителите на френския град Пезенас.
Това мероприятие е дело на местна асоциация. Активистите на тази организация от рано пуснали в пощенските кутии покани за жителите на града. Разлепили реклами. Приготвили супа от местни продукти, даже поканили и музиканти, които да съпровождат тази акция на добра воля.
Разбира се, на първо място се хранели бедните и бездомните хора. Но супата можел да опита и всеки желаещ.
Целата на мероприятието била да се проясни мрачната атмосфера на бедността, която в последно време все повече се проявява и в такава благополучна страна като Франция.
Музикантите украсили шапките си с целина и лук. Разбира се бедността там не е в такива мащаби, както в нашата страна, но тя съществува навсякъде. По-голямата част от нея идва при загуба на работа или невъзможност да се намери такава.
От това никой не е застрахован. Днес може да си осигурен и доволен, но утре може всичко да се измени. Именно това е започнало да безпокои французите. Стабилността в живота им е станала по-малка.
Това мероприятие не е забавно събитие като карнавалите, които са започнали похода си от Франция, но този обяд е обединил непознати хора, бедни и не много бедни. На празненството те просто ядат супа, разговарят, слушат музика и се шегуват.
Това събитие съвсем не е песимистично, въпреки че духал леден вятър, атмосферата била топла. На тази акцията дошли около стотина души. Този зимен пикник хората от града нарекли „социален микс“.
Не е лошо да има такива полеви кухни и у нас. Но ще дойдат ли хората и ще разберат ли идеята на „социалния микс“? Дали бихме го направили просто така, а не заради някакъв празник? Какво мислите за това?

На всеки празник се вари, пече…. Това е празник и за стомаха на домашните животни. Особено за тези, които успяват да се прокраднат и да си отмъкнат по нещо.
Кучето може да нахалства, ако по-рано сте му давали храна от същатата чинийка. То започва да смята, че неговото място е до вас на масата. За това не слагайте купата с храна на кучето в кухнята или където ядете.
По-добре не пускайте кучето в кухнята. Ако не ви слуша му направете капан. Сложете няколко монети в тенекиена кутия и я завържете с канап. Спуснете я, като на нея прикрепите нещо вкусно. Кучето ще хване храната и ще се опита да я издърпа, кутията ще го удари. Тя няма да го нарани, но ще го уплаши и то ще знае, че така не трябва да прави.
За крадящите котки от масата задейставайте ловният им инстинкт. Даже и нахранената котка разсъждава така: „Ако не взема тази храна сега, после ще бъде късни. Тогава ще я вземе някой по-силен“.
Отучването на котката да краде трябва да става още, когато е малка. Когато я хванете на местопрестъплението, пръснете я с вода от пулвелизатор или я тупнете с вестник. Виж да отучиш възрастна котка да не се върти край масата е много трудно.
Пробвайте капана за кучета, но вместо кутия използвайте пластмасов съд за вода.
Може пък това да върне добрите маниери на котката и да защити храната ви от атаките ѝ.

Има различни празнични елхи, но да плува….Такова дърво има в Рио де Жанейро.
Нова година наближава. В различни крайща на планетата се поставят елхи.
В Бразилия Рождество се отбелязва на 25 декември. Бразилците го наричат Натал. Хората се подготвят за празника цели два месеца напред. Витрините се украсяват с фенери и гирлянди.
Жителите на тази страна си купуват изкуствени елхички, но се продават и хубави естествени дръвчета. В града се поставят много конусовидни конструкции, които напомнят на елхи.
В Бразилия има плаваща елха. Тя  е поставена в столицата. Тази елха гигант е висока 85 метра и тежи 542 тона. Хиляди зрители ще се полюбуват на необикновената елха.
Тази елха е символ на слънчевия град.
Шест минути атракция с фоеверки и три милиона разноцветни лампички, които се редуват, радват очите на наблюдаващите.

В края на последния ден от празника Шатри всички гледали дима над жертвеника. Ако се отклонявал на север, бедните ликували, а собствениците на земята тъгували, защото дъждовете щели да бъдат обилни и плодовете щели да изгният. За това собствениците трябвало да ги продадат много бързо и много по-евтино.
Ако се отклонявал на север бедните тъгували, а собствениците на земите ликували, защото дъждовете щели да бъдат оскъдни и плодовете щели да се запазят под-дълго.
Ако се отклонял на изток, всички били щастливи, защото дъждовете щели да бъдат добри, а реколтата богата.
Ако димът се отклонял на запад, всички тъгували. Този вятър носел суша.

Американската художничка сама се е учила да рисува. Тя е родена на 1 януари 1939 г. В Роестър. Известна е като „художничката, която рисува с пръсти“. Сега тя живее в скромния дом на баща си, построен от отпадъчна дървесина през 1949 г.
Таланта на Дайана се проявил още в раната й възраст. Независимо, че семейството й било бедно, майка й донасяла в къщи картон от работата си, на който детето рисувало.
На 16 години Дайана рисувала портрети по фотографии, които й били поръчани. Младата девойка много се трудила, икономисвала всяко пени, за да си купи маслени бои. Нейният талант към живописта с пръсти се развил по необходимост. Момичето не можело да си купи четки, за това използвало това, което имало в наличност….своите пръсти.
Таланта на Дайана не се ограничава само до рисуване на картини. Тя е надарена да създава парцалени кукли и скулптори. Нейните картини и кукли се намират в частни колекции по целия свят. Тя се старае да превърне всичко около нея в празник.