Един тюркски военачалник имал махмурлук и главата му тежала. За да се разсее, извикал един певец и го помолил:
– Покажи уменията си.
И певецът запял песен, която съдържала думите „аз не знам“. В песента имало много такива стихове, които започвали с тези думи.
След петото или шестото повторение военачалникът скочил, грабнал боздугана си, твърдо решен да счупи главата на певеца.
Войниците около него едва го удържали да не прави така.
Военачалникът сърдито се разкрещял:
– Съвсем загубих търпение от безкрайното повтаряне на думите „аз не знам“. Бях готов да откъсна главата на този певец, за да се научи, че ако не знае, то не трябва и да пее.

Холандски учени са установили, че междуметието „а“, което се използва, за да се обозначи молба за повторение на непонятна фраза, може да се приеме като универсална дума, която се е появила при различните езици при съвместното им развитие.
В проучването учените са направили извадки от 10 езика, включително и тези, които принадлежат на различни семейства: руски, италиански, испански, китайски, исландски, лаоски, холандски, Еквадор, ча-пала, австралийски език Мурин-пата и език сива, на който се говори в Гана.
Лингвистите са анализирали записи на ежедневни разговори и отделяли тези, в които се използвали междуметия, когато събеседникът искал да се повтори това, което не е чул добре. Фрагменти от записите за фонетичен анализ са били дадени на три независими “ слепи “ лингвиста, т.е. те не са знаели към кой език принадлежи това или онова парче. Във втората част на работата, извършена от компютър, сравняват испанското „а“ със същото междуметие в ча-пала.
Първо, учените установили, че „а“ е истинска дума, а не просто биологичен звук. Междуметието вградено в лингвистката система на един език се изменя в друг. Например, допълва се с поемане на повече въздух, ако това е характерно за езика.
Второ, то е много сходно фонетично в различните езици.
Трето, междуметието не е вродено и за да се използва е необходимо обучение. Децата започват правилно да го употребяват на 5 години.
Четвърто, не може да се да се замени с друга дума, защото то има голямо значение за устната реч.
От това, учените са заключили, че междуметието се е превърнало в универсална дума в резултат на това, че е придобило сходен вид при подобни функции.

Опитвали ли сте някога да направите пиеса от истинския живот. На мен това ми доставя голямо удоволствие.
Нека перона на тази гара ни бъде сцена. От двете страни има достатъчно входове и изходи за „артисти“. На заден план е локомотивът, който върви.
Цялата тази блъсканица от хора минаваща напред назад са „действащите лица“, които сякаш дълго са репетирали. Но вижте, колко естествено е всичко това. Забележете, те изобщо не поглеждат към зрителите. И всяка група е самобитна, няма никакво повторение. Дори хамалинът, с купчината багаж, струпана на количката му, изглежда толкова реалистичен, че човек се изкушава да ръкопляска,
След тях тича притеснена майка с разгорещено лице. Тя влачи със себе си две ревещи хлапета и крещи на някой отзад: „Иване, побързай!“ А той отрупан с пакети и вързопи мълчаливо притичва отзад. След него върви изплашена малка бавачка, която носи дебело бебе. То оглася с мощния си рев обстановката.
Какъв прекрасен епизод. Забелязахте ли притесненото лице на бавачката?
За повечето от нас животът е скучен и еднообразен, като мина която е изчерпала ресурсите си. Но за човек, който е достатъчно наблюдателен, всичко това е края на една увертюра. Самата пиеса все още предстои.
Ето вие ходите на театър или кино и плащате за билет. А какво получавате срещу парите си? Някаква импровизация на ситуации, в които артистите се опитват да разговарят свободно и непринудено.
По-добре вместо в театър настанете се в някой влак и ще гледате реална пиеса. Разполагате с места на първия ред. Е, оркестър няма, но всичко се вижда ясно и за него не плащате нищо.
Питам се дали Шекспир е бил осеян от подобни мисли, когато е написал : „Целият свят е сцена“?
Прахосваме половината удоволствие, което можем да получим от живота, като не внимаваме достатъчно и пропускаме почти всичко, което става около нас. Вземете, който момент искате от него, дори да е съвсем тривиален, няма значение, защото принципът е един и същ.