Мартин и Ема наблюдаваха как орел се извисява.

Птицата се носеше без усилие. Крилете ѝ имаха широк размах.

– Вятърните течения му помагат да набира височина, – каза Мартин.

– Какво ли вижда там горе? – попита Ема.

– Очите му могат да виждат на стотици метри по-долу, – обясни Мартин.

– Колко ли енергия му трябва за такива мощни движения с крилете? – Ема с възторг гледаше орела.

– Той размахва с криле, за да се задържи във въздуха. Полета си поддържа благодарение на възходящите въздушни течения, – поясни Мартин.

– Аха, – поклати глава Ема. – Този вятър помага на орела да се извиси.

– Помисли си само, – повдигна вежди Мартин, – надеждата ни в Божите обещания ни дава възможност да останем във въздуха в трудни времена.

– Ако буря връхлети орела? – уплашено се сви Ема.

– Тогава той се извисява високо над облаците и дъжда, – засмя се Мартин.

– Ура, – подскочи Ема, – така орелът не е засегнат от лошото време.

А Мартин продължи със разсъжденията си:

– Когато позволим на Божието Слово да ни издигне, ние имаме нов поглед за нашите проблеми. Когато разчитаме на Неговото Слово, ние получаваме способността да обновим силите си и да се извисим над проблемите, пред които сме изправени.

– И проблема изчезва? – Ема застана предизвикателно.

– Не, по-скоро получаваме нова перспектива за нещата, с които се сблъскваме.

Ема само вдигна рамене, а Мартин продължи:

– Божието Слово ни обновява и освежава. То ни дава нов заряд с надежда. Когато продължаваме да вярваме в Неговото Слово, то ни дава сила да останем позитивни и изпълнени с надежда в трудни моменти.

Това бе дълъг петчасов полет, но Марта бе решила да оползотвори това време като изплете пуловер.

Докато движеше куките в преждата, тя забеляза малко бебе, което бе запленено от движението на плетката ѝ.

Тя му се усмихна и реши в себе си:

– Какво любопитно създание. Ще му направя малък подарък.

И вместо да довърши започнатия пуловер, тя изплете в оставащия един час до края на полета, малка шапчица за бебето.

Преди да слезе от самолета Марта подари на майката на детето малката шапчица. Жената я прие с радост. Това изпълни с усмивки околните, когато видяха, какво се случи.

Подаръците изненади се приемат радостно.

Те изразяват добротата на Христос.

Нашите действия на доброта могат да бъдат едни от най-запомнящите се свидетелства, че даването носи радост, която идва от Божие сърце.

Георги Балтов изпусна разочароваща въздишка, докато самолетът бавно се приземяваше.

И този полет мина, без да може да се прояви.

Мечтаеше за момента, когато уплашена стюардеса ще извика:

– Може ли някой да приземи този самолет?

– Е, винаги има и следващ път, – каза си той.

Цял живот си представяше как спасява и помага на хора при авария или нападение.

Мечтата му бе да стане герой. Да се пише и говори за него.

Днес бе на път за банката и се надяваше:

– Може точно днес да се появи маскиран мъж с оръжие в ръка, искащ да ограби банката.

Но и това не се случи.

Георги бе сляп и подмина възрастна жена прегърбила се под тежестта на двете тежки чанти, които носеше.

За него нямаше значение малкото момченце, което бе паднало и ожулело коленете си.

– Какво като плаче, ще му мине, – развеселен Георги премина покрай него. – О, за такива дребни работи, не си заслужава …, – гордо вдигнал глава продължаваше напред. – За да станеш герой, ти трябва нещо голямо.

Мартина бе притеснена. Тя бе взела малката си дъщеря Катя от детската градина и бързаше да се прибере у дома.

Имаше належаща среща след половин час, а до тогава толкова много неща трябваше да свърши в къщи.

Внезапно Катя спря. Детето хипнотизирано наблюдаваше една мравка, изпълзяла от пукнатината на тротоара.

– Мамо, виж, – извика Катя, сочейки с ръка насекомото.

В този момент Мартина бе разпъната между собственото си чувство за неотложност и учудването на детето си.

Ето това е да си възрастен.

Децата преживяват света по различен от нас начин.

Ние възрастните не забелязваме по-голямата част от това, което ни заобикаля, а децата с новите си свежи умове и почти никакъв опит обръщат внимание на всичко.

Нашите наследници откриват пукнатините по тротоарите, впечатляват се от различните дървета и храсти, изследват полета на гълъба с възторг, в облаците на небето виждат чудни картини, броят ивиците на вратовръзките и какво ли още не.

Това, което за нас е фон, за малките палавници е център предизвикващ почуда.

Да си дете означава да питаш, да се чудиш и да се удивляваш. Малките ни учат как да виждаме всичко така, сякаш е за първи път.

Възможно ли е да се отърсим от зрелостта и да се върнем обратно в детството?

Прекарваме толкова голяма част от живота си в бързане, бягане, преминаване от една отговорност към друга.

Трябва да отделим време, за да забележим света около нас. Нека задаваме въпроси, да изказваме предположения и да бъдем отворени за нови преживявания.

Дори в този напрегнат свят, ние като възрастни все още имаме достъп до чудото на детството.

Намалете темпото. Да си спомним миналото и да изживеем настоящето със свежи очи и отворено сърце, а това ще ни приближи към Бога.

Това не бе обикновен изследователски екип, а международен. Плод на усилията му бе дрон с махащи криле, който имитира движенията на птицата бързолет.

Такива птици могат да летят до деветдесет мили в час, да кръжат, да се гмуркат, да се обръщат бързо и да спрат внезапно.

Създаденият дрон все още им отстъпва по възможности си.

Един от изследователите отбеляза:

– Бързолетът има множество групи мускули, които му позволяват да лети невероятно бързо, да сгъва крилата си, да се усуква, да отваря прорези за пера и да пести енергия.

Друг негов колега призна:

– Усилията на екипа ни може да възпроизведе само около „десет процента от биологичния полет“ на тези птици.

Бог е дал на съществата в нашия свят всякакви удивителни способности.

Наблюдаването им може да бъде източник на мъдрост за нас.

Мравките ни учат как да събираме ресурси.

Язовците ни показват как да си направим надежден подслон, а скакалците ни дават разбиране, че силата е в числеността.

Библията ни казва, че „Бог основа света чрез своята мъдрост”.

Този, Който е създал птиците, за да „летят над земята през небесния свод“, ни е дал способността да комбинираме Неговата мъдрост с нашите разсъждения.

Помислете добре, как можете да се поучите от Неговите елегантни проекти в естествения свят.