В някои критични ситуации някои хора решават, че Бог не им е нужен, особено управляващите. Тогава за тях е лесно да действат, както намерят за добре.
Почти всички владетели и управници са склонни към такава скрита гордост.
Шотландския крал Джеймс VI бил известен с непочтителното си поведение, когато посещавал богослужение.
Веднъж той седял в ложата с няколко придворни, докато Бруст проповядвал. Както обикновено Джеймс започнал да говори с тези около него по време на проповедта.
Брус направил пауза и Джеймс млъкнал. Брус продължил, Джеймс направил същото. Брус спрял да говори за втори път. Получил се същият резултата.
Когато кралят направил това трети път, Брус се обърнал директно към него и казал:
– Най-мъдрият от царете е казал: „Когато лъвът реве, всички полски зверове млъкват. Лъвът от племето на Юда сега призовава с гласа на Евангелието и подобава на всички подвластни царе на земята да замълчат“.
Царете и управниците често забравят, че и те самите са поданици. Те пренебрегват заповедите на истинския Цар безочливо и с неприязън или тихо и прикрито.
Но самите те не знаят колко много губят.

Ревностният проповедник на Евангелието Р. Харис веднъж бил поканен в град Атланта, щата Джорджия, да говори на лишените от свобода в един затворнически лагер. Когато затворниците били насядали, кой е на тревата на слънце, кой под дърво на сянка, един от тях отишъл на платформата за представи проповедника.
Своите думи той започнал така:
– Преди години в едно малко селце на щата Джорджия живели две момчета. Те заедно ходели на училище, заедно играели и посещавали църковните богослужения. Изведнъж едното от двете момчета престанало да посещава неделното училище  и църковните богослужения, като обяснило своето поведение с това, че смята всичко това за излишно, детска занимавка.
Другото момче продължило посещенията си в църквата, започнало да участва в църковния живот, защото виждало в това полза не само за себе си, но и за другите. Това момче, което не прекъсна посещенията на богослуженията в църквата, стана християнин и днес той ще ви говори. А това момче, което се отказа от всичко това, днес ви го представя.
Това е ярка илюстрация на живот с Христос и без Него.
Животът в Христос е истински живот. В него има пълнота от радост.
Живот без Христос е тежък живот. Колкото е по-безсъдържателен един живот, толкова той е по-тежък. Да живееш глупаво, неразумно и невъздържано означава не просто да живееш лошо, а бавно и болезнено да умираш.
Нека вашият живот да бъде с Христос и в Него.

Познавам човек, които се бори непрекъснато за правдата, като „изобличава всяко непристойно поведение“. Най-напред той беше православен, после католик, след това мигрира между различните протестантски общности и навсякъде нещата се развиваха по един и същи начин.
Първоначално всичко е наред. Всички харесва и е приятен за околните. Открит, щедър, ревностен християнин, търсещ Господа. След това той открива някъде „непристойно поведение“ и започва да го „изобличава“.
Другите се изненадват, какво е това? Но като добри християни, размишляват над грешките си: „Може и да не сме прави, този човек добре се държеше преди….. Хубаво е, че все пак забелязва какво трябва да се коригира……“.
По-нататъшните осъждения на този човек придобиват неадекватен характер. След голям скандал и множество караници, нашият борец е отстранен, за да се появи някъде другаде и да започне пак отначало.
Това е като някакво психическо разстройство. Когато някой се опита да му обясни, че причината е в него, а не в другите, той започва яростно да отхвърля такава възможност. Във всички конфликти, които са възникнали, той е напълно прав и чист. Същински борец за правдата, страдащ от тормоза на лицемери и мошеници.
Когато човек е обхванат от страстта да изобличава, да показва на ближния пороците и недостатъците му, той наизустява определени библейски стихове с които „смазва“ грешниците.
Но главният проблем е, че човек не вижда тежкото си състояние, което е много по-лошо от това на тези, които осъжда.
Нека да помислим, какво представлява изобличението? То е различно от насочване на ближния към собствените ни цели, използвайки наши методи. Целта на изобличението е помирение, възстановяване на връзката на човека с Бога и ближния. Истинският изобличител не желае да стъпче, да унищожи, да заклейми, той се стреми да лекува и да възстановява това, което е било повредено от греха.
В противен случай, то служи за разрив във взаимоотношенията с другите. Не към изграждане, а към разрушаване. За това, когато искаш да осъдиш публично някого, помисли добре, изобличение ли е това изобщо?

