На търговец му трябвало момче за работа в магазин за хранителни стоки. Той пуснал обява за това и на другия ден при него дошли няколко младежа. Без много да мисли търговецът избрал един от тях. Негов познат го попитал:
– Защо избра именно него?
Търговецът казал:
– Преди да влезе това момче си изтри краката, а след това внимателно затвори вратата. Това говори, че то обича реда. То стана от стола си и го предложи на сакатия при входа да седне на него. Това означава, че това момче е добро и учтиво. На въпросите ми отговори точно и с уважение. Тук се вижда, че то добре разсъждава. Аз изпуснах книга на пода, а то веднага я вдигна и я сложи на масата. Не се буташе, не се промъкваше напред, а спокойно чакаше реда си. Дрехите му бяха чисти, косата сресана, лицето и ръцете измити. За това избрах точно него.
Всеки човек може да се познае по работата, поведението и думите му.
Животът ни е изпълнен със труд. Колкото повече обичаме дадена работа, толкова по-лесно ни се отдава да се включим в нея. Трудолюбието е склоността на човека постоянно да прави нещо полезно. Всяка работа започва с желание, продължава се усърдно и завършва с благодарение.
Поведението е огледало, в което всеки човек се изявява. За дървото се съди по плода от него, а за човека по поведението. Поведението по-силно говори от всякакви думи. Думите разкриват, но поведението убеждава.
Думите са израз на нашите мисли и чувства. Така че по тях също може да се определи душевното състояние на човека. По звъна може да се определи каква е камбаната, а по думите може да се узнае какъв е човекът.
Ако искате да разберете какъв е точно човекът срещу вас, вникнете в думите му, „от онова, което прелива от сърцето, говорят устата“.

Този император започнал управлението си добре. Отменил накои строги закони, свързани с оскърбяването на величествата. Изплатил дълговете на предишните императори. Намалил данъците.

Осем месеца след като станал император, заболял вероятно от енцефалит, органично повреждане на мозъка. След това поведението на Калигула се изменило.

Той принудил някои от своите роднини да се самоубият, а други издигнал на власт. Започнал да се готви за поход срещу Британия.

Калигула построил мраморна конюшна на своя любим кон. Вътре поставил стол и легло, които, разбира се, конят никога не използвал.

Веднъж императорът заповядал на стражата да свали хората от първите пет реда на амфитеатъра, които наблюдавали боя на лъвовете, на самата арена. Там те били разкъсани след като било заповядано да се пуснат още лъвове.

Калигула използвал хората за собствено удоволствие и усъвършенствувал мъченията си спрямо тях. Той допускал извратени удоволствия. Имал интимни отношения със собствените си сестри. Провеждал множество пиршества и игри.

Накрая успели да убият Калигула, след редица неуспешни заговора.

Ражда се дете, най-голямото чудо, което става в едно семейство. Това не е само радост, но и голяма отговорност и желание да защитиш малкото същество. Но нашето желание е толкова голямо, че ние не забелязваме детето, неговите желания и чувства, неговите потребности за опознаване на околния свят. Стараем се да го вкараме в своите рамки на разбиране относно правилата на поведение. Искаме то да живее така, че на нас да ни е удобно! Но….
Ани бе много живо дете. Тя не можеше да стои на едно място и непрекъснато безпокоеше майка си. Веднъж майка ѝ не издържа и каза на своята умна и съобразителна дъщеря:
– Виж, Ани, колко съм изморена вечерно време. Трябва да се измисли нещо, за да не ме уморяваш толкова много.
– Да, мамо, ще направя всичко, което желаеш, – каза детето.
– Сега ще те изкъпя, а след това ще отидеш в своята стая, тихичко ще поседиш в нея около пет минути и ще се помолиш на Бога, да те направи добро момиче.
– Добре, така ще направя!
Ани отиде в своята стая, върна се след пет минути и каза:
– Мамо, аз се помолих. Не искам да се преуморяваш, за това се молих доста усърдно.
Но на следващия ден нищо не се измени. Майката укори Анито:
– Дъще, мислех, че си се молила?
– Мамо, аз толкова горещо се молих! Но ако Бог не ме е направил по-добра означава, че Той не може нищо да направи с мен или аз му харесвам такава каквато съм.
Колко е трудно да възприемаме децата такива каквито са….

Каква е ролята на жените в съвременното общество?
Ние отдавна сме се отдалечили от времето на неравенство между мъжа и жената. Днес и двамата имат еднакво количество права. От това може да се заключи, че двата пола трябва да имат и същите задължения. Но ако за мъжът относително това се изпълнява в по-голяма мярка, то за жената това изглежда като прекомерна тежест.
Жената няма практическата възможност да осъзнае себе си и да намери своя индивидуален път. Често без да съзнава копира мъжа, имитирайки стила му на социално поведение. Приспособявайки се към това, тя губи своята индивидуалност и се отказва от собствената си реализация.
Мъжете се държат по по-различен начин. Те изобщо не мислят да възложат възгледите и начина си на живот върху нещо, което може да разруши личната им индивидуалност. Социално мъжът е много по-независим и той не се стреми на някого да доказва нещо. Не подражава на никой, знае най-добре какво му трябва и по-голямата част от силите си насочва за постигане на целите си.
А света на жената напротив, винаги се върти около мъжа. И силите си тя насочва на първо място за да успее мъжът и да прояви своята репродуктивна способност. Тя се чувства неудовлетворена, ако не успее да създаде семейство и да има деца. Освен това, обществото в такъв случай я заклеймява, като „стара мома“ или жалка неудачница. От друга страна всеки мъж ерген се смята по-скоро за смел и хитър, защото не се е подал на магическия чара на нежния пол и не е попаднал в оковите на семейния живот.
Ходенето по магазините, посещенията в салоните за красота и спортните зали са свързани с увеличаване на привлекателността, благодарение на която жената се старае да привлече подходящия мъж.
Много от момичетата са готови на всичко, за да изразят своята сексуалност и  за това преследват перфектния външен вид, съревнувавайки се. Като награда получават възможността да бъдат близо до представителите на силния пол. Те доброволно моделират такова поведение, забравяйки за своята индивидуалност и другите възможности за самореализация, които се намират в света.
За да не падне в този капан една жена трябва да се помни, че целта ѝ е много по-широкообхватна и не се състои само в майчинство и себеотрицание в името на стопанисване и поддръжка на дома, това е само капка в океана от възможности ѝ. Ако тя се откаже да подражава на социалния модел и намери своето истински „аз“, то за нея нещата коренно ще се променят и много вътрешни конфликти ще изчезнат. Равенството между мъжът и жената ще бъде безусловно, ненуждаещо се от доказателства и потвърждения.

Как така се получава, че за стимул в обучението използваме сраха?
Когато се сблъскваме с нови обстоятелства и не разбираме, какво всъщност представляват, ние се стремим да разберем нещо за тях. Ако под натиска на страха това ни се отдаде, нима ние увеличаваме шансовете си за оцеляване?
След това можем да измислим някакъв безопасен начин на поведение, например, да разберем, кога трябва да слушаме и кога да реагираме, за да излезем сухи от водата. Ние моделираме това, което трябва да се случи, изхождайки от знанията, които имаме.
Така, ако ми е известен отговора, който учителят иска да чуе, аз ще вдигна ръка, а ако не зная няма да направя това. Ако знам какво ще стане  в тази или друга ситуация, мога да рискувам смело.
Но защо учим от страх, а не от любопитство?
Нали можем да попаднем в нова ситуация, която да бъде за нас много интересна. Тогава ние ще станем безстрашни изследователи, изучавайки всичките аспекти на това, което ни се е изпречило.
Но защо подобно нещо правим със страх? И защо искаме нашите деца да се учат така, както сме се учили ние.
Когато малкото дете още не е запознато с никакви теории, то изучава света от любопитство. То разбира всяка ситуация, когато директно участва в нея, без да се страхува от грешки.
По това време, то ще трябва да се научи, че има нещо, което се нарича „погрешно“. Но за едно дете, „грешка“ не е синоним на психологически провал.
От негова гледна точка, то винаги е право. Всеки негов отговор, дори и да е неверен е ценен опит за самия него. Така детето се учи и опознава света.
Трудно ли е да дадем такова образование на детето, при което да не пречим да се прояви неговото любопитство, безстрашие, способността му да вникне в нови ситуации?  Или ние ще продължим систематично да ваксинират децата с чувство за сигурност, което върви ръка за ръка със страха?