Преди близо век и половина в големите градове са си светели с лоени свещи или за целта са използвали чиния или чаша с масло. Светлината от тях била слаба, а и се отделяли много сажди.
Когато англичанинът Фредерик Уинзър предложил да се използва газа, образуващ се при нагряване на въглищата без достъп на въздух, му се присмели и го срещали с градушка от подигравки.
Собствениците на фабриката за свещи се страхували, че ще загубят своите печалби и за това обявили изобретателят за луд.
За него пишели сатира, подигравателни стихове и забавни песнички.
„Един луд, – писал тогава английският писател Уолтър Скот, – предлага да осветим Лондон и с какво си мислите? Представете си – с дим“.
Насмешките не спрели изобретателят и Уинзър упорито доказал навсякъде, че той е прав.
И ето през 1807 г. светлината на газовите фенери за първи път осветили улиците на Лондон. Скоро те почнали да се появяват и в други градове на Европа, а по-късно и в Америка.
Коминът на газовия завод в Съединените щати запушил през 1816г. в град Балтимор. Четири години по-късно, газовите фенери със светлината си залели Париж.
През 1826 г. бил пуснат газовия завод в Берлин, а през 1835 г. в Петербург.

Марк Твен често получавал анонимни писма.
Естествено, че ще са аномнимни щом съдържат хули,подигравки и оскърбления.
Веднъж писателят получил анонимно писмо, което съдържало само една дума – „свиня“.
На следващия ден Марк Твен пуснал във вестник следното съобщение:
„Често ми изпращат анонимни писма, но вчера получих писмо само с подпис“.

Колко е трудно и разочароващо да се живее в днешното общество.
Където скромността е обект на подигравки.
Религията се смята за изостаналост от живота.
А срамежливостта и стеснителността се приема за неувереност в собствените сили.

В малък американски град в Пенсилванската долина дошли инженери да огледат стените на язовира, който предпазвал града от наводнение, което можел да причини буйния поток, който се вливал в долината. След огледа специалистите предупредили местните жители, че са изправени пред голяма опасност.
Но хората им казали, да не ги плашат. Това накарало инженерите още веднъж да огледат язовира. След прегледа те потвърдили опасенията си и дали съвет на местните жители да вземат мерки. В отговор получили само подигравки.
През пролетта хората отново били предупредени, но те нехаели. Вече били чували за това и искали само да ги оставят намира.
След две седмици в града препускало момче на кон, което викало: „Спасявайте се! Язовирната стена се пропука“.
Хората заслепени от мисълта, че това не може да се случи, му се присмивали.
Не обръщайки внимание на подигравките, момчето продължило по нататък, като непрекъснато известявало хората за случилото се. Малцина от тях се разтревожили.
Малко по-късно мътния и буен поток нахлул в града. Всичко се превърнало в руини. Загинали 3700 души.
Те били безгрижни и за това се погубили.