Основното призвание на мъжът е бащинството. Семейството за детето са майката и бащата. Те са му еднакво нужни и двамата.
Мисля, че една от характерните черти на мъжкия характер е отговорността, за любимата жена, за децата, за своя дом…., за всички тези, който разчитат и се надяват на него. Отговорността е най-пълният израз на бащинство.
Негативният образ на бащата или безотговорността му пораждат чудовищни войни. Казваме, че Бог ни обича като баща, а децата виждат баща, който не ги обича и не иска да знае изобщо за тях. Няма да задълбавам в тази язва от живота, но мисля, че отношенията между баща и деца са дълбоко вкоренени в нашата човешка природа. Когато детето не познава баща си, то тъгува и много иска той да бъде до него. Деца растящи без баща не възприемат такова положение като нещо естествено.
Отношението между Бог и човек е един вид първообраз на връзката между баща и деца. Ако такова взаимоотношение липсва в човешкия живот, то може да се възстанови ако се погледне към евангелския първообраз.
Главната черта на майчинската любов е стремеж да укрие детето си от всички трудности и опасности на света. Логиката на бащината любов е друга, да защити детето от несгодите, които детето още не може да преодолее самостоятелно и да го научи да се бори с тези, които са по силите му. Не случайно съществува израз „да се скрие зад полата на майка си“, но няма фраза като „да се скрия зад татковите панталони“.
Това е така, защото бащата от една страна защитава и пази, но от друга ти помага да бъдеш силен в труден момент.
Когато се близо до децата започваш да разбираш, че всяка твоя постъпка, всяко изказано изречение, всичко, което вършиш пред очите им е образец на поведение, а това определя и по нататък живота им.
За това, мъже, бъдете истински земни „авва“ за децата си.

На търговец му трябвало момче за работа в магазин за хранителни стоки. Той пуснал обява за това и на другия ден при него дошли няколко младежа. Без много да мисли търговецът избрал един от тях. Негов познат го попитал:
– Защо избра именно него?
Търговецът казал:
– Преди да влезе това момче си изтри краката, а след това внимателно затвори вратата. Това говори, че то обича реда. То стана от стола си и го предложи на сакатия при входа да седне на него. Това означава, че това момче е добро и учтиво. На въпросите ми отговори точно и с уважение. Тук се вижда, че то добре разсъждава. Аз изпуснах книга на пода, а то веднага я вдигна и я сложи на масата. Не се буташе, не се промъкваше напред, а спокойно чакаше реда си. Дрехите му бяха чисти, косата сресана, лицето и ръцете измити. За това избрах точно него.
Всеки човек може да се познае по работата, поведението и думите му.
Животът ни е изпълнен със труд. Колкото повече обичаме дадена работа, толкова по-лесно ни се отдава да се включим в нея. Трудолюбието е склоността на човека постоянно да прави нещо полезно. Всяка работа започва с желание, продължава се усърдно и завършва с благодарение.
Поведението е огледало, в което всеки човек се изявява. За дървото се съди по плода от него, а за човека по поведението. Поведението по-силно говори от всякакви думи. Думите разкриват, но поведението убеждава.
Думите са израз на нашите мисли и чувства. Така че по тях също може да се определи душевното състояние на човека. По звъна може да се определи каква е камбаната, а по думите може да се узнае какъв е човекът.
Ако искате да разберете какъв е точно човекът срещу вас, вникнете в думите му, „от онова, което прелива от сърцето, говорят устата“.