След 1944 г. празникът на 24 май, акцентира главно върху създаването на писмеността. Някак било неудобно малка България да е дала азбуката на великия руски народ…
През 60-те години в името на добрите отношения с тогавашна Югославия в политбюро на БКП дори се обсъжда идеята празникът да не бъде честван официално заради претенциите на Скопие за „македонската народност“ на Кирил и Методий.
Така и най-светлият български празник не успя да се опази от „идеите“ на тоталитаризма, но това не въздействие съществено върху общественото разбиране на празника.
За сметка на това текстът на „Върви народе възродени“, написан на 15 май 1892 г. от Стоян Михайловски, търпи жестока цензура. Бог е изхвърлен от втория му куплет. Цялото последно изречение е подменено с „напред и все напред върви“.
В четвъртия куплет думите „духовно покори страните, които завладя със меч“ са заменени с „ведно със другите славяни, кръстосвай дух със огнен меч“. А всичко след шестия куплет бе просто отрязвано от читанките и предадено на забрава. Сигурно защото и там се говори за вяра. А най-вече за българската, а не славянската писменост, обходила „целий мир“.
Днес пълният текст на химна ще прозвучи навярно само на официалните академични празненства.

В древни времена киетянски жени живеещи в Цзянъюн имали особена система за писане, наречена Нюй-шу. Тя била много добре скрита от мъжете.
Тъй като на жените забранявали да изучават официалната писменост, те измислили свои знаци, съответстващи на определени срички.
Това знание момичетата получавали само от майките си или сестрите си.
За да не могат мъжете да открият тайнописа, знаците се вплитали в орнаменти. Тяхната форма била оптимална за бродиране върху плат.

В началото на средноминойския период за първи път на Крит започва да се използува писменост, отначало пикто-графична, образна чрез фигури на хора, изображения на предмети и животни.
Около 1700 г. пр.н.е. се появява линеарното, сричково писмо, произхождащо най-вероятно от пиктографичното, наречено е линеарно писмо „А“. Досега все още не е разчетено.
Линеарното писмо Б е най-старата запазена писменост на гръцки език, с който са си служили на остров Крит и в континенталната част на Гърция от 14 до 13 век пр.н.е.
В Кносос са намерени глинени плочки, използвани от дворцовите преписвачи. На тях са записани подробности за функционирането и управлението на главното производство,  получаването на ароматно масло, златни и бронзови съдове, направа на колесници и тъкани, а също и стоки като вълна, овце и зърно.
В Кносос са намерени и глинени плочки, изписани с по-ранно неразчерено линеарно писмо А.

В началото на 90-те години учените смятали, че са открили най-старата цивилизация на земята използвала писменост.

Това била древноевропейска цивилизацията Винча, наречена на малкото село Винча в Сърбия, намиращо се на 14 километра от Белград.

Там са намерени около 2000 покрити с писмени знаци глинени фигури, за които се смята, че са създадени 6000 години пр. Хр.

До тогава за най-древни са се смятали кръглите шумерски печати и староегипетските гравирани надписи датиращи от 2500-3000г. пр Хр.

Езикът на хората от Винча отдавна е забравен, за това тяхната писменост не би могла да се разчете.

Най-новите открития на френските учени доказват, че използването на първия писмен знак би трябвало да бъде много по-назад в миналото. Древните драсканици върху камък, намерени в Сирия, са всъщност пиктограми, които притежават чертите на съвремената писменост.