В шест нации в света жените са главни, но не във всичко.
Това, че обществото може да се управлява и развива в рамките на своя вид без мъжки индивиди е доказано още при мравките. Това се потвърждава и от древните гърци в легендите им за амазонките.
Жената на средна възраст в повечето страни е локомотива на икономиите и пазител на семейните традиции, гарантираща оцеляването на рода.
Света управляват мъже със саби и пари в сянка, но дамите го правят открито. Матриархатът в днешно време е особено колоритен в тези общности, които са слабо интегрирани в съвременната цивилизация, предлагащ последните „дивите“ пророци и божества от мъжки род.
Това наследство по женска линия, всемогъществото на баби и още много интересни явления и традиции не е лошо, някои от тях, да се опитат и в западните нации.
Етническа група на Мосуо живееща в китайските провинции Юнан и Съчуан, в подножието на Тибет, е може би едно от най-известните матриархални общества, които са оцелели до наши дни.
Те живеят в големи семейства в огромни и укрепени имоти. Главата на всяко от семействата е матриарх, чиято дума е законът. Рода се води по женска линия, а имотът се прехвърля от майка на дъщеря. Дамите на нацията като цяло оглавявани бизнес и взимат ключовите решения, оставяйки останалата част от политиката на мъжете. Децата растат в домовете на майките.
Сред мосуо са приети браковете, при които жената сама избира мъжа си, а после му ходи на гости. Освен това жената и мъжът живеят в различни семейства и никога не спят под един покрив. Често се оказва, че децата не знаят кои са техните бащи, защото майките често променят партньорите си. Основна грижа за малки деца пада върху раменете на  по-големите братя, които дори наследството няма да получат в края на краищата.

Норвежците са известни с тяхното отношение към околната среда. Те участват активно в движението „зелени“, борят се за правата на животните. Но този път те са отишли ​​още по-далеч.
Архитектурното студио Snøhetta е проектирало оригиналната форма на кошери и ги е поставило в центъра на града, за да могат „пчелите да се заселят в града“.
В сътрудничество с пчеларската фирмата Heier Du Rietz архитекти са разработили две дървени конструкции за 160 хиляди пчели „Vulkan Beehive“. За създаването на такава форма на кошерите с естествени геометрични фигури, дизайнерите са били вдъхновени от медната пита на пелите. Тези кошери са поставени на покрива на ресторанта Mathallen, а може и на двора. Тяхната височина може да се регулира в зависимост от ръста на пчеларя.
Пчелите влизат вътре през специален отвор. За производството на мед, те летят до близкия парк за прашец и вода.
Създавайки тези кошери, пчелните експерти от компанията искали да открият за пчелите нови местообитания, а и повече хора ще прегърнат каузата на насърчаване на пчеларството в града.
А за да се подобрят „жилищните“ условия на пернатите, дизайнерът Кристиан Бермудес е проектирал и окачил по дърветата в норвежкия град Лилехамер къщички за птици с формата на дървени обувки.

В нашето съзнание думата „робство“ се асоциира с миналото. Смята се, че в съвременното общество робство няма. Но това не е така. Роби има почти във всяка страна, малко количество има и в Азия. Властите предпочитат да мълчат за това, а във вестниците почти нищо не се пише.
Съгласно статистиката, в наши дни робите са много повече, отколкото през цялата история на човешкото развитие.
Понятието „робство“ включва в себе си сексуално и трудово робство, а също и продажба на хора за органи.
Повече от половината съвременни роби са сексуалните. Те се явяват основните разпространители на СПИН. Сексуалното робство засяга не само млади момичета, но и жени помагащи за отвличане и привличане на все по-млади девойки. След това собственикът на „придобитата стока“ учи лично новодошлите как да доставят удоволствие на клиентите. В този „бизнес“ се въртят много пари, винаги са нужни млади, красиви и здрави роби, но отношението спрямо момичетата е отвратително. Всяка година в сексуално робство умират от издевателства, болести и глад почти 35 хиляди жени.
В днешно време много се е разраснала търговията с деца. В такова робство са повече от 300 хиляди деца. Използват ги за безплатна работна сила във промишлеността или в нелегалните производства. В Индия е разпространен бизнеса свързан с производство на фойерверки. Огромно количество деца, от три години нагоре, работят там, завивайки и опаковайки фойерверките. Това производство е вредно. Ръцете на децата се разяждат от праха. Цинкът и фосфорът проникват през раните и попадат в организма, предизвиквайки тежки заболявания на кръвта и белите дробове.
Често деца се купуват за мръсната работа в богатите домове, където са жестоко експлоатирани за парче хляб. Децата придобивт свобода, когато станат пълнолетни.
И разбира се, най-много деца се търсят за сексуално робство. В много страни родителите сами продават децата си. В Тайланд можеш да купиш малко момиченце за цветен телевизор. Колкото е по-малко детето, толкова е по-скъпо. В азиатските страни бордеите са пълни с непълнолетни деца. Освен това „азиатската екзотика“ много се харесва на европейските туристи.
Всичкият този товар и лишения са непосилни за детските организми и неустойчивата им психика, затова не е изненадващо, че сред децата е висок процента на самоубийствата.
Робството носи добър доход не само на занимяващите се с него, но и на полицейски и длъжностни лица, които осигуряват „покрив“ на този бизнес.

При фермера дошла една крава и казала:
– Скъпи, спопанино! Навярно си забелязал, че пасищата са далече от селото. Пътя е каменист, а аз съвсем не съм млада. Докато отида на пазбището, всичките копита ме болят. Като се върна вечер в плевнята пак ме болят. Сутрин като си помисля за предстоящия път, даже не ми се става.
– Ти не искаш да ходиш на пасбището?
– Искам, разбира се. Виж, ти имаш камион и трактор с ремарке. Ще бъдеш ли така любезен да ме извозиш до пасището.
„Какво нахалство!“ – помислил си собственикът и избухнал:
– Ти какво, животно такова?! Полудяла ли си? Аз те храня и поя, не за да се радваш на безмисления си живот, а за да те доя. Да я закарам до пасището, утре и телевизор ще ми поискаш. Запечатай си го в съзнанието, ако краката ти престанат да те носат, ще престана и да те храня. Не се опитвай отново да дойде при мен с такива искания. Върви на пасището, а вечер се връщай с пълно виме. Ако една крава не дава достатъчно мляко, се изпраща в кланицата!
Кравата си тръгнала, но от този ден тя не искала повече да живее. Тя си мислела, че стопанина се грижи за нея, защото я обича. Винаги се е радвала вечер, когато се е връщала с пълно виме, защото е виждала, че стопанинът ѝ се радва. Сега, когато усещала, че вимето ѝ се пълни с мляко, изгубвала желание да пасе. От ден на ден тя все повече и повече отслабвала, давала по-малко мляко и всичко свършило така, както ѝ предсказал хазайна.
Протестът на кравата не останал без последствие за собственика ѝ. Той станал по-хитър. Когато при него дошла крава с подобна молба, той ѝ казал:
– Мила краво, ти навярно знаеш, че ще продам твоето мляко на пазара, за да купя храна за теб през зимата? Ако те возя до пасището, ще се увеличат моите разходи. Млякото ти ще стане по-скъпо, а другите ще продават млякото си на по-низки цени. Твоето мляко никой няма да купи и аз няма да мога да ти купя храна за зимата. Навярно не искаш да стане това?
– А на теб нужни ли са ти скъпата кола и тази голяма къща? – попитала кравта.
– Това трудно можеш да разбереш, но без него не може. Другите фермери имат още повече коли и къщи. Аз се сравнявам с тях. Не живея в плевня и не не се прехранвам чрез извозване на боклук. Можем да икономисваме, но не това, което засяга моя престиж. Ако дойдат по-добри времена, аз ще похарча и повече за теб. Ето на плевнята трябва скоро да ѝ правя нов покрив.
И тази крава си тръгнала без нищо от него, но не изгубила волята си да живее. Пасяла трева със същия апетит, както и преди.

– Всички хора са приблизително еднакви и добрите, и лошите, – казал един учител, който не можел да търпи, да се лепят етикети на всеки.
– Нима е възможно да се приравняват светец и грешник? – попитал озадачен един от учениците.
– Всички ние се намираме на еднакво разстояние от слънцето. Мислиш ли, че разстоянието ще се скъси, ако се качиш на покрива на небостъргач?