Това дърво с нищо не е забележително, освен с червените си плодове. Но по-добре не се приближавайте до него.
Манцинеловото дърво е невероятно токсично. Ако се докоснеш до листата му ще получиш алергичен дерматит. Ако се намирате под дървото, когато вали дъжд, всяко място където е паднала капка вода се образува мехур. И това е само началото.
Такова дърво не трябва да се гори, защото димът му причинява слепота. А ако изядете плод от него ще умрете. В съвременната медицина смъртни случаи не са записани, но в историческата има фиксирани такива.
Христофор Колумб нарекал това дърво „ябълката на смъртта“. Симптомите на отравяне са ужастни.
След изяждане на плода може да се развие тежка форма на гастроентерит с кървене, шок, повторна бактериална инфекция и подуване, което води до запушване на дихателните органи.
Племена, живеещи в Централна Америка и Карибските острови, намазва със сока на това отровно растение стрелите си или отравяли с него запасите с вода на враговете си.
Ако решите да отидете на почивка във Флорида, Бахамските острови, Карибите, Централна Америка и северната част на Южна Америка, пазете се от приближаването на дърветата, маркирани с червена панделка, предупредителен знак или кръст.

Немския ботаник Карл Гьобел имал познат художник.
Веднъж художникът помолил ученият да даде оценка на новата му картина „Грехопадението“.
Гьобел доста дълго наблюдавал картината и накрая заявил:
– Тази карти не става.Тя не съответства на историческата истина.
На изумения поглед на художника ученият отговорил:
– Сорта на ябълката, която Ева предлага на Адам е въведен само преди 80 години.
Като допълнение за това отрицание, можем да добавим, че никъде в Библията не се говори за ябълка, а за плод.

Един човек откъснал узрял плод от високо разклонено дърво. Разрязал го наполовина и показал сърцевината на сина си.
– Какво виждаш? – попитал бащата.
– Няколко малки семенца, – бързо отговорил синът.
– Вземи едно от тях. Разрежи го и виж какво има в вътре в него.
– В средата няма нищо, – казало учудено момчето.
– Сине мой, – казал бащата, – вътре, където ти нищо не виждаш е скрит животът на това могъщо дърво. На плодовете му се наслаждават хиляди хора. Ако едно от тия семенца падне на добра почва, започва да расте и израства.
Така става с всеки християнин. Колко такива семенца умират, само защото и ние като това момче, не виждаме нищо в тях и не им придаваме значение. На колко добри идеи и пориви не позволяваме да се развиват, защото позволяваме с годините сърцата ни да загрубеят и изгубят чувствителността си.
Духовно израстване е необходимо на всеки вярващ. Духовният растеж започва от там, където под зоркия поглед на Бога, чувствайки неговото присъствие ние се отказваме от изкушенията и отчаянието в скръбта ни, за да изпълним волята Му.

Един човек попаднал в горите на Флорида. Бил много уморен и жаден. На една поляна, като в оазис, той видял едно портокалово дърво. Но плодовете му го разочаровали. Те нямали сок и били горчиви.
За това дърво никой не се грижел, никой не подрязвал клоните му. Земята, на която растяло не била наторявана.
Така се случва и със всеки християнин. Без общение в молитва с Бога, духовно хранене с Божието Слово, без Божието ръководство не можем да принесем благоугоден плод, който е „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеубоздание“.
Някои християни смятат, че посещението на църква един път в седмицата е достатъчно за нахранване на душата, но те грешат.
За успешния духовен растеж и изграждане на добър плод се иска истинско общение с Бога.
Божието слово е „жива вода“ за всяко вярващо сърце. Молитвата, заедно с изучаване на Словото, съдейства за развитие на пълноценен християнски живот.

Стоманеното точило струва 5 лева, когато се превръща в подкова се оценява на 10 лева. Ако стане на игли, неговата цена става 35 лева. Превърнат  ли го в сгъваем нож, стойността му нараства до 320 лева, но ако направят от него пружина за часовник, той ще струва над 500 лева.
На какви промени трябва да се подложи това точило, за да придобие такава висока цена!?
Колкото повече го обработват, преминавайки под ударите на тежкия чук, а след това в нажежената пещ, мачкат го и притискат, полирайки го отгоре накрая, толкова по-ценен става.
Нека тази притча ни помогне да затихнем, да замълчим и да станем дълготърпеливи. Този, който е усетил тежките удари на живота е станал по-гъвкав и способен да дава плод.
Животът е една мистерия. Той би бил непонятен за нас, ако Бог не ни подготвя за дейности, изявяващи Неговата слава.
Запомнете: „Само струг, с добре наточени ножове, изпълнява най- деликатната работа.“