Не си мислете, че пестицидите най-добре ще предпазят градината ви от вредители. Дори бих ви посъветвала, да се откажете от тях в полза на природни обеззаразяващи средства.

Използването на сапунен спрей с чесън, дава добри резултати при борбата с молеца, който напада ябълките.

Той бързо и лесно се приготвя. Нетоксичен е за околната среда и човешкия организъм. И е по-икономичен.

И най-важното дава резултат.

Ето и как се прави този спрей.

Настържете малко сапун, не прекалявайте с количеството му, защото можете да навредите на растенията. Доливайте вода, докато се получи концентриран течен сапун. За да приготвите разтвора вземете 1-2 супени лъжици от течния сапун на литър вода.

Накълцайте 1-2 скилидки чесън, залейте ги с кипяща вода. Покрийте  с капак и оставете получения разтвор да преседи една нощ. На сутринта го прецедете.

В пръскачката сипете сапунения и чесновия разтвор. Напръскайте растенията с получената смес, но само в сухо време.

Качеството на разтвора бързо се влошава, затова си направете само колкото ви е необходимо.

Животът на Данчо съвсем не беше такъв, какъвто изглеждаше. Той имаше хубав дом, престижна работа в елитна фирма и обещаващо бъдеще и все пак нещо не вървеше…..

Работата вече не му доставяше удоволствие. Данчо съвсем не мразеше това, което правеше, просто нямаше желание да го върши. А това се набиваше на очи, особено на шефа му.

Един ден ръководителят на фирмата извика Данчо при себе си в кабинета си и му каза:

– Ти не си вече онзи ентусиазиран младеж, когото взех на работа преди няколко години. Тогава гореше, кипеше от идеи и енергия, а сега идваш във фирмата сякаш всичко ти е омръзнало. Нима вече не ти е приятно да работиш тук?

Данчо наведе глава. Не можеше да погледне шефа си в очите. Това бе истина. Данчо се почувства разобличен и посрамен.

– Не знам какво да ви кажа, – каза отчаяно Данчо. – Напоследък ми липсва ентусиазъм, няма какво да ме мотивира. Сам не знам, защо се получава така….

Той нямаше какво да крие от шефа си. Всичко бе изписано на лицето му. Поведението в последно време красноречиво говореше за апатията, която го бе обхванала.

– Много добре знаеш, – шефът на Данчо говореше спокойно и обмисляше добре думите си, – че мотивацията е много важна във нашата работа. Ако работим без желание, ставаме посредствени. Изплували сме над конкуренцията и сега не мога да допусна да се върнем назад.

– Искате да кажете, че съм уволнен? – попита Данчо, но странно в него нищо не трепна.

Той още от малък знаеше, че болезнените и мъчителни проблеми се решават, колкото се може по-бързо.

– Не, – поклати глава шефа му. –  Не бих искал да се лиша от теб. Прекалено много съм инвестирал в развитието ти. А и ти си вложил много труд, нима толкова лесно ще се откажеш от всичко? …… Случвало се е и с други. Мисля, че имаш нужда от почивка. Давам ти две седмици. Вярвам, че като се видим отново, нещата ще са се променили в твоя полза.

Данчо въздъхна дълбоко, но нищо не каза.

– Помисли добре, – посъветва го шефът му. – Ако решиш, че тази работа не е за теб, ще бъда разочарован, но поне ще знаем, че нещата трябва да се променят и няма да се измъчваме взаимно. След две седмици, ти ще решиш, дали ще останеш при нас и ще работиш, както трябва или ще намериш нещо друго, което се надявам, да запали искрата отново в теб. Разбрахме ли се?

– Дадено, – каза Данчо и му стисна ръката.

Сега Данчо беше на кръстопът, но той бе взел решение, да помисли върху положението и да направи най-доброто.

Най-странната игра в историята на футбола се е състояла  между Барбадос и Гренада през 1994 г.

За да спечели първото място, Барбадос е трябвало да завърши мача с разлика от два гола.

Течала 83-та минута, а резултата бил 2:1, но това не устройвало Барбадос. И тогава отчаяните барбадосци измислили абсолютно парадоксален ход, вкарали гол в собствената си врата, а това им помогнало да получат 30 минути продължение на мача.

Това било достатъчно за Барбадос да вкарат в допълнителното време гол, който по правилата се смятал за „златен“ и се приравнявал на два.

Втрещените гренадци тръгнали да вкарват автогол, така Барбадос е трябвало да пази и своята и чуждата врата.

В крайна сметка планът на Барбадос проработил. Мачът завършил с резултат 4:2 в негова полза.

Всеки от нас е получил дар, за да го използвате и да служи на другите. Бъдете добри слуги с различните Божиите подаръци.

Искате да знаете какво е предназначението в живота ви? Просто трябва да служите на всички останали, да вършите добро на другите хора.

Значение не идва от статус или някакво обозначение върху вас. По-голямо значение няма да добиете ако имате по-голяма заплата.

Значение идва от слугуването, когато започнеш да мислиш за други хора, повече от колкото за себе си. Вие не можете да бъдете егоист и същевременно да има полза от вас, да бъдете значим сред околните.

Всеки от нас е получил дар и трябва да го използва, за да служите на другите.

Талантите ни са дадени не само за наша полза. Бог гни ги е подарил заради благото на хората около нас.

Ние не сме създадени с цел да служим на Бога от само себе си. Ние служим на Бога в семейството, в малката група, в църква…. Създадени сме с цел да служи на Бога, изграждайки добри взаимоотношения с околните, като им служим.

Беше края на април. Едри дъждовни капки падаха върху листата на току що разлистилите се дървета.

Страти избяга от работилницата на чичо си, защото бе счупил няколко гърнета. Смеси се тълпата и реши да се прибере, когато притъмнее.

Момчето забеляза, че на едно място от площада се струпва повече хора от обикновено.

„Там става нещо интересно“ – помисли си Страти и пое веднага в тази посока.

Когато приближи разбра, че щяха да горят някаква старица на клада. Страти никога не бе виждал такова нещо, за това застана там да гледа.

– Какво престъпление е извършила? – попита той хората около себе си.

– Тя е лолард. Такива като нея твърдят, че тялото Божие на олтара е просто парче хляб.

– Като хлябът, който правят пекарите ли? – попита Страти.

– Пуснете детето напред да види, – извика някой. – Нека се учи. За него ще е от полза да види, как горят еретиците. Та после редовно да ходи на литургия и да изпълнява всичко, което му казва свещеникът.

Избутаха го най- отпред.

– Ела тук до мен момче, – каза една едра жена. – Ще ти се опростят греховете, ако гледаш. А на онези, които носят подпалки за кладата, ще им се опростят 40 дни от престоя им в чистилището.

Когато стражите доведоха старата жена до кладата, хората започнаха да крещят и да ѝ се присмиват. Тя беше много стара според представата на Страти. Стражите почти я носеха. На места косата ѝ бе изскубана на кичури.

– Сигурно сама се е скубала от отчаяние, – говореха хората зад нея, – когато е осъзнала греховете си

Зад еретичката вървяха двама тлъсти монаси, които пристъпваха гордо и наперено.

– Виж я само, – каза жената до Страти, – осемдесет годишна е, а е порочна до мозъка на костите си.

– Няма никакви тлъстини, – обади се един мъж, – всичко ще свърши много бързо, ако вятърът не промени посоката си.

– Но какъв е грехът ѝ? – попита Страти.

– Нали ти казах, – сгълча го жената до него.  – Освен това, е казвала, че светците са просто дървени фигури, нарисувани върху стените.

Изведнъж едрата жена вдигна ръце свити в юмруци и нададе рев. Хората покрай нея подеха с вой вика ѝ.

Тълпата сякаш кипеше. Всички се блъскаха напред, виеха, свиркаха и тропаха с крака. При мисълта какво ще види, на Страти му стана студено.

– Гледай, – насърчи го жената до него.

Стражите привързаха старицата с верига към стълба. Появи се свещеник, който я призова да се откаже от ереста. Устните на жената се движеха, но не можеше да се чуе какво говори.

– Ако я убедят да се откаже, ще я пуснат ли да си върви? – попита Страти.

– Кой те ли? – засмя се едрата жената. – Няма да я пуснат. Виж как призовава сатана на помощ.

Всички се оттеглиха, а стражите почнаха да трупат дърва и слама около старицата.

Дъждът бе спрял и слънцето се бе показало зад облаците.

Когато палачът се появи с факла в ръката, пламъка ѝ изглеждаше много блед  под слънчевите лъчи, по-скоро бе като някакво раздвижване на въздуха.

Монасите пееха издигнали кръст пред старицата. Сред дима жената пищеше.

– Сега вече призовава светците, – казваха хората наоколо,

Когато димът се разнесе, се виждаше как пламъците бяха обхванали жената. Тълпата зарева възторжено. Мина доста време преди писъците на горящата да престанат.

– Никой ли не се моли за нея, – попита Страти.

– Че какъв смисъл има?

От старицата не бе останало нищо, но стражите обикаляха около кладата и хвърляха към огъня търкулналите се навън главни.