Обикновената сол, която купуваме в пакети от магазина, играе много голяма роля в кулинарията. Даже във сладките ястия я има. Тя е крайъгълния камък в диетата.
Ако преминем на езика на химията, солта  е земен кристал от натриевия хлорид. Навярно малцина знаят колко много видове сол съществуват.
Днес ще ви разкажа за  два вида пикантна сол.
Едната е сицилианската сол. Тя се получава при изпарение на водата от Средиземно море. Утайката се събира и се използва без допълнително пречистване.
У сицилианскато сол има букет от аромати, но тя се цени не само за това. В нея се съдържа много йод, флуор, магнезий и калий
Друга специфична сол е канадската. Тя също има много поклоници.  Получава се като се вкарат в кристалите на солта кленов сироп и вкуса на лют пипер.
Наглед съвсем несъвместими вещества, но при умерено използване придават на солта съчетание от запомнящ се солен, сладък и пикантен вкус.
Никога до сега не съм я опитвала, но тези, които са били в Канада казват, че усещането от такава сол е доста необичайно.

Когато Вагнер пристигнал в Лондон, той се запознал с някой си лорд Питкин, който навсякъде обявявал, че е поклоник на Вагнеровата музика.
Узнал от композитора, кога ще има концерт, аристократът решил да го посети.
След концерта Вагнер бил поканен на прием във висшето общество, където лорд Питкин от цялата си душа го поздравил за успеха.
– Честно казано, сър, аз никога през живота не съм се смял така, – обърнал се лорд Питкин към композитора. – Повярвайте, отне ми половин час, докато ви позная с пищна перука и лице боядисано в черно.
Оказало се, че „фенът“ объркал концертните зали и попаднал ….. на изпълнението на негърски оркестър.

Всички големи военачалници и администратори в Русия трябвало да поздравяват монарха на рождения му ден, имения ден и т.н.
Случило се така, че командирът на Киевския военен окръг генерал Драгомиров забравил за това. След 3 дена се сетил, че трябвало да поздрави цар Александър III по случай рождения му ден.
След дълго обмисляне и колебание генералът намерил изход от създалото се положение. В столицата изпратил телеграма с текст:
„Трети ден пием за здравето на Ваше Величество“.
Царят, който и сам бил „поклонник на Бакхус“ почувствал, че трябва да охлади верноподаническото усърдие на генерала и изпратил следната телеграма:
„Благодаря. Време е да приключвате“.

Самуел беше безчувствен, защото нямаше сърце. Дж. Попов беше високонравствен човек, благороден, обичан и честен. Той беше голям поклонник на произведенията на Самуел. С течение на времето тези чувства поохладняха, за което бе виновен единствено Самуел. Но независимо от всичко, Попов все още го обичаше.

Един ден в квартирата на Попов дойде млад човек и каза:

– Аз съм син на Самуел ….  Току-що пристигнах и носи препоръчително писмо от баща ми, – и подаде писмото на Попов.

Попов го посрещна сърдечно и каза:

– Аз те очаквах, моето момче. Зная за какво си дошъл, защото вече получих писмо от баща ти. За щастие мога да ти помогна. Имам свободно място тъкмо за теб и от днес можеш да се смяташ за назначен.

Младежът благодари от сърце и добави:

— Аз знаех, че ме очаквате, защото татко ми обеща, че ще ви пише, за да ви уведоми предварително.

Писмото на Самуел беше в джоба на Попов, но той не го показа на младежа. Ето какво пишеше и в  самото писмо:

„Синът ми е побъркан на тема техника и смята да се обърне към теб за помощ, защото знае, че сме стари приятели. За да не ми досажда повече, видях се принуден да го изпратя при теб, като му дадох и писмо, в което го препоръчвам на твоето внимание и те моля в името на нашето приятелство да му помогнеш да осъществи своите стремежи. Нямаше как, просто бях принуден да напиша писмото, което той носи, но сега те предупреждавам да не обръщаш внимание на това писмо. Синът ми е влюбен в техниката, но е пълен некадърник и от него нищо няма да излезе. Не си създавай излишни грижи с него, само ще си загубиш времето.“

Дж. Попов помогна на момчето. Издигна го и стана втори, истински баща за него.

Израелски археолози твърдят, че в Акра – пристанищния град на Галилея, са открили следи от ранното християнство, руини от византийска църква.
Според археолога Нурит Файг преди 1500 години в Акра на мястото на сега строящия се търговсkи център е съществувала християнска църква.
В руините са открити плочки, мраморни фрагменти от колони, керамика, монети.
Археолозите се позовават на информация от анонимен поклонник, който е направил пътуване, през 6-ти век, до този град и описва подобна църква.
До сега в пристанищната зона на Акра археолозите  са открили останки на къщи от византийския период.