Не молете Бога за спокоен живот, молете се да бъдете смели. Не искайте труд, който е по силите ви. Искайте сили, съответстваща на работата, която вършите. Тогава работата, която извършвате няма да бъде чудо, а самите вие ще бъдете чудото.

Трябва да запомним, че не в условията на спокоен живот и задоволяване на капризите Господ ще ви доведе до висините. Безгрижния живот не води нагоре, а надолу.

Небесата винаги се намират над нашите глави, за това ние трябва да насочим погледа си нагоре.

Ако хората избягват това, че скъпо струва, изисква саможертва или въздържане и жертви, но труд и много лишения, то трябва да са наясно, какво точно искат.

Вие няма да получите чудесен мек път, минаващ през зелени поляни, а такъв който с ръце трябва да си го разчиствате.

Само така ще стигнете до величествените върхове на планината.

Майската вечер беше прекрасна. Просто беше невъзможно да остана в къщи. Разхождах се по околните поляни, а самотата ме навеждаше на дълбок размисъл.
Стигнах малко възвишение, на което цъфтяха иглики, глога ухаеше така силно, че ме омайваше.
Тук имаше и няколко брези. Едната беше прорасла по необичаен начин, стъблото ѝ образуваше чудно място за сядане. Там седях почти всяка вечер и си мислех за какво ли не.
Някъде отвъд ливадата бе кацнала кукумявка и се обаждаше от време на време.
Много ми се искаше да имам някой до себе си, с когото да си побъбря. Но всички къщи наоколо тънеха в тъмнина. И млади и стари отдавна бяха по леглата си и спяха дълбоко.
Запътих се към къщи. Пътят бе празен и тих. Отворих вратата, а заспалата къща ме примамваше към леглото. Докоснах възглавницата и сънят ме понесе на невидимите си крила…..

И като сравняваше своя живот с живота на баща си, той си казваше, че баща му е живял по-справедливо и по-праведно, защото не се е стремял към много радости, а се е задоволявал само с оная, която иде от земята: от нивите и пасбищата, от лесовете и реките.
За разлика от него той се беше полакомил за радостите, които предлагаше среброто и от другар на хората се беше превърнал на техен суров заповедник и съдник.
А такъв човек, колкото и да е справедлив, все ще се търкулне понякога по нанадолнището на свои си предпочитания и страсти и непременно ще сгреши.
И съдникът, колкото и праведно да съди, ще се подведе някой път по невярна следа, ще послуша някого, когото тачи, и ще издаде неправа присъда.
Тръгне ли човек на лов за много радости, той неминуемо навлиза в гъста гора, където здравият път се редува с коварно тресавище и веселите поляни, с неизброден и лют храсталак.
И колкото повече мислеше за живота на баща си, за неговите ясни пътеки, толкова повече окайваше своя, но да се върне назад, към онова минало не можеше.
Човек не мисли за вино, докато не усети веднъж магията му в кръвта си. Усети ли веднъж тази магия, той ще се радва, като го има на трапезата си, и ще тъгува, когато му липсва.