Харпър Лий била на около тридесет години, когато решила да се ангажират сериозно с литературна дейност и написала няколко кратки разкази.
Въпреки това, тя можела да съчинява и пише само в свободното си време, след работа в един офис.
На Рождество Ли получила неочакван подарък от двама приятели във вид на една година платен отпуск, за да реализира всяка своя идея.
По време на тази година била написана черновата на романа „Да убиеш присмехулника“, а след три години бил публикуван и станал бестселър.

В допълнение към прошката, която ни дава Бог, от него получаваме великолепен подарък – Святия Дух. Той е източник на сила, която ни е необходима, за да преодолеем сковаващата ни немощ. Той ни дава сила, за да станем по-добри и да се посветим на Бога.
Тъй като ние се стремим да живеем по-здравословен начин на живот в съвременния свят и искаме да побеждавама, ние се нуждаем от даровете, които ни предлага Бог.
Първият е делото на Божия Син, което Той е извършил за нас, а вторият е действието на Святия Дух в нас. Така Бог е отговорил на две от най-големите желания на човечеството – прощение и съвършенство.
Исус Христос ни е необходим, за да получим вечен живот, а Святия Дух – за вътрешния ни живот. Именно чрез тези два дара, всеки от нас може да живее пълноценно.

Сара беше обвила коленете си и безмълно се взираше в падащия мрак.  Петър седеше срещу нея и я съзерцаваше. За него тя бе най-хубавото момиче, които бе срещал през живота си. Дълги тъмни кичури коса покриваха част от ръцете ѝ, а очите ѝ блестяха като синевата на небето.

– Баща ми бе запечатал, някаква отвратителна екзекуция над месно африканско семейство с фотоапарата си, – наруши тишината Сара, – но това му струваше живота. Аз бях само да 13 години, на десетки хиляди километри от него.

– Навярно, си била разбита, – съчувствено каза Петър, – дошло ти е прекалено много.

– Баща ми беше станал легенда за това, което бе направил, – прошепна Сара.

– Нима славата може да бъде утеха за едно самотно дете? – въздъхна Петър.

– Не виждах баща си често, докато бях малка, – каза Сара, – но исках да го опозная. Нищо друго не ми оставаше, освен да тръгна по неговите стъпки. И така взех старият му апарат и започнах да правя снимки. Като резултат на това, ти видя, днес получих награда.

– Заслужаваш я напълно, – изрази подкрепата си Петър, – твоите снимки бяка най-актуални. Видя ли колко много хора се трупаха да ги разглеждат?

– Знаеш ли, – глъсът и звучеше тжно, – бих искала да е жив, да ме прегърне и да каже: „Браво! Добре си се справила!“ Спомням си, когато се връщаше в къщи, прегръщаше ме с големите си ръце. Тогава имах чувството, че ме закриля от целия свят.

– И моят баща ми липсва, той почина от рак на белите дробове, когато бях на 14 години, – наведе глава Петър.

– Остана ми само маслиненото дърво, което той посади, когато бях на 8 години, – продължи Сара.

– Странен подарък за рожден ден, – погледна я Петър.

– И аз тогава така си мислех, но след като си отиде, опойващият аромат, нахлуваше нощем през отворения прозорец. За мен беше нещо като духът му, който бдеше над мен.

– Ще ми покажеш ли това дърво? – попита Петър.

– Преместих се и много отдавна вече не спя под онзи прозорец, – махна с ръка Сара.

Петър мечтаеше да има семейство и деца. Като слушаше Сара си обещаваше, че той ще прекарва по-дълго време с децата си и те няма да страдат поради неговите отсъствия.

Ако попитате 50 случайни хората: „Как да стигна до Рая?“. Ще получите много различни отговори. Но в основата си всички те могат да бъдат обобщени от идеята, че трябва да заработите отиването си до Рая.
Вие ще чуете неща като: „Опитайте се да бъдете добри и направете всичко възможно за това“ или „Правете повече хубави неща, отколкото лоши“. Всичко това е на база дела, а не на благодат.
Бог казва, че спасението е абсолютно безплатно! Вие не трябва да го изработвате, то е подарък и не можете да го спечелите или да си го купите.
Това е основната разлика между християнството и всяка друга религия. Всяка друга религия от вярвания може да се обобщи с една дума: “ Направи“. Трябва да направите някои неща, за да спечелите одобрението на Бога. Такава религия е пълна с правила, регламенти и ритуали.
От друга страна, ако трябва да се обобщи християнството с една дума, то тя е „направено“.
Веднъж един човек ме попита: „Какво да направя, за да се спася?“ Аз му казах: „Твърде късно е да правите нещо“ Той беше шокиран. „Ти си си закъснял с 2000 година, – му казах.- Какво е трябвало да се направи за спасението, вече е направено и няма да може да направите нищо повече по въпроса“.
Исус Христос вече го е направил. Той е платил за нашето спасение на кръста и сега Той предлага своята благодат като подарък за нас. Ето защо Исус Христос, когато беше на кръста, каза: „Свърши се.“ Какво се е свършило? Нашето спасение.
Вие няма да отидете на небето въз основа на това, което правите. Можете да получите вечен живот основавайки се на това, което вече е дадено от Исус Христос.
Всичко, което може да направите, за да се спасите е просто да приемете Божия дар на благодатта.

Преди 10-12 години Таня обичаше да ходи на училище и искаше да стане изобретател. Тогава тя беше едно малко момиченце с много амбиции и фантазии, готова да ги осъществи на практика.
Тя съвсем не беше глупава и наивна. По-скоро Таня беше една малка принцеса, чиито очите винаги сияеха от щастие, а на лицето ѝ искреше истинска усмивка.
Тя мечтаеше за много неща. Искаше да стане изобретател, за да направи машина на времето, лекарство, което да да лекува всички болести и много други неща.
Майка ѝ не можеше да се справи още с идеята на дъщеря си, да стане изобретател, когато изведнъж Таня пожела да бъде готвачка. За това усърдно се трудеше в кухнята, за да приготвя вечеря и едва не запали къщата.
Освен веселите детски фантазии Таня имаше и трудни дни, през които неохотно трябваше да се измъкне от топлото легло и да отиде на училище.
На път за училище всичко ѝ изглеждаше мрачно, особено през зимата. Тогава училищните прозорци ѝ се струваха мрачни и за това смяташе, че вятърът ги удря с клоните, заради тъгата, която навяваха.
Но училище имаше и много хубави и интересни неща. Там тя усещаше топлината и любовта, която извираха от учителката ѝ.
През лятото Таня ходеше на разходка с класа си, посещаваше баба си, дишаше свежи прохладен въздух. А докато се стъмни, играеше с децата от тяхната улица.
Всеки миг от детството за Таня беше безценен подарък. Тя израстна щастливо момиче, защото имаше такова прекрасно детство през, което можеше да мечтае и фантазира.