Всяка година в Амстердам, около 20 души умират в самота.

Техните погребения организира общината.

За целта се наема поет, който съчинява стихове в чест на починалия

Този поет чете тези стихове по време на церемонията, когато погребват мъртвия.

През 1902 г.  в Берлин починал богат човек с фамилия Пфайфър.

Подозирайки роднините си в користни цели, той оставил оригинално завещание. Съгласно, което всеки роднина, който не дойде на гроба му получавал 300 марки.

Останалото наследство трябвало да се раздаде по особен списък, огласен след погребението. В документа състоянието на Пфайфър  се делило между тези, които се отказали от 300 марки и отишли на гроба му.

Не се стигнало до деление на сумата. Цялата сума получила една старица, далечна роднина на починалия.

Свещеник по време на погребение забравил да прочете от Евангелието. Помощникът  му напомнил:

– Отче, а Евангелието?

Извършващият обреда свещеник погледнал покойника, роднините и накрая на помощника си, след което казал :

– Той не чува. Те не разбират, а ти си мълчи.

Забелязали ли сте колко много хора има на едно погребение, а църквите са почти празни. Защо хората предпочитат да идат на гробищата, а не на църква.

В Еклисиас се казва: „По-добре да отиде някой в дом, където жалеят умрял, отколкото да отиде в дом на пируване“.

В деня на Христовото възкресение, жените отидоха на гроба на Исус, но там чуха вестта от ангелите Това е най-важното послание към света. Исус възкръсна той не е сред мъртвите.

Нашата вяра не е основана на истории и традиции, а на посланието за възкресението на Спасителят. Ако това не се бе случило, напразна е вярата ни. Всичко, което не се основава на тази истина пропада.

Всичко би останало само история, ако днес не възкръснеш отново в моето сърце, Исусе.

Наскоро почина дядо Димитър. Той беше на 102 години. На погребението роднини и приятели си припомняха обикновения му, но спокоен живот.

– Той винаги е имал покрив над главата, – каза леля Мара.

– Достатъчно дрехи, които да облича, – добави Христо.

– Никога не е оставал без храна, – засмя се от сърце Ченко.

– Но нали това е всичко, което дядо Димитър искаше? – попита съвсем сериозно баба Магда.

Този разговор накара Жельо да се замисли сериозно за нещата, от които се нуждаем и тези които искаме.

Той си спомни: „Исус ни предупреждава да не си събираме съкровища на земята, защото където е съкровището ни, там е и сърцето ни“.

Мислите на Жельо запрепускаха още по-бързо: „Апостол Йоан ни предупреждава, че ако не споделяме благата си с другите, Божията любов не е в нас“.

Като отклик на мислите на Жельо се обади Васил Джаров:

– Дядо Димитър не споделяше много блага с другите просто, защото не притежаваше много, но той винаги намираше време, да изслуша хората и да им помогне с каквото може.

– Много от нас пилеят времето си в търсене на забавления и отдих, – прибави Долапчиев, стар приятел на покойника.

– Не желаем да помагаме на самотните и болните хора. И в затворите не искаме да отидем, за да помогнем на тези, които са затънали дълбоко в греха, – назидателно каза Никодимов, съсед на дядо Димитър.

„Ако обичаме ближния, – помисли си Жельо, – обичаме и Бога. Човек не бива да се вкопчва във своите придобивки като нещо много скъпоценно, защото ще пропусне възможността да придобие нещо много по-ценно“.