Един човек решил да си отмъсти на друг. Купил змия  с надеждата, че  тя ще  ухапе човека, който го е обидил. Това направил през нощта, за да не го види никой.
Отишъл при ловеца на змии. Набързо избрал първата му попаднала гадина. Заплатил за нея и я пъхнал в пазвата, за да скрие от любопитните  очи лошите си намерения.
Той се надявал в скоро време да се срещне с обиделия го и така да нагласи нещата, че змията да го ухапе. Но съдбата се разпоредила по друг начин. Той трябвало доста дълго да чака тази среща.
През цялото време обиденият трябвало да носи змията в пазвата си, така че при среща, веднага да осъществи плана си. Накрая, когато се срещнали, той изпълнил намисленото от него.
Ухапания враг извикал силно.
– Защо викаш, – попитал първият. – Аз не плача.
– За какво трябва да плачеш? – попитал ухапания, търкайки наранената си ръка.
– Как за какво? Погледни тялото ми. То е изпохапано от тази твар, която трябваше да нося със себе си, докато те срещна, за да ти отмъстя,  –  казал първият,  разкопчавайки ризата, за да покаже раните си. –  Добре, че не е отровна.
– И какво? Струваше ли си? – попитал ухапания.
– Тебе, душата никога ли не те е боляла? Какво? Боли? Може би това е така, защото ти също носиш в пазухата си змия, за чието съществуване дори и не подозираш, а тя от време на време те хапе.

Нима щастието има видове? Е, аз само ще ви покажа три.
Първо ще разгледам щастието на самонаслаждението. При него човек прави всичко в името на своето удоволствие. И това става за сметка на някой друг. Тези действия не се явяват като насилие в груба форма или като изпипан план. Наслаждаващият изпитва неудовлетвореност и обикновено не е щастлив. Например, някой има идея да интимничи с блондинка и очаква да бъде щастлив. Извършва насилие. Удоволствие има, но не и щастие.
Ето ви и друг вид щастие – бездейното. Човек осъзнава, че заради неизпълнените си задължения ще дойдат проблеми. И той се измъква от тях – аз на никого не съм длъжен, нека сами се раздират. Това също е форма на насилие само, че скрита. На него му е все едно, че другите ще бъдат нещастни. Дори и в Наказателния закон има отбелязано за престъпното бездействие.
Съвестта измъчва човекът и той е нещастен.
Например, баща знае, че в къщи го чакат гладни деца, но той не им занася храна. Така той ги подлага на насилие, макар че не ги бие.
А сега да разгледаме действащото щастие. Човек иска да направи другите щастливи. При това по закон този човек получава два пъти повече, отколкото е дал. Това е закона на благочестието.
Ако не правим добро, ние носим страдание на другите и на себе си. Нека разберем, че щастието е даване благо на другите. Трябва да внимаваме нашите благи намерения да не се превърнат в насилие.
Мнозина казват: „В живота трябва всичко да се опита.“ И те пробват алкохол, наркотици, безразборен секс, хазартни игри….
Но нека поне един ден да живеят за щастието на своите близки и други!

Последната работа на известният архитект Гауди е  Casa Mila или известен като „Ла Педрера“ – „скална пещера“.  Защо се нарича така? Каменна пещера звучи непривлекателно и необичайно. Това име се дължи на ексцентричността на структурата, която има шест светлинни кладенци и два вътрешни двора.
В какво се състои оригиналността?
Първо, криволинейния план на строежа. Първоначалната идея на Гауди била да направи криволинейни форми за всяка ограда, но после си е променил мнението и направил от тях многоъгълни линии, които контрастират с вълнообразната фасада.
Второ, вътре в дома, Гауди използва най-новите конструктивни решения като: отсъствие на носещи стени, припокриване на подържащите колони и външните стени, балконите играят голяма роля в конструкцията, аркади подържат покрива на зданието.
Ако се издигнем над покрива над този дом, то ще попаднем на тераса, от която можем да се насладим на каменен зоопарка състоящ се от загадъчни животни, цъфтящи градини, вити стълби и шахти. Темата на декора включва 3 основни идеи: пещера, подводна среда и море.
Гауди много се гордее със своето творение и го описва така: „…Ъглите изчезват и материята величествено се представя в астрална закръгленост, слънцето идва от четирите страни, и се получава усещане за рая…“
Вътре в къщата, можете да посетите музея, посветен на творенията на Гауди.
Емоциите получени при посещението на дома не отстъпват на тези при други екстравагантни постройки.

Развитието на хотела има дълга история. За първи път тези заведения са се появили в древните цивилизации на Гърция и Рим. Специална роля в развитието на туристическата индустрия се приписва на Съединените американски щати. Според историците, първите сгради от този тип се появяват много по-късно тук, отколкото в европейските страни.
Една от първите механи се смята построената в Бостън, открита през 1634г. Осем години по-късно, в Ню Амстердам, по-късно Ню Йорк, Холандска Източноиндийска компания открива механа, наречена Stadt Huys. Известно е, че такава механи се появи и в Джеймстаун, Вирджиния, още в ранните години на колонизацията.
От този момент механите стават центрове на обществения живот. Те започват да се развиват и разпространяват не само в градовете, но и в покрайнините на големите пътища и по кръстовищата.
През 1852 г. всеки първокласен хотел в САЩ има личен френски готвач. Американците не са големи любители на френска кухня, сосове и суфлета, но тъй като те са били редовните посетители на тези ресторанти, никога не биха си го признали. Тогава в хотелите е въведен „европейски план“, който изисквал заплащане за услугите, като храна и квартира.
Двадесети век е характерен с разцвета на туристическата индустрия. Водещите страни в тази област продължава да бъде САЩ, страните от Европа и най-добрите хотели в Турция. В тези страни започва разпространението на нови форми въведени в хотелиерството. Например, създават се вериги от хотели. В допълнение на това, настъпят съществени промени и в ресторантьорския бизнес.

Често в изкуството, ако се вгледаш по-внимателно, можеш да видиш повече, от колкото си видял първият път. В живописта има картини, скриващи двойно съдържание. Такива не се появяват за първи път.

На маслените картини на украинският художник Олег Шупляк зад драматичните сцени и спокойни пейзажи са скрити необикнивени образи. Чрез внимателно поставени предмети, символи, оцветяване и сенки, образите на втория план са умело скрити в тези, показани на преден план.

Шупляк е роден на 23 септември 1967г. в западна Украйна. Учил е архитектура в Лвовския Политехнически институт. Негова страст винаги е била живописта. В своето творчество той често използва техническата точност на архитекта за да създаде тези интригуващи оптически илюзии. Често в картините му са изобразени известни исторически личности като Чарлз Дарвин, Винсент ван Гог и Уилям Шекспир.

Произведенията на украинския художник напомня на известния мексикански художник Октавио Окампо, който е добре известен със своите многобройни рисунки, където се преплитат малки и сложни изображения, от които по-късни създава по-големи изображения, имащи двойно значение. Често използва в работите си техниката на оптичните илюзии.

Окампо е толкова съвършен в този метафоричен стил с използване на техника за суперпозицията, че втория образ на неговите картини много трудно се различава. При Шпуляк е обратно, втория образ така леко се разпознава, че зрителят малко трудно се ориентира в това, кой е първият и кой вторият план на картината.