Marathon Des Sables е едно от най-трудните състезания за издръжливост в света. Състезателите преодолеят повече от 250 км на територията на Сахара за по-малко от седмица.
Всеки в състезанието се сблъсква с трудностите на пустинята, но никой не е имал толкова трудна борба за оцеляване като тази на Мауро Проспери.
През 1994 г. италианският полицай участвал в надпреварата. Малко след началото той попаднал в средата на пясъчна буря. В рамките на няколко часа той държал гръб си към вятъра и се придвижвал на малки разстояния.
Когато пясъчната буря утихнала, той продължава да се движи, но избрал грешната посока. Когато разбрал това,  веднага изготвил  план за действие. Той пикаел в бутилката си, за да има какво да пие по-късно. Вървял сутрин и вечер, а стоял на сянка когато било много горещо.
В продължение на три дена той използвал бутилката си, но ударила още една пясъчна буря, която продължила 12 часа.
Той намерил старо мюсюлманско светилище, където имало много прилепи. Успял да хване два от тях и да изпие кръвта им, тъй като се бил обезводнил.
Тук Проспери загубил всякаква надежа. Решил да умре в това мюсюлманско светилище, където тялото му щяло да бъде намерено, а не в пустинята, където ще изчезне завинаги.
След това написал бележка на жена си със въглен и си разрязал вената на ръката, но кръвта му била много гъста, за това се уплатнила и втвърдила.
Невъзможността да се самоубие подновило желанието му за живот. И той продължил да върви. Минали 5 дена, докато бил намерен от номади. Те го занесли в съседната алжирска военна база.
За 9 дена Проспери изминал 300 километра настрани от правилния маршрут и загубил 18 килограма.
След четири години той отново участвал в съзтезанието, но отново не го завършил. Този път си счупил палеца на крака.

На улицата поредното задръстване, което заплашва да се разрастне до грандиозни размери. Забелязвайки един от полицай по-наблизо един от шофьорите го попита:
– Какво се е случило?
– Заради проблемите в икономиката и кризата в правителството, нашият министър председател е изпаднал в депресия. Спрял е колата си насред улицата и заплашва, че ще се облее с бензин и ще се подпали. Горкия, разтревожен е от факта, че никой не вярва в способността му да ни спаси от кризата.
– И сега какво ще правите? Няма ли да го махнете от пътя? – попита притеснено шофьорът.
– За да успокоим главата на правителството, започнахме да събираме дарения, – обясни съчувствено полицаят.
– И много ли събрахте до сега? – поинтересува се шофьорът.
– За сега само около 40 литра, но мнозина продължават да събират още бензин.

Има ситуации, когато при работата на правоохранителните органи възникват въпроси относно употребата на оръжия. Това е особено вярно за страни като САЩ, където полицията се ръководят от няколко други правила, отколкото нашите полицейски органи. В резултат на това възникват скандали, които след това прерастват в масовите протести.
За да се избегнат такива ситуации и да се накажат или оправдаят полицаите е създаден Yardarm. Това е сензор, който събира информация за това, кога пистолета е изваден от кобура и в каква посока е насочен, когато от него е стреляно и къде се намира, когато не е в кобура.
Събраната информация се предава към хранилища, който трябва да осигури обективни данни. Комуникацията с тези хранилища става чрез стандартна GSM. Данните след това могат да се изпращат в реално време до центровете за борба с престъпността и диспечерите.

Свещеник от църква малък град се славел със своето благочестие и порядъчен живот. Той старателно изпълнявал задълженията си. Живеел тихо и спокойно. Редовно извършвал богослужения два пъти седмично и по два часа през седмицата се отбивал в местното благотворително общество.
Един ден той изчезнал. Нямало го и в дома му. Разтревожени хората го търсели навсякъде, но резултат нямало.
Минал месец. Една вечер го видели да седи в клуба на местното благотворително общество и спокойно да пие кафе.
– Отче, къде бяхте през всичкото това време? – попитали го изумени енориаршите му.
– В затвора? – спокойно казал той.
– Как може да се случи такова нещо с вас? – недоумявли всички.
– Много просто, – отговорил свещеникът. – Преди един месец тръгнах да отида при архиепископа, а когато се връщах, докато чаках влака реших да разгледам витрините на магазинчетат наоколо и се увлякох. Но имах много време и умирах от скука. И тогава ми хрумна една идея. Всичкото това време можеше да премине в молитва за погиващите и нещастните. И това време го бях пропилял, а колко много хора погиват …. В това време на перона полицай водеше млада жена. Тя ме посочи с пръст и възкликна: „За всичко той е виновен!“ Сърцето ми се изпълни с мъка и разкаяние. Аз се съгласих с нея и признах, че тя е права.

Лятото на 1997 г. Средата на деня. Хамбург. Улица Юнгферштиг. Тя е от типа на  Wall Street. В центъра на града, край езерото Алстер, където няма сгради, но има банки.
Паркирането на автомобили е забранено и от двете страни на улицата. Незвисимо от това, всичко е блокирано от незаконно паркирани автомобили.
Към една от банките приближава 600 RD Mercedes. От него изкачат двама германци, с лъскави муцуни и елегантни облекла. Явно тези хора не са последни във финансовия свят на Хамбург. Изглежда много бързат по рaбота в банката. Хлопват силно вратите и се втурват към входа на банката, но в този момен забелязват от другата страна на улицата, на около 30 метра, как полицай методично и без да бърза пише квитанция за глоба и го слага под едната чистачка на колата на поредната жертва.
Реакцията на банкерите е почти мълниеносна и съвършенно изпълнена по немски …..
Отскачайки към най-близката кола, където вече е минал полицая, единият от тях грабва закачената квитанция за глоба и я мушка под чистачкта на тяхната кола…. След това двамата спокойно тръгнаха по работите си.
Остава да съжалим само собственика на Volkswagen Beetle, от който била иззета квитанцията. Изглежда ще трябва да плати двойно….