Често родителството се превръща в поредица от ежедневни битки с детето, което води до нервен срив на майката и капризничене на детето.
И защо е всичко това?
Защото ние виждаме света и събитията в него по съвсем различен начин. Ако отчетем това, става много по-лесно да си взаимодействаме с детето. Можем да намерим решение и в най-сложните ситуации и най-важното е, че се прекратява „войната“ между родители и деца.
Представете си следната ситуация.
Вечер. Дете увлечено играе с новото автомобилче. Майката приближава и му казва:
– Време е за сън.
И чува възмутения глас на сина си:
– Не!
Майката започва дълго обяснява:
– Късно е. По това време всички деца са вече в креватчетата си.
Но това в ушите на детето звучи по-скоро, като „мама нещо разказва“.
Но може да се постъпи и така.
– Хайде да играем с това автомобилче. О, но то вече иска да спи. Хайде да го приберем в гаража и да го сложим да спи.
След пет минути детето ще е по-склонно да ви чуе и да иде в кревата.
Времето за децата е това, което преживяват или изпитват.
Ако искате да приканите детето да спи, може да се опитате да му кажете, че утре ще бъде нов ден и вие нещо ще правите, но това за него е лишено от детайли и активното му участие.
Много по ефективно е ако се разкаже за „неговото утре“ в подробности. Например:
– Утре ще се возиш на трамвая. Ще видиш слон. Ще си играете с Петърчо.
Тогава детето с желание очаква „утре“ и веднага се приготвя да спи.

Бруклинският концептуален художник Джей Робърт Фейл създава цяла поредица от картини „Обърнатия Мондриан: Зрителят не присъства“.
За да се видят „правилно“ тези картини е необходимо да се използва смартфон.
Фелд точно възпроизвежда абстрактните геометрични композиции на холандския художник Пит Мондриан, но обръща цветовата схема.
Променени така картините изглеждат странно познато, но когато се вгледате в тях чрез функцията за обръщане на цветовете на вашия iPhone или Android устройство, приличат на оригиналната композиция.
Фелд отбелязва:
– Хората бързат за музея, като хищници на лов, фотографирайки картини на тяхното устройство, като че ли това може да замени наблюдението на работите.
Чрез използването на AR-технология по такъв начин, художникът се надява да привлече вниманието към отношението на зрителите относно разглеждания обект, както и зависимостта от мобилното устройство, от което ние всички страдаме до известна степен.

„Тоалетният“ формат на книгите на японски писател е станал основа на маркетингова стратегия.
От Министерството по икономиката, търговията и промишлеността в Япония продължават да генерират креативни способи за популяризацията на националната култура зад граница. Благодарение на правителството са преведени на английски и издадени на тоалетна хартия известните романи на Коджи Сузуки от поредицата „Звън“.
Именно „тоалетния“ формат на изданията е станал основа на маркетингова стратегия. Необичайния вид на тази литература е помогнал за успешната им продажба зад граница и ги нареждат между бетселърите.
Разходите по тази новост е 2,5 долара, затова от тях в Япония се продават около 300 хиляди.

Новият продукт се явява обикновена вибрираща четка, каквито сега на пазара се предлагат много, но дизайнерското оформление ще зарадва всеки любител на поредицата „Doctor Who“.
На колекционерите може да бъде интересен факта, че този вид четка е лицензиран от екипа на серияла.
В комплекта освен самата четка е поставена допълнителна глава за смяна.
Електрическата енергия, необходима, за да работите  устройството се доставя от АА батерии. Размерите  на дръжката са 3 см в ширина и 14,5 см на дължина.

Хора, които могат да запомнят много неща наведнъж твърдят, че това го може всеки. Според тях това е начин да измисляш все повече и повече начини за запомняне.

Съществува 2500 годишна мнемоническа техника за запомняне, известна като „Дворцова памет“, а в риториката като „метод на Цицерон“.

Принципът лежащ в основата на всички запомнящи техники, се състои в това, че човешкия мозък не запомня всички типове информация еднакво добре. Ние най-добре съхраняваме визуални образи, но доста лошо запомняме всякакъв вид друга информация. Например трудно запомняме поредица от числа или думи.

На практика всичко, което можем да си представим го запечатваме в паметта си и го съхраняваме в даден порядък. За целта е необходимо да се преобразува труднозапомнящата верига от цифри, колода карти, списък от покупки във серия от впечатляващи визуални образи, а след това мислено да ги разместим във въображаемото пространство, така наречената „Дворцова памет“.

И изведнъж откриваме, че тези лекозабравящи неща се превтъщат в незабравими.