Някои жаби са в състояние да отстранят чужди обекти от тялото си през пикочния мехур.

Това откритие случайно е направено от учени в Австралия. По време на експерименти те са имплантирали в тялото на жабите специални предаватели.

След няколко седмици жабата била уловена и било забелязано, че голяма част от предавателите са се преместили в пикочния мехур.

Оказало се, че при поява на чуждо тяло, започват да растат меки тъкани, които постепенно обгръщат предмета и го изпращат в пикочния мехур.

Такъв мед е балсам за черния дроб. Той се препоръчва при затлъстяване, заболявания на бъбреците и пикочния мехур.

Ето как можете да си направите такъв мед.

Отрежете дръжката на тиквата. Почистете я от семената, като я разделите на две части. Не забравяйте да оставите и малък отвор, от който ще изкарвате меда.

След това напълнете тиквата със захар. Сложете срязаните части една върху друга и ги поставете в купа, за да ви е по лесно по-късно да извадите меда. Дръжте купата на хладно място, докато кората стане мека.

Изчакайте всичката захар да се разтвори в тиквения сок. Така полученият мед изваждаме с лъжица в подходящ съд.

Върху кората на тиквата може да се появи малко плесен, но това не бива да ви притеснява. Просто я отделете. От захаросаните парчета на тиква можете да си направите каша или да ги изпечете.

Тиквеният мед се съхранява в хладилник. От него можете да се яде по всяко време, колкото си искате .

Ако искате да запазите меда за по-дълго време, можете да го преварите, докато се сгъсти, но  тогава ще загубите част от полезните вещества, които тиквата е предала на сока.

Драката е позната още като Джигра, Христов трън и Кайраче. Има няколко легенди за произхода на драката. Според Библията, когато Адам и Ева прегрешили, Бог ги изгонил от рая и проклел земята, по която стъпват да ражда тръни и бодли. Според друго предание венецът на Христос при разпъването му на кръста е бил направен от клони на драка. От там идва и другото наименование на билката – Христов трън.
Според едно източно поверие при сътворението на света не е имало бодливи и отровни храсти. Всички същества живеели в хармония и всеки вземал от природата само толкова, колкото било нужно за съществуването му. Но в света се появило злото и всеки се въоръжил, както може – с тръни и отрова, със зъби и нокти, а човекът – с лък и стрели. Дали така се е появила драката, няма как да разберем, но бодлите ѝ са толкова остри и дерящи, че името ѝ със сигурност е заслужено.
В състава на драката влизат рамноглюкозиди, дъбилни вещества и флавонолов гликозид рутин. Листата съдържат витамин C.
Плодовете на драка се използват успешно в българската медицина, тъй като имат отхрачващо, спазмолитично и противовъзпалително действие. При магарешка кашлица и хроничен бронхит отварата от драка е отличен лек.
Прилага се също при дизентерия, задух, хипертония и някои кожни заболявания, например обриви и екземи. Макар да се употребяват предимно плодовете на храста, листата също не са за подценяване. Сокът от тях се използва, като средство, укрепващо организма, за изчистване на белите дробове и камъни в пикочния мехур.
Незрелите плодове на растението оцветяват вълна или коприна в жълтеникаво-розов или жълтокафяв цвят. Драката се използва за направата на живи плетове, също за озеленяване на сухи и каменливи склонове. Билката се счита за медоносно растение.
В миналото драката се е използвала за лечение на редица заболявания. Отвара от дрогата се пие за затягане при диария, против нощно напикаване, за пречистване на кръвта и дебелото черво.
Билката понижава кръвното, а направени лапи от драка облекчават ухапвания от насекоми. В някои случаи запарка от драка помага дори при кървящи хемороиди.
Отвара от билката се приготвя, като 1 супена лъжица изсушена драка се залива с 500 мл вряла вода, вари се 8 – 10 минути и се прецежда. Пие се по 1 чаена чаша преди ядене 3 – 4 пъти на ден. Топлият чай може да се подслади със захар или мед.
При стомашни разстройства се пие три дни подред чай от растението. При високо кръвно налягане 1 супена лъжица листа се заливат с 500 мл вода, само докато заврат. Отварата се оставя да се охлади и се изпива на два пъти сутрин на гладно.
Макар и полезна, драката също може да бъде опасна. В превишени дози билката дразни бъбреците и храносмилателния канал. Препоръчително е да се употребява под лекарски надзор.

Цветовете на царевицата са еднополови. Мъжките са събрани във връхни метличести съцветия, а женските в кочани, разположени по стъблото.
Царевичната коса представлява дълги нишковидни близалца на женските съцветия.
Тя съдържа етерично масло, смолисти вещества, танини, сапонини, инозит, ситостерол, сродни на витамин К3 вещества, аскорбинова киселина, тлъсто масло и др.
Царевичната коса действа кръвоспиращо, жлъчегонно, пикочогонно и успокояващо.
Употребява при пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, захарен диабет, атеросклероза, отоци, за отслабване, при болести на простатата, възпаление, цистит, чернодробни и жлъчни заболявания, хронична сърдечна слабост, тения.