Тази изложба бе неочаквано събитие в града. Хората прекрачили прага ѝ излизаха зашеметени, но това не пречеше на множество любопитни да се тълпят на касата за билети.

Днес нямаха никакви ангажименти и Ангел покани Катя да отидат на тази нова чудесия за града им, за която се разказваха невероятни неща. Той просто ѝ каза:

– Не вярвам на всичките тези приказки, какво ли не съчиняват и измислят хората.

– Особено ако не разбират нещо, всичко им се струва чудато и невъзможно, – засмя се Катя.

Решиха и отидоха. Купиха си билети и влязоха.

Катя се загледа в един от експонатите и замръзна от ужас. Тя се смая от чудовищната трансформация, която бяха претърпели автоматите.

– Когато бях малка, баща ми ме заведе да ви Писарят, – каза Катя като се посъвзе малко.

– А оня, – почеса се по главата Ангел, – създаден от прочутия  швейцарски часовникар Жаке Дро.

– Да, същият, – потвърди Катя. – Той е конструирал механизирани кукли, за да подпомогне продажбата си на часовници.

– Знаеш ли, че някои разглеждат тези устройатва, като най-стари образци на компютри? – каза Ангел. – Писарът е най-сложният автомат, завършен през 1772 и се е състоял от 6 хиляди части.

– Още си спомням онова елегантно облечено дете, – почти притвори очи Катя, – което имаше големи бузи и печално лице. Седеше на един чин. Топеше перото си в мастилница и го плъзгаше по лист хартия,

– И аз съм го виждал, – каза Ангел,- Момчето изписваше всяка буква спокойно. Спираше да пише и се вглеждаше в пространството, сякаш очакваше нов прилив на вдъхновение.

– Знаеш ли, – започна малко плахо Катя, – унесеният му поглед силно ме изплаши?! Тогава си помислих: „Какви ли чудовищни мисли би могло да има това странно същество?“

– Но това е била само една кукла, – възрази Ангел.

– Не можех да се отърся от тревожното усещане, – потрепера Катя, – дори когато баща ми, ме заведе зад механизма и ми показа мрежата от мотовилки и колелца. Там имаше и ръчки, които при въртенето си предизвикваха тази пародия на живот.

– Е, сега поне можеш да видиш, как в хода на времето онова безобидно дете се е превърнало в изполинска фигура, – засмя се Ангел.

Катя разглеждаше внимателно фигирата, като се мъчеше да се пребори със страха си.

– Виж, – каза Ангел, – за разлика от Пиер Жаке Дро, този изобретател явно не е имал за цел да възпроизведе формите на човешко същество, задоволил се е само с наподобяване на двунога фигура.

Експонатът беше съставен от свързани железни пластинки. За глава му служеше тежък цилиндеичен къс, подобен на камбана. В него бяха пробити два квадратни отвора за очи и един по-тънък, приличащ на отвор за пощенска кутия, навярно сложен за уста.

Фигурите се задвижваха от обслужващият персонал, ако някой поискаше това. За Катя това бяха гора от чудовища, напуснали света на приказките. Тя дръпна Ангел за ръка и двамата излязоха на чист въздух.

Слънцето грееше приветливо и се мъчеше да разсее тягостното впечатление, което автоматите бяха оставили у Катя и Ангел.

– Технология без красота, – каза мрачно Катя.

– Е, все пак те не са художници и скулптури, – опита се да я успокои Ангел. – Те са изобретатели. Но и в изкуството имата такива чудати и неприемливи форми, нали?

Катя се засмя накак вяло, тя бе романтично момиче и почитател на красотата.

Тези животни заслужават много повече внимание. Те са много бавни, но не и скучни създания. Някои от тях са светещи, други прозрачни, трети притежават много тежки или красиви черупки. Даже съществува охлюв, който може да убие човек.
Охлювът фенерче предлага най-невероятното шоу със светлинни ефекти в природата.
Благодарение на способността си да използва биолуминесценция това създание при безпокойство или заплаха, свети с ярка зелена светлина.
Изследователите смятат, че този трик помага на охлюва да плаши или обърква хищниците.
„Железният“ охлюв е открит през 1999 г. в централната част на Индийския океан на дълбочина 3 километра. Той може да се окаже най-тежко екипирания охлюв в света. Черупката му прилича на броня с плочки, което не е много далече от реалността. Черупката на това създание съдържа метали и сулфиди от хидротермалните източници. Външен слой на черупка е покрит с железен сулфид, създаващ истински метални пластини.

Най-главното във кухнята е наличието на печка. Съвременните печки са много по-добри от тези, които са били преди 20 години.
Все пак топлината от нагряването не се използва максимално, обикновено се нагрява само дъното на съда. Дизайнерът  Ciprian Frunzeanu е разработил уникална печка.
Повърхността на печката се състои от няколко пластини, които могат да оформят куб, в който се слага тенджерата с яденето. Такъв вид печка може да се преобразува в микровълнова такава. Топлината се разпределя равномерно. Готвенето отнема по-малко време, което води до икономия на енергия, разбира се и на финансови средства.
Като вземем в предвид, че в тесните кухни на многоетажните блокове трудно се вместват мебели, уреди и печка, това дизайнерско решение опростява нещата. Печката заема много малко място, в резултат, на което се освобождава допълнително пространство. За сега това е само проект, който се надяваме скоро да видим на пазара.

Слънчева печка за готвене, изобретена от Фън Чен Цзун е проектирана специално, за да помогне на хората в екстремни ситуации. В частност това се отнася за бежански лагери и бедстващи райони, където жителите са загубили домовете си или просто не могат да останат в него.
С помощта на печката използваща слънчеви батерии  всеки може да сготви или претопли храна.
Комплектът от детайли, от които се сглобява печката, са компактни и не заемат много място, така че такива съоръжения по необходимост могат да се изпратят е големи количества до определените места.
Освен това, сглобяването на печката се прави с няколко елементарни движения за броени секунди. Всичко, което трябва да се направи е просто да разположат няколко огледални метални пластини, за да осигури концентриран сноп от слънчеви лъчи. Вследствие на това храната се приготвя бързо, ефективно и безопасно.

Тенденцията за изграждане на зарядни устройства за маломощни портативни устройства в най различни предмети, може да доведе до това, хората да се превърнат в невидими живи предвижващи се електростанции. Мисля си за различните чанти и раници, калъфи на телефони с вградени слънчеви батерии. За тях сме чели и слушали не веднъж. Сега работата опря и до обувките.
Трудно бих си представила човек движещ се с такива обувки в града, но за разходка в природата може някак да се възприеме.
В основата на това приспособление стой термоелектричен ефект. Електроенергията, която се събира в подметката на обувката става чрез модул базиращ се на полупроводник от  p  и n тип, формиран като.термодвойка. От друга страна, тази термодвойка се обединяват в термоелектрична батерия, разположени между две пластинки.
При ходене едната пластинка се нагрява от самото придвижване, а втората, която е по-близо до земята се охлажда. Разликата в температурата позволява да се генерира електроенергия.
След 20 часа ходене, може да се получи енергия достатъчна за един час разговор по телефона.