Станчо бе имал връзка с момиче и това го смущаваше.

– Мислиш ли, че похотта няма последици? – атакува го приятелят му Григор. – А тези последствия водят до скандал. Тайният грях никога не остава скрит.

Станчо бе навел глава и мрачно поглеждаше приятеля си от време на време.

– Похотта ще те отведе по-далеч, отколкото си искал, ще те задържи по-дълго, отколкото си желал и ще ти струва много повече, отколкото някога си възнамерявал да платиш.

– И какъв може да е най-лошият възможен резултата от прелюбодействието? – попита Станчо.

– Няма значение какъв е, – тръсна глава Григор, – но знай, че сатана крои планове, за да го осъществи в най-скоро време.

– И сега какво? – смотолеви Станчо.

– Дори след като си се отвърнал от похотта, мръсотията остава в теб. И дълго след като грехът е простен, саждите от греха остават. Ако си се простил с алкохолизмът, жаждата остава. Дълго след като присвояването е простено, възможностите за работа избледнява. Аферата е приключила, но срамът още витае.

Станчо притисна с длани ушите си. Той не искаше повече да слуша.

Сбъркал бе и съжаляваше.

Чувстваше се опустошен.

И все пак имаше изход от положението.

Станчо падна на колене и започна да призовава Единственият, Който можеше да му помогне и да го освободи – Исус Христос. Този Който бе платил за неговия грях със Собствената си кръв.

Симо навършваше четири години. За рождения си ден пожела:

– Искам хеликоптер с дистанционно.

Едва дочака денят, в който очакваше да получи мечтания подарък.

Когато му подадоха опакована кутия с красива панделка, Симо не даде да развържат подаръка, а бързо разкъса хартията и извади хеликоптера.

Опита се да го пусне да лети, но той падна на земята.

Разочарованието му бе голямо:

– Счупен е. Не работи.

– Не е счупен, – поясни баща му. – Трябва да му се сложи батерия.

– Не, счупен е, – настояваше Симо.

Колкото и да се опитваха да му обяснят, той не възприемаше. Само избута хеликоптера на страни и заяви категорично:

– Безполезен е.

И всичко това, защото не работеше, както е очаквал.

Колко често се държим като четиригодишни деца, вкопчвайки се в предварително замислените си идеи за това как трябва да се развият нещата?

Независимо дали става въпрос за кариерна възможност, партньор в живота, родителство или някакво друго ново начинание, не трябва да изоставяме надеждата, когато реалността се разминава с нашите желания.

Вместо това, трябва да се доверим на Бог. Той има изключителен план за нас, дори и да не го разбираме.

Не пропускай великолепните Му благословения само, защото не очакваш да дойдат по начина, по който идват.

Дора бавно се изкачваше по изходната рампа на паркинга.

Късното връщане в къщи не бе в плановете ѝ, за това усещаше в себе си тревога.

Колата ѝ изглеждаше тиха и празна след шумния ден с внуците.

Дора запали двигателя. Потупа седалка до себе си и каза:

– Боже, ти ще се прибереш с мен в къщи. Не съм сама. Ти си с мен и ще ме отведеш безопасно у дома. Ти си моят Защитник, за това няма да се страхувам. Вярвам, че ще ме избавиш от всякакво зло.

Бог я успокои и всичките ѝ тревоги се стопиха.

Докато призоваваше Господа, Неговото присъствие изпълни цялата кола.

Тя караше по-бавно, тайно надявайки се, че пътуването няма да мине бързо, защото Неговото присъствие беше осезаемо.

Имаше чувство, че Той я държи за ръка.

Двамата говореха, смяха се и пееха през целия път.

– Как можах да натъпча толкова много от Бога в колата си? – питаше се тя.

Бог ще запълни всяко пространство, където е добре дошъл.

Той копнее да се доближи до нас и да изпълни живота ни със Себе Си.

Често в ежедневието се чувствайки сами, претоварени, уплашени, безпомощни или изгубени.

И все пак, Той винаги е с нас, обещавайки никога да не ни напусне или изостави.

Кучето на Митко бе нападнато от друго много по-голямо от него и едва не го уби.

Митко настоя пред собственичката на голямото куче:

– Приспете вашето куче. Ще ви създава много главоболия.

– Това, което направи моето куче е ужасно, – отговори собственичката на големия пес, – но аз все още го обучавам и още не съм приключила с него. Моля ви да поизчакате малко.

Бог би казал за всеки , който те нападне:

– Това, което направи, беше неприемливо, непростимо, но още не съм приключил с него. Той е все още част от Моя план. Аз не се е отказал от него. Той може да е извън волята Ми, но не и извън обсега Ми.

Ние почитаме Бога, за това не трябва да виждаме враговете си като провали, а като Негови проекти.

Боян гледаше през прозореца навън. Денят още не беше си отишъл.

Бе уморен, но това не пречеше на мислите му да текат.

Той разсъждаваше на глас:

– Има нещо странно утешително във вярата, че контролът е мой. Минимално управлявах детайлите от живота си. Стисках здраво бъдещето си. И всичко това наричах „отговорност“.

След кратка пауза и размисъл Боян продължи:

– Да си призная честно, този контрол е прикрита форма на страх. От какво се страхувам? …. От неизвестното, провал, …. Не знаех какво ще се случи, разхлабвах хватката си и нещата се разпадаха.

Боян повдигна показалеца си нагоре:

– Какъв е проблема?

Този път той замълча за по-дълго време.

Присви очи и се усмихна:

– Оказва се, че контролът е ужасен заместител на доверието. Изтощава те. Изолира те. И забавя изцелението, което Бог е приготвил, защото Той не иска да подаде на ръце, които не се отварят.

Толкова често пропускаме чудото, защото се опитваме да управляваме момента.

Мислим си, че трябва да бъдем спасители, стратези и силни. Но Бог не иска такива неща от нас, Той желае да Му се предадем.

И Бог прави нещо ново. Не леко подобрена версия на нашия план. Не закърпено повторение, а нещо ново.

Но за да го получим, трябва да се освободим от стари очаквания, механизми за справяне, версии за себе си, които никога не са били дадени, за да носят този вид призвание.

Разпадането в живота ви не е наказание, а подрязване.

Ами ако нещото, което се опитвате да контролирате, е точно това, от което Бог се опитва да ви освободи?

Не можете да получите нов живот със стиснати юмруци. Трябва да отворите ръцете си.

Отпускането не е провал, а вяра.

Бог може да направи повече с вашата преданост, отколкото вие със стратегията си.