Научният сътрудник от Института по екологичните проблеми и измененията на климата Джеси Ковалски възнамерява да прехвърли пингвини от Антарктида в Арктика през есента на 2015 г.

През последните няколко години броят на пингвини на Южния полюс рязко се е съкратил. Това се дължи на по-ниските средни температури.

Суровата Антарктика заплашва съществуването на тези животни.

Служители от института смятат, че е възможно да започне заселването на пингвини в Арктика, където поради глобалното затопляне средната температура расте.

Арктика може да осигури по-добра база за храна на пингвините, отколкото Антарктида.

За транспортиране на птиците ще бъдат закупени специални хладилни камери. За заселването ще бъдат избрани най-здравите и издръжливи индивиди от императорските пингвин, пет женски и пет мъжки.

Според учените, най-доброто място за аклиматизация на пингвините е архипелагът Земята на Франц Йосиф.

Корабът „Издържливост“ по-рано бе предназначен за лов в северните морета. Построен по чертежите на норвежката ветроходна двигателна шхуна „Фрам“, „Издръжливост“ е смятан за най-здравия дървен кораб, след нея в света.
В морето Уедъл „Издържливост“ навлезе в зоната на големите ледове. Безброй ледените полета, големи и малки, приличаха на огромен пъзела, които  нямаше край.
Корабът продължи през леда бавно, с голямо усилие. Колкото по-близо се приближава до бреговете на Антарктида, толкова по-често се срещаха плаващи ледове, представляващи огромни ледени полета с дебелина метър и дълъги половин километър.
„Издържливост“ си пробиваше път през ледовете в продължение на седемстотин морски мили. На 18 януари 1915г, той трябваше да спре. Корабът заседна в плътно натрупани ледени късове, а отзад прохода, който си бе прокал се превърна в голям плаващ лед. След шест дни „Издържливост“ бе обграден от всякъде с лед. Шакълтън съобщи на екипа, че плановете се променят:
– Експедицията ще прекарат есента и зимата в Южното полукълбо, които продължава от март до август на „Издръжливост“. Надявам се, през пролетта леда да отпусне хватката си и да освободи кораба. А до тогава всички ще се занимаваме с различни дейности и ще обучаваме кучета.
Пътешествениците ловяха риба, хващаха пингвини, правеха научни изследвания. Те се придвижваха по леда много внимателно. През май и юни хората преживяха и полярната нощ.
През това време ледът все по-силно почна да натиска корпуса на кораба. На 27 октомври 1915 г. смелият кораб, до последно борещ се с леда,  за малко си почина, но по палубата се появиха пукнатини и в трюмовете нахлу вода.
Хората не можеха да гледат без болка загиващия кораб, който премина такъв дълъг и опасен път, за да посрещне смъртта си тук.
Независимо от всичко, хората от смелият екип на Шакълтън успяха да се спасят.

Животните често използват предмети от околната среда за свои цели. Например пингвините от Адели правят предложение на партньорката си, като им подаряват камъче.
Крокодилите използват камъните за съвсем други цели. Може да се каже, че те им помагат да водят нормален живот.
Крокодилите ядат специални камъни, в допълнение към изядените костенурки, риби, птици, жирафи и т.н. Те помагат на стомаха да се смели всяка твърда храна.
Но не това е най-важната причина, за да ядат камъни.
Крокодилите често стоят под водата. Те стоят там дълго, докато очакват жертвите си. Именно камъните помагат на крокодила да остане под водата, колкото иска, тъй като те смъкват животното много надълбоко във водата.

Кучетата навсякъде бягат „боси“, даже когато е много студено. Лапите им при много низки температури не замръзват.
При полярните лисици и вълци лапите им не замръзват при -35ºС. Дори тялото им не се охлажда.
Защо?
Японски изследовател е разрешил загадката. Той разгледал лапите на кучето под електронен микроскоп и открил нежна, гениално устроена мрежа от артерии. Кръвоносните съдове на краката са такива, че кръвта, която се охлажда чрез контакт със земята в същото време веднага се нагрява, точно преди да започне да се връща назад в тялото на животното.
Такава система за отопление имат пингвините в човката и делфините в плавниците.

Антарктида е известна като място, където има голям брой пингвини. Но напоследък учените са открили нов вид миниатюрни организми тясно свързани с насекомите – мъх. Сега специалистите се опасяват, че поради глобалното затопляне, ще се създадат благоприятни условия за поява на плъхове и мишки.

В тази ситуация са виновни самите хора. Приблизително 40 000 души посещават Антарктида всяка година предимно като туристи. През летния период тук живеят около 4000 учени.

Дрехите на всеки посетител съдържат семена, спори или яйца на насекоми. Най-много пострадал район от плъхове и мишки се оказал остров Macquarie. На други места в Антарктида е намерена трева например, под японските изследователски хижи. Големи тревни площи били открити близо до руската станция, а голямо разнообразие от гъби са установени край австралийската станция.

Хората се опитват да вземат всички мерки, за да се спре разпространението на тези организми и подобни същества, но броят на хората, които пристигат в Антарктика расте. Ръководителят на норвежката изследователска станция съобщава, че в Антарктида е забранено да се внасят живи същества, дори цветя в пластмасови саксии.

През последните няколко години в Антарктида са открити четири вида акари, както и някои видове лишеи, която растат по скалите. Разпространители на плъхове и всякакви видове гризачи са корабите и плавателните съдове.

Така че всяко движение трябва да бъдат проектирано по такъв начин, че да се предотврати проникването на нежелателни „преселници“.