Тази история е за едно момче на име Монти. Когато бил на 16 години трябвало да напише съчинение за това, какъв иска да стане като порасне.
Монти дълго се трудел и прекарал много часове в описание на мечтата си. Той искал да стане собственик на ранчо.
В рамките на десет страници описал и най дребните детайли на ранчо разполагащо се на 400 акра земя. Нарисувал плана му, разположението на сградите, конюшните и пътищата. Направил доста подробен план на къща, която искал да построи на площ от 8 хил кв. метра. На другия ден Монти предал съчинението на учителя си.
Три дена по-късно учителят върнал работата му с една голяма двойка и послепис: „Остани след урока“. След края на часа момчето попитало учителя си:
– Защо сте ми поставили двойка?
– Защото такава мечта е неосъществима за такова момче като теб. Ти трябва да имаш много пари, за да имаш такова ранчо. А пари имаш ли? Не! Ти си от бедно семейство. Няма никаква възможност, за да се осъществи мечтата ти. Ето какво ще ти кажа. Иди си в къщи и напиши друго съчинение, в което ще опишеш по-реална мечта и тогава ще ти поставя друга оценка.
Момчето се върнало в къщи и попитало баща си за съвет. Ето какво му казал баща му след като изслушал сина си:
– Сине, боя се, че не мога да ти дам съвет. Мисля, че това трябва да решиш сам. Имам чувството, че това ще бъде много важно решение за теб.
Монти размишлявал над думите на баща си цяла седмица. Накрая се върнал при учителя си със същото съчинение и му казал:
– Нека остане двойката щом смятате така, но аз ще запазя мечтата си.
Минало време. Монти завършил училище. Тази история той разказвал на една група, като накрая завършил с думите:
– Разказах ви тази история, защото вие сте в моя дом с площ  от 4 хил. кв. метра, намиращ се в ранчо с площ  200 акра. А съчинението е окачено в рамка над камината.
Монти продължил:
– Най удивителната част на историята се заключава в това, че преди три години, през лятото, моят учител доведе тук 30 ученика и те ми бяха на гости.
Преди да си тръгнат учителят ми каза:
– Послушай ме , Монти, какво ще ти кажа сега. Когато бях твой учител, аз бях крадец на мечтите. Съжалявам, че съм откраднал тогава много детски мечти, но се радвам, че ти намери смелост да защитиш своята мечта.
Не позволявайте на никой да ви открадне мечтата. Каквото и да ви говорят, следвайте сърцето си.

Един човек решил да си отмъсти на друг. Купил змия  с надеждата, че  тя ще  ухапе човека, който го е обидил. Това направил през нощта, за да не го види никой.
Отишъл при ловеца на змии. Набързо избрал първата му попаднала гадина. Заплатил за нея и я пъхнал в пазвата, за да скрие от любопитните  очи лошите си намерения.
Той се надявал в скоро време да се срещне с обиделия го и така да нагласи нещата, че змията да го ухапе. Но съдбата се разпоредила по друг начин. Той трябвало доста дълго да чака тази среща.
През цялото време обиденият трябвало да носи змията в пазвата си, така че при среща, веднага да осъществи плана си. Накрая, когато се срещнали, той изпълнил намисленото от него.
Ухапания враг извикал силно.
– Защо викаш, – попитал първият. – Аз не плача.
– За какво трябва да плачеш? – попитал ухапания, търкайки наранената си ръка.
– Как за какво? Погледни тялото ми. То е изпохапано от тази твар, която трябваше да нося със себе си, докато те срещна, за да ти отмъстя,  –  казал първият,  разкопчавайки ризата, за да покаже раните си. –  Добре, че не е отровна.
– И какво? Струваше ли си? – попитал ухапания.
– Тебе, душата никога ли не те е боляла? Какво? Боли? Може би това е така, защото ти също носиш в пазухата си змия, за чието съществуване дори и не подозираш, а тя от време на време те хапе.

Нима щастието има видове? Е, аз само ще ви покажа три.
Първо ще разгледам щастието на самонаслаждението. При него човек прави всичко в името на своето удоволствие. И това става за сметка на някой друг. Тези действия не се явяват като насилие в груба форма или като изпипан план. Наслаждаващият изпитва неудовлетвореност и обикновено не е щастлив. Например, някой има идея да интимничи с блондинка и очаква да бъде щастлив. Извършва насилие. Удоволствие има, но не и щастие.
Ето ви и друг вид щастие – бездейното. Човек осъзнава, че заради неизпълнените си задължения ще дойдат проблеми. И той се измъква от тях – аз на никого не съм длъжен, нека сами се раздират. Това също е форма на насилие само, че скрита. На него му е все едно, че другите ще бъдат нещастни. Дори и в Наказателния закон има отбелязано за престъпното бездействие.
Съвестта измъчва човекът и той е нещастен.
Например, баща знае, че в къщи го чакат гладни деца, но той не им занася храна. Така той ги подлага на насилие, макар че не ги бие.
А сега да разгледаме действащото щастие. Човек иска да направи другите щастливи. При това по закон този човек получава два пъти повече, отколкото е дал. Това е закона на благочестието.
Ако не правим добро, ние носим страдание на другите и на себе си. Нека разберем, че щастието е даване благо на другите. Трябва да внимаваме нашите благи намерения да не се превърнат в насилие.
Мнозина казват: „В живота трябва всичко да се опита.“ И те пробват алкохол, наркотици, безразборен секс, хазартни игри….
Но нека поне един ден да живеят за щастието на своите близки и други!

Последната работа на известният архитект Гауди е  Casa Mila или известен като „Ла Педрера“ – „скална пещера“.  Защо се нарича така? Каменна пещера звучи непривлекателно и необичайно. Това име се дължи на ексцентричността на структурата, която има шест светлинни кладенци и два вътрешни двора.
В какво се състои оригиналността?
Първо, криволинейния план на строежа. Първоначалната идея на Гауди била да направи криволинейни форми за всяка ограда, но после си е променил мнението и направил от тях многоъгълни линии, които контрастират с вълнообразната фасада.
Второ, вътре в дома, Гауди използва най-новите конструктивни решения като: отсъствие на носещи стени, припокриване на подържащите колони и външните стени, балконите играят голяма роля в конструкцията, аркади подържат покрива на зданието.
Ако се издигнем над покрива над този дом, то ще попаднем на тераса, от която можем да се насладим на каменен зоопарка състоящ се от загадъчни животни, цъфтящи градини, вити стълби и шахти. Темата на декора включва 3 основни идеи: пещера, подводна среда и море.
Гауди много се гордее със своето творение и го описва така: „…Ъглите изчезват и материята величествено се представя в астрална закръгленост, слънцето идва от четирите страни, и се получава усещане за рая…“
Вътре в къщата, можете да посетите музея, посветен на творенията на Гауди.
Емоциите получени при посещението на дома не отстъпват на тези при други екстравагантни постройки.

Развитието на хотела има дълга история. За първи път тези заведения са се появили в древните цивилизации на Гърция и Рим. Специална роля в развитието на туристическата индустрия се приписва на Съединените американски щати. Според историците, първите сгради от този тип се появяват много по-късно тук, отколкото в европейските страни.
Една от първите механи се смята построената в Бостън, открита през 1634г. Осем години по-късно, в Ню Амстердам, по-късно Ню Йорк, Холандска Източноиндийска компания открива механа, наречена Stadt Huys. Известно е, че такава механи се появи и в Джеймстаун, Вирджиния, още в ранните години на колонизацията.
От този момент механите стават центрове на обществения живот. Те започват да се развиват и разпространяват не само в градовете, но и в покрайнините на големите пътища и по кръстовищата.
През 1852 г. всеки първокласен хотел в САЩ има личен френски готвач. Американците не са големи любители на френска кухня, сосове и суфлета, но тъй като те са били редовните посетители на тези ресторанти, никога не биха си го признали. Тогава в хотелите е въведен „европейски план“, който изисквал заплащане за услугите, като храна и квартира.
Двадесети век е характерен с разцвета на туристическата индустрия. Водещите страни в тази област продължава да бъде САЩ, страните от Европа и най-добрите хотели в Турция. В тези страни започва разпространението на нови форми въведени в хотелиерството. Например, създават се вериги от хотели. В допълнение на това, настъпят съществени промени и в ресторантьорския бизнес.