Португалецът Матиас Перес е живеел в Куба. Той се е занимавал с монтаж на навеси.
Бил е авантюрист. Летял е на балон.
Перес е изчезнал на 28 юни 1856 г., когато се е опитвал да извърши въздухоплавателен полет над централния парк.
Неговото изчезване оказало толкова силно влияние на кубинската култура, че когато нещо изчезне във въздуха, за него кубинците казват:
„Излетя като Матиас Перес“.
Британката Саша Денич през есента е отлетяла заедно с ято лебеди от руската арктическа тундра до Великобритания. Тя е първата жена отправила се на такова пътешествие сама.
Трябва да се отбележи, че Денч се е отправила в полет с редки лебеди от тундрата, чиято популация през последните години е намаляла наполовина.
Стартирайки през септември, Денч е проследила пътя на мигриращите птици и е преодоляла на мотопланер 7,5 хиляди километра от мястото на гнездене в тундрата на Ненецкия автономен окръг, преминавайки през 11 страни до мястото на зимуването в графство Глостършир.
През първия месец Денч заедно с ятото е посетила Архангелск, Ленинградската област и Санкт Петербург, а след това заедно е преминала през балтийските държави, Полша, Германия, Дания, Холандия и Белгия.
Денч е летяла със скоростта на лебедовото ято и на същата височина. По пътя Саша се е срещнала със местните жители, опитвайки се да разбере защо се намалява числеността на лебедите.
Сега, според учените, са останали 18 хиляди от този вид птици.
На низка орбита слънцето изгрява и залязва на всеки половин час. Да спиш при такъв цикъл е практически невъзможно.
За да се установи живота на екипажа в една космическа станция, е създадена обичайна 24 часова система, която е изградена на така нареченото „средно“ гринуичко време.
Това е часовата зона, която се намира някъде по средата между Москва и Хюстън.
Космонавтът се събужда със сигнал, който се изпраща от централното управление на полета в станцията. Звуковия сигнал е мелодия, която се избира от космонавта или семейството му.
Ефектите, които се получават в резултат на това, че човек дълго време е прекарал в безтегловност, са много интересни.
Как мислите след пребиваване в такова състояние, коя ще бъде най-тежката част от тялото ви?
Колкото и странно да ви звучи, астронавтите имат проблем с главата. Те много трудно я задържат във вертикално положение.
Особено след първия си полет, астронавтите споделят, че не са могли да си вдигнат главата и постоянно гледали хората в краката.
ViviSat съвместно с U.S. Space и Orbital ATK е излязла с идея как да се реши проблема с космическите отпадъци. Компанията възнамерява да задуши проблема в зародиша му, разработвайки апарат за продължаване на полета – Mission Extender Vehicle или MEV.
Очаква се, с помощта на MEV да се увеличи срока за живот на спътниците с 15 години. С това удължаване на живота, спътникът няма да се мотае на орбитата под формата на боклук и операторът няма да изпраща нов спътник.
Апаратът MEV може да продължи живота на спътника, като му осигури допълнителен енергоизточник и устройство за контрол на полета, които са необходими за работата му.
MEV използва набор от датчици, за да се скачи със спътника и да установи контакт с него. Системата за скачване на MEV е разработена така, че да бъде съвместима с 80% от действащите спътници.
След прикачването, MEV технически обслужва спътника според нуждите му. След като MEV приключи със задачите на дадения спътник, апаратът се откачва и отлита към следващия.
Това не е първият проект за намаляване на космическите отпадъци. Други изследователи са разработили космически кораб, който“яде“ боклука и магнитната мрежа, която улавя отломките.