Филип Ходас, 3D-художник от Прага (Чехия), обича да шокира публиката, създавайки работи, които могат да изглежда на някого като оживели халюцинации.

Най-голям интерес в публиката е предизвикала серия от сюрреалистични шедьоври, представляващи икони на поп културата, които ще станат такива след много години.

Гледайки разнообразните персонажи, които са много популярни днес или в близкото бъдеще, като че ли вдигаме завесата на мрачното бъдеще.

Филип черпи вдъхновение от известни видеоигри, популярни марки, анимационни герои и други образи, които лесно се разпознават от всеки съвременен човек.

Показвайки на зрителя апокалиптични картини, художникът се стреми, да предизвика чувството на страх и тъга, от предстоящото сгромолясване на човечеството. Трябва да призная, че това напълно му се отдава.

Дали рибата-жаба е мила като котенце? Някои ще кажат „да“, но само уродливо мила.

Какво кара хората да възприемат странните и плашещи създания за симпатични? Защо ние гледаме с умиление скачащ паяк или мадагаскарска ръконожка?

Котенца, кученца и зайчета, които имат големи очи, големи глави и меки тела, свойствени за децата, предизвикват при възрастни инстинкт за защита и запазване.

Австрийската етолог Конрад Лоренц описва това поведение като „бебе-схема“.

Животно може да изглежда неприятно в началото, но след това наблюдателят все пак го намира за интересно, за това иска да отиде и да го види.

Феноменът мило уродство напомня на естетиката на филмите на ужасите и други жанрове на поп културата, където колкото е „по-лошо, толкова по-добре“.

Хората, когато видят ексцентрично създание, могат да изпитат чувство, което активира не грижовни инстинкти, а по-скоро емоции на радост и лекомислие. „Накратко казано, това е нелепо“.