Преди 8  години Петер и Олга Раевски са станали екозасалници. От Киев дошли в село Рамашки, Мироновски район. Ходили боси, къпели се голи в реката, спели на улицата и не плевели тревата в градината си.

След сватбата те се установили в Киев, той бил лекар, а тя юрист. Но Олга се разочаровала от професията си. За да стане добър юрист тя трябвало да лъже, да хитрува, да е цинична и жестока. Петер също не искал да упражнява професията си. Излекувал един човек, но той не променил начина си на живот и отново дошъл при него със същия проблем.

Най-напред мислили да заминат зад граница, но един помощник пчелар им разказал за това село. Събрали си багажа и пристигнали в селището.

Заселили се в един пуст дом. Когато за първи път го видяла, Олга била шокирана. Три години в него никой не бил живял. Вътре било пълно с плъхове. Олга си представяла приказна дървена къщичка и чисти прави улици, но не всичко било така. Почти цяла година отишла за ремонт.

Раевски не ходят на работа и нищо не купуват от магазина. В градината си отглеждат плодове и зеленчуци. За зимата сушат ябълки, черници, сливи и праскови. Берат и гъби. Зъбите си избелват с бяла глина, която взимат от Днепър. Главите си мият с отвари от билки, яйчен жълтък и кефир. Дрехи не купуват и без това много са ги натрупали през изминалите години.

Олга и Петер възпитават дъщеря си Уляна. През тази година момиченцето е завършило първи клас.

Скоро отишли на гости при родителите си, но на Уляна не й харесало и вече втори ден молела да се приберат у дома.

Настрадин имал най-хубавата ябълкова градина в областа. И когато плодовете узреели, децата се прокрадвали в нея и късали от плодовете ѝ. Тогава Настрадин излизал от дома си, размахвал оръжие и крещял след бягащите деца.
Многогодишен свидетел на това безрезултатно преследване бил съседат му Мула. Един ден той му казал:
– Не мога да те разбера, Настрадине. Ти си спокоен и великодушен човек, реколтата ти е десет пъти по-голяма от тази на другите. Защо не пуснеш децата спокойно да си наберат ябълки?
– Хм, – засмял се Настрадин, – искам те да си откъснат колкото искат, но аз съм бил момче и зная, ако не ги гоня и не им крещя, те няма да дойдат повече.

Маймуната и ракът излезли малко да се поразходят. Маймуната намерила на пътя костилка от праскова, а ракът оризова питка. Маймуната много искала да изяде питката, за това започнала да увещава рака да си разменят намерените неща. След дълги уговорки ракът дал оризовата питка на маймуната и взел костилката.

Маймуната грабнала питката и веднага я погълнала. А ракът запазил костилката, занесъл я у дома си, а през пролетта я посадил в земята.

От нея израснало дръвче. Растяло, растяло и накрая дало плодове сочни и сладки. Ракът много искал да си похапне праскови, но как да наведе клоните? За това повикал маймуната на помощ.

Дошла маймуната, качила се на дървото и от сочните плодове не могла да се откъсне, а за рака съвсем забравила.

Ракът чакал дълго по-дървото маймуната да му хвърли някоя праскова. А тя през това време се наяла, погледнала надолу и чак тогава си спомнила за рака. Засмяла се и му хвърлила една зелена, неузряла праскова.

Ракът се обидил и решил да научи маймуната как точно трябва да се отнася с него. Той извикал на помощ своите приятели хоросана, пчелата и кестена.. Мислили, мислили и накрая решили как да накажат маймуната.

Вечерта ракът повикал маймуната у дома си. Дошла тя и се разположила важно край огнището. Кестенът незабелязано се прокраднал и бързо се шмугнал в огъня. Лежи си и се препича.

Тъкмо маймуната се почесала и кестена изскочил от огъня върху краката й. Тя закрещяла и скочила. Изведнъж я нападнала пчела и започнала безпощадно да я жили.

Маймуната хукнала да бяга от къщата на рака, но се спънала в хоросана и се проснала по средата на стаята. Разбрала маймуната, че ракът я наказва за това, че го е обидила. Извинила му се пред приятелите му.

Ракът й простил. А маймуната добре запомнила този урок и след това никога повече не се държала лошо с него.

Тя беше слабичко момиченце и често боледуваше. Един ден детето каза на майка си:

– Мамо, подари ми едно плодно дръвче.

– Защо ти е? Всички дървета от нашата градина принадлежат на цялото семейство.

– Но аз искам да имам свое дърво, за да мога да подаря плодовете му на Исус.

Майката разбра дъщеря си и й позволи да си избере едно дръвче. Дeтето положи ръка върху крехкия ствол и каза:

– Сега ти принадлежиш на Господа.

Минали няколко години. Един ден майката на момиченцето влязла в църквата и оставила плик с пари, към които била прикрепена следната бележка: „Моето момиченце отиде при Господа. Вече измина една година откакто е с Него. Тази година нейното дръвче за първи път даде плод. Продадох плодовете му на пазара, а парите давам за Божието дело“.

Когато украсяваме дома си с растения, обикновено мислим само за комфорт и красота, а не за здравето на семейството си. За щастие, по-голяма част от декоративните растения не само украсяват интериора, но и положително въздействат на микроклимата, очистват въздуха от прах и токсините, унищожават вредните бактерии и вируси, успокояват нервите, повишават тонуса, подобряват настроението и дори засилват имунитета.

Лимоните се отглеждат не само заради плодовете си. Листата му отделят летливи съединения, които благоприятно влияят върху самочувствието. Микроби в такава среда не могат да се размножават.

Ако в стаята на масата им разрязан лимон уморен човек ще почувства прилив на сили. Тези, които са опитвали домашни лимони, знаят, че те изобщо не могат да се сравняват с купените. Те имат ярко изразен вкус и мирис.

Японските медицински експерти казват, че лимоновия аромат изостря зрението, така, че не е лошо да се отглеждат лимони там, където хора работят на компютри.