Известен бизнесмен, за нещастие, поръчал на един художник картина, представяща преминаването на евреите през Червеното море.

Художникът дълго време изобщо не се обаждал.

Най-накрая, след като бизнесменът му напомнил за поръчката, художникът се явил с огромно плано, покрито от горе до долу само с един цвят.

– Какво е това? – попитал изненадан бизнесменът.

– Червено море.

– А къде е войската на фараона?

– Те е потънала.

– Но къде са тогава евреите?

– А, те вече са преминали.

Беше вече след полунощ, когато в пицарията се получи последната поръчка.. Всички доставчици си бяха тръгнали вече и собственикът на заведението Данаил реши:

– Ще им я занеса и без това са ми по път към дома.

Когато приближи до вратата на къщата, където очакваха поръчката, бе заобиколен от четирима бандити.

Хулиганите се надявали да ограбят някой мършав студент, но този път късметът не бе на тяхна страна.

Доставчикът на пица се оказал 250 килограмовият полузащитник на националния хокеен състав. Сега кмет на този град, развиващ свой малък бизнес.

Те не биха могли да се справят с Данаил, но един от тях успя да вземе кошницата и хукна да бяга.

Собственикът на пицарията се качи в колата си, позвъни в полицията и започна да преследва крадеца до близкия склад, където той поиска да се скрие.

Полицаите вече бе на път и арестува трима от тях. Четвъртият успя да избяга.

Това не било първото престъпление, което бяха извършили тези младежи. Скоро полицията откри колата на престъпниците. В нея бяха намерени следи от кръв на човек, който скоро бе убит.

Данаил бе щастлив:

– Радвам се, че сам отидох на този адрес и не поставих под заплаха свой служител.

– Данаил бе единствения човек, които не се разтрепера в такива минути, – засмя се офицер Павлов от полицията. – Престъпниците очакваха да срещнат слабичък студент, а се натъкнаха на такава голяма грамада.

Антон в зората на кариерата си работеше като помощник на един дизайнер. Той е програмист, а дизайнера му даваше да върши мръсната работа – рисуваше скелетите на бъдещите стаи и коридори.

Днес Антон изпълняваше, поредната поръчка. Този път трябваше да проектира пълният изглед на  един апартамент. В това число трябваше да нарисува и тоалетна, а в нея да разположи тоалетна чиния.

Дизайнерът този път не го инструктира какво и къде да сложи, остави го сам да преценява. Случи се така, че Антон за първи път трябваше да нарисува тоалетна. А когато е за първи път, на всеки изглежда много трудно.

Започна да я рисува.

– Изобщо не се получава, – ядосваше се Антон. – Как да я изобразя, та да изглежда нормално? Колко е крива и полегата.

В крайна сметка всичко се обърка нацяло, тоалетна чиния изглеждаше малко подута и ъгловата.

Дизайнерът завърши творението си и го предаде на клиента, а той бе очарован.

– Моделът ви е чудесен, – възкликна мъжът. – Точно така ще искам да ми го направят, без да променят нищо.

Така бе изпълнена специална поръчка за тоалетна с необичайна форма.

След известно време Антон видя своята тоалетна чиния в модно дизайнерско списание, която бе съпроводена с голяма статия за новите тенденции в дизайна на тези предмети.

Ето така се ражда авангардно изкуство.

Едно от най-красивите неща на земята е безвъзмездна доброта от непознат. Когато някой, който няма нищо общо с теб, изведнъж те почете като най-добър приятел. Това говори, че светът все още има шанс.

Едно такова чудо стана с Боряна. Веднъж един от посетителите ѝ бе оставил огромен бакшиш, несъразмерен с поръчката му, а до него се мъдреше малка бележка, която просълзи Боряна.

В нея пишеше:

„Животът е твърде кратък. Миналата вечер умря най-добрият ми приятел. Моля ви прекарайте тази вечер с някого, когото много обичате“.

Това е една сантиментална история, но най- лошото бе, че Боряна нямаше възможност да благодари на този човек.

Навярно той е искал да направи нещо хубаво за девойката и за това бързо бе изчезнал, без да очаква нещо в замяна.

Именно такива постъпки на хората в полза един на друг, ще запазят света.

В една компания актуализираха служителите. За целта наеха нов изпълнителен директор – Григор Бързаков.

Той се славеше с непоколебимост, взискателност, педантичност, решителност и упоритост във всяко начинание. До сега не бе имал провал. Началниците му много разчитаха на него.

Бързаков заяви своето намерение още от самото начало:

– Твърдо съм решил да се отърва от всички мързеливци, шляещи се без работа и най-вече безотговорните.

Когато Бързаков влезе във фоайето забеляза младеж, който се бе облегнал на стената и лениво чоплеше зъбите си с клечка.

В помещението имаше и други служители.

„Сега е време, – каза си Бързаков, – да им покажа един назидателен урок. Всеки трябва да бъде на мястото си и да работи, а не като този младок ….“

Григор се приближи към младежа и строго го попита:

– Колко изкарваш на седмица?

Младежът бе изненадан. Той внимателно огледа внушаващия страх мъж и отговори:

– 40 долара.

Бързаков грубо каза:

– Изчакай ме тук.

Той отиде до кабинета си и се върна след няколко минути. В ръката си държеше пари.

Подаде на младежа 160 долара и доста гръмко каза, за да го чуят и останалите:

– Ето ти заплатата за четири седмици. Сега се махай и повече да не съм те видял да припариш тук.

Доволен от себе си Бързаков огледа останалите служители в помещението и попита:

– Някой може ли да ми каже, с какво се занимаваше този некадърник?

Всички го гледаха уплашено. От ъгъла на стаята се чу ясен мъжки глас:

– Този младеж работи в близката пицария и доставя пици по заявки на клиентите. Той просто чакаше, кога ще му платят поръчката.