Забраненият град или двореца на императорската династия в Пекин, в продължение на 5 века, е бил предназначен за живеене на управляващите в Китай. Тук са управлявали 24 императора от династията на Мин и Цин.
Това е най-големият дворцов комплекс в света, в състава на който влизат 800 здания и 9999 стаи, които заемат площ от 72 хектара.
Наречен е „Забраненият град“, защото в него можели да живеят само императорът и неговото семейство, а придворните, чиновниците и всички останали живеели зад стените на този голям град и никой без разрешение на императора не можел да влезе или излезе от него.
До 1925г. обикновеният вход бил забранен. Двореца бил изцяло отворен за публика едва през 1949г., а днес тук се намира музей.
От площада Тянанмън в Забраненият град води Вратата на Небесното Спокойствие.
При строителството на двореца е използвано Фън Шуй, което означавало, че на юг трябвало да тече река, която да хармонизира с „добрата“ южна енергия Чи. За това се наложило изкуствено да се създаде южният канал Нейциншуи или Вътрешната Река на Златните Води.
Мярката на Зърно  е преместена пред залата на Висшата Хармония, което означавало, че императорът е предназначен да съди, да мери и обединява страната.
Тук жерава е символ на дълголетието.
Третата зала в Забраненият град се нарича Зала за Съхранение на Хармонията, а втората Зала на Централната Хармония.
В края на деня церемониялната територия на Забраненият град поразява с пустите зали в двореца и площадите. Всичко прилича на забравени гигантски театрални декори.
Медният чан е имал важно практическо значение. В такива се е съхранявал запас от вода, употребявана в случай на пожар. В забраненият град има триста такива чанове.
На север зад Вратата на Небесната Чистота се намира Вътрешния Двор, който служел за ежедневните дела, на императора, неговите жени и наложници, където и живеели.

Това е най-грандиозното съоръжение в Рим. Този градски площад е бил голям колкото всички изградени дотогава форуми, включително площада на Цезар и Август.
За изграждането му височината на Квилиринския хълм била намалена със 120 метра. Интериорът му със страни 150 на 120 метра бил наслан със полирани камъни.
В източната и западната му стена били врязани полукръгли ниши, служещи за събрания и разговори.
В центъра му се извисявала Улпиевата базилика, която била място за сключване на сделки. Външната й част била украсена от 50 колони, а подът й бил от мрамор.
До северният й край били построени две библиотеки, между които се извисявала колона, а зад тях имало храм посветен на Траян.

Проблема за уличното осветление е актуален и днес. Например в Испания, в град Толуза са намерили добро разрешение на проблема. Там са създали система, която осветява площад Plaza del Torico отдолу, под краката на хората.

Всеки би искал да бъде на такова място, въпреки че с нищо особено не се отличава града за всичките 35 години от съществуването си. Тук има прекалено малко млади хора, но за това хората в преклона възраст преобладават. Това е типично не само за испанските градове, нали? Но за това пък тук има площад, за който да се говори в целия свят.
За осветяване на площада се използва съвършено нова система, в която са вложени 1230 светодиодни лампи, които осветяват пространството наоколо.
Тези светодиодни лампи могат да менят цвета  и интензивността си. Специален компютър управлява този процес. С помощта на това осветление може да се устройва светлинно шоу.
За да видят това чудо в Толуза, идват множество туристи. Отлична помощ за икономиката на града. Икономическият ефект от този бум в туризма дава  6,5 милиона евро.