Художникът Ervin Loránth Hervé е създал впечатляваща структура, която ще украси Международния панаир на съвременното изкуство.
Скулптурата иронично е наречена „Явление“.
Тя е създала много главоболия на автора си при монтажа.
Фигурата на огромния мъж е направен изцяло от полистирол и опънато платно, което изглежда точно като тревата.

Видеото, което до самия край запазва интригата. Уличен артист, много бързо и уверено нанася мазки върху платното. Това, което той рисува, остава загадка до последните секунди.
Такъв невероятен и труден начин да се направи портрет на любимия актьор на много поколения е просто завладяващ. А техниката и артистичността са възхитителни.
Между другото, може би портретистът се е вдъхновил от видеото, където е наблюдавал как изглежда лицето на ултравиолетова светлина.

Момиченце и момченце се сгушиха в скута на баща си и го помолиха:
– Разкажи ни нещо!
– За какво да ви разкажа? – попита бащата.
– За едно момче……, – предложи неуверено малчугана.
И бащата започна…..
Това се случило преди двадесет години. Андрей бил син на една вдовица. Той много рано приел Исус Христос за свой Господ и Спасител. Когато Андрей пораснал поискал да стане моряк в търговския флот. При раздялата с майка си, тя му казала:
– Андрей, говори винаги и навсякъде за своя Спасител и Му остани верен до края.
Първата вечер той застанал на кораба на колене за молитва. Другите моряци му се присмели. Един от тях взел каната с вода и я излял върху Андрей.  Но той продължил да се моли. Младият моряк Сергей се отнасял спрямо Андрей още по-лошо от другите.
Веднъж корабът попаднал в силна буря. Капитанът заповядал на Сергей да се изкачи на мачтата и здраво да закрепи платното. Сергей погледнал нагоре и се уплашил. Андрей се приближил при капитана и казал:
– Разрешете ми да направя това, вместо Сергей.
Капитанът погледнал Андрей и казал:
– Млади човече, ти си само от три месеца на борда и не можеш да си представиш каква опасност крие изпълнението на тази задача.
Но Андрей настоял и капитана му разрешил да извърши тази работа. Андрей бързо направил необходимото.
Тогава Сергей дошъл до него и казал:
– Андрей, въпреки че си богобоязлив, не си такъв страхливец като мен. Защо ме замести, аз съм ти приинявал толкова много зло?
Тук бащата свършил разказа си и каза:
– Познайте, за кого ви разказах?
– Мисля, – каза плахо момиченцето, – че ти ни разказа за чичо Андрей. А кой е този Сергей?
Децата повдигнаха рамене и казаха:
– Не знаем.
– Това бях аз, деца. Но Спасителят на Андрей стана и мой Спасител. И ние станахме добри приятели. А сега сме братя в Христа. Станахме близки чрез кръвта на Христос.

Над по-големите ни градове, често се усеща надвисналия смог от замърсен въздух, който е причина за много заболявания и алергии. Такова напластяване на замърсени газове унищожава природата, а с нея и самите нас.
Може ли да се направи нещо по този въпрос?
Италианската компания Italcementi е създала цимент, който буквално“поглъща“ смога.
В химическия състав на този цимент влиза титанов диоксид, който „се активира“ под действието на слънчевите лъчи.
Контактувайки с повърхността на пътното платно замърсеният въздух се окислява, преобразувайки се в безвредни нитрати или сулфати, а след това просто се отмиват от дъждовната вода.
Първият „зелен път“ вече е построен в САЩ.

Платното е индетифицирано от преподавателят във университета на Виена Артур Розенауер.
Картината изобразява възкръсналия Христос, стоящ отгоре над затворената гробница. В лявата си ръка държи знаме с изображението на кръст, а с дясната благославя. Розенауер е изненадан от това, че картината толкова добре се е запазила. Той е обърнал внимание на изобразеното небе на картината.
Розенауер датира картината около 1511 година. Той предполага, че картината може да бъде изписана по поръчка на Братството на Светото Причастие.
В момента картината е в частна колекция в Европа. Името на сегашния собственик не е разкрит. През XIX век, според учения, платното е принадлежало към семейството фон Бюлов. Бернхард Генрих фон Бюлов, райхканцлер на Германската империя за периода 1900-1909, съхранява картината у себе си до смъртта си. Следващите собственици на картината преди Преди Втората световна война са го транспортирали до Южна Америка, а доскоро тя е била съхранявана в уругвайската столица Монтевидео